Р Е Ш Е Н И Е № 390 град София,06.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 28 септември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Я. Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1755/2011 година. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подсъдимия А. Цв.Д. от гр. С., чрез неговия защитник – адвокат Г. Г., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 743/2010 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване на наказанието на подсъдимия и приложение разпоредбите на чл. 66 НК. Поверениците на частните обвинители са изразили становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 3/17.02.2011 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав, е изменил присъда № 57/ 15.02.2010 г., постановена по нохд № 5505/2009 г., на Градски съд С., наказателно отделение, 13-ти състав, като е увеличил размера на наложеното на подс. А. Ц. Д. наказание лишаване от право да управлява МПС за две години и шест месеца, на три години и шест месеца и го е оправдал за допуснати нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 ЗДП, присъждайки направените разноски. Потвърдил е присъдата в останалата й част, с която подсъдимият Д., е бил признат за виновен в извършено на 09.11.2008 г., в пияно състояние, около 19.30 ч., в гр. С., престъпление по чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342, ал. 1, т. 3 и при условията на чл. 54 НК, осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, определен „общ” първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип и присъдени направените разноски. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване процеса. При това инстанцията не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Д., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е била осъдена за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадена въззивна жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдила направените доводи на защитата, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. Затова възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е неоснователно. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверана изцяло правилността на присъдата, видно от приложените мотиви. Изложени са подробни съображения в тази връзка, обсъдени са били всички направени възражения във въззивната жалба. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за искания и устно изложение по направените доводи. Както бе посочено, изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Направените изводи от въззивната инстанция във връзка с конкретните оплаквания, се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Правилно е било прието, че възраженията във въззивната жалба са неоснователни и не представляват основания за отмяна на съдебния акт. В тази връзка, настоящата инстанция намира за напълно законосъобразни, изложените в мотивите на въззивния съд съображения за обясненията на подс. Д. и тяхната неоснователност относно механизма на настъпилото ПТП, за разбора на данните от гласните доказателствени средства, за заключенията на А. от досъдебното производство, на комплексната медико-автотехническа експертиза, която основателно е кредитирана изцяло, на СМЕ и съдебно психиатричната такава, на приложените писмени доказателства, на безспорно установеното авторство на деянието по посочената квалификация. Неоснователно е твърдението, че неправилно въззивната инстанция е кредитирала изцяло заключението и обясненията на вещите лица по комплексната медико-автотехническа експертиза, а не на допълнителната автотехническа такава. В тази връзка са изложени подробни съображения в мотивите и точно е посочено, защо е приет от съда механизма на ПТП, посочено в експертното заключение на комплексната експертиза. Също така е неоснователно и възражението, че с отказа да бъде уважено искането за повторна тройна автотехническа експертиза от първоинстанционният съд, са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. От една страна право на тази инстанция е да прецени необходимостта за допускане или не на искани доказателства, а от друга, видно от определение, от 28.01.2010 г., Софийски градски съд е назначил комплексна медико-автотехническа експертиза, за изясняване на обстоятелствата по делото. Затова, като не е уважил направеното искане, не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. С оглед на всичко изложено, касационната жалба в тази си част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По довода за допуснато нарушение на закона: И това посочено касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата по този довод се свеждат до твърденията, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Описаното в съдебният акт неправомерно поведение но подс. А. Д., правилно е било квалифицирано по посоченият текст от НК. Правните съображения и на този съд в полза на осъдителната присъда, по същество са израз на съгласие с предложената от обвинението и приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на инкриминираното деяние – по чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, т. 3 НК. Въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление, са частично подкрепени от неговите обяснения на които е дадена вяра, изцяло от показанията на свидетелите З., Ч., Ц., Ц., Г., Г., от приложените писмени доказателства, вкл. протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми, от експертните заключения по СМЕ на труп и психиатрична, на комплексната медико-автотехническа експертиза, А. от досъдебното производство. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Вътрешното убеждение на съда е изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, изводите за виновността на подсъдимия и за правната квалификация на извършеното деяние, са напълно законосъобразни. Посочените в касационната жалба възражения по този довод са напълно идентични с поддържаните пред второинстанционния съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с тях и е направил законосъобразния извод, че са неоснователни. Изложените съображения приемащите изводите на първостепенния съд, досежно разбора и кредитирането на събраните доказателства са безпротиворечиви, убедителни, подкрепени от данните по делото. Точно е посочено, че състава на престъплението е осъществен от подс. Д., както от обективна така и от субективна страна. Настъпилите вредоносни последици са резултат от допуснатото нарушение на правилата за движение, уточнени от въззивната инстанция и са в пряка причинна връзка с това неправомерно поведение. Касационната инстанция споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции, след съответната корекция от въззивната инстанция относно допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като неоснователни, също следва да бъдат отхвърлени. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Изложените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, при приетата квалификация на извършеното деяние, са неоснователни. Правилно е било прието от предходните инстанции, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, като при определяне размера на санкцията са били отчетени всички, които имат значение за това. Поради това същият е в близост да долния размер предвиден в закона. И според настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, тази санкция е напълно справедлива и съобразена с данните по делото за извършеното деяние и личността на дееца, с разпоредбите на чл. 54 НК, за индивидуализацията на наказанието. Няма никакво основание за намаляването й по размер, тъй като е съобразена с посочените по – горе данни. Ето защо, въззивният съд правилно не е уважил искането за смекчаване на наказателната репресия, изхождайки от необходимостта за постигане целите й по чл. 36 НК. С оглед на изложеното, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва за бъде оставен в сила. Частната обвинителка чрез своя повереник, с писмената защита е поискала присъждане на направени разноски пред касационната инстанция. Същото следва да бъде уважено, поради направения извод за неоснователността на жалбата и приложеният по делото договор за правна защита № 0183996, за 400 лв., на адвокат Е. Й.. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 3/ 17.02.2011 г., постановено по внохд № 743/2010 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав. ОСЪЖДА подс. А. Ц. Д. от [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на Н. С. Ц. от [населено място], общ. Е. П., ЕГН [ЕГН], направените пред настоящата инстанция разноски по делото в размер на 400 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: