9 Р Е Ш Е Н И Е № 147 Гр. София, 07.10. 2024г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА при участието на секретаря Петя Петрова, като разгледа докладваното от съдия Кацарска к.т.д. № 2139 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Център за развитие на човешките ресурси" чрез процесуалния му пълномощник – адв. Е. Г., срещу решение №1052/31.07.2023г. по в.гр.д.№ 2828/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 262418 от 15.07.2022 г., постановено по гр.д. № 3143 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, ГО I - 17 състав, в обжалваната му част, с която ответникът Сдружение "Европа утре" е осъден на основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД да заплати на ищеца "Център за развитие на човешките ресурси", сумата от 24 640 евро, получени на отпаднало основание - развален договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по Програма "Еразъм+" №2017-3-BG01-КА105- 046836 от 23.08.2018 г., ведно със законната лихва, и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на СГС. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, необосновано, неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че неправилно бил приел въззивният съд, че в исковата молба са изложени твърдения за измама по процесния договор във връзка със специалния Закон за управление и контрол в публичния сектор и поради това ищецът претендира унищожаването му на основание чл. 27 от ЗЗД. Поддържа, че той е сключил, след процедура по подбор и качествена оценка, договор с ответника по програма „Еразъм +“ в качеството си на Национална агенция за България, и е превел 80% от максималния размер на разрешените средства. След сключване на договора били установени факти, обуславящи наличието на конфликт на интереси, за които не бил уведомен и поради това прекратил договора на соченото основание - чл. II.5.2 от Общите условия за финансова подкрепа, изразяващо се в неуведомяване от ответника. Счита, че въззивният съд неправилно бил приложил чл. 27 от ЗЗД, още повече, че измамата би била основание за унищожаване на договора по чл. 29 ЗЗД. Касаторът поддържа и че въззивното решение е постановено в нарушение на диспозитивното начало, тъй като САС недопустимо е подменил основанието на исковата му претенция. Поддържа и че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, защото дори и да е счел, че има друг иск, въззивният съд е следвало да му даде указания за отстраняване на соченото от него противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба. По подробно изложените доводи претендира отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание поддържа доводите си чрез процесуалния си представител – адв. Г., като претендира уважаване на жалбата, обезсилване на атакуванато решение като недопустимо и връщане на делото за повторно разглеждане. Ответникът по касационната жалба - Сдружение „Европа утре“, не изразява становище по жалбата и не изпраща процесуален представител в съдебното заседание пред касационната инстанция. С определение № 1103 от 29.04.2024г. по т. д. № 2139/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния преформулиран процесуален въпрос: „По приложението на чл. 270, ал. 3, предл. 3 ГПК относно правомощията на въззивния съд при негова констатация за дадена от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация на спорното право“. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд, е приел, че в исковата молба се твърди, че ответникът Сдружение „Европа утре“, е получил на 25.01.2018 г. от ищеца парични средства в размер на 24 640.00 евро, представляващи авансово плащане в размер на 80% от максималния размер на безвъзмездните средства по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа от Европейската комисия по програма „Еразъм+“, с № 2017-3-BG01-KA105-046836 от 23.01.2018 г. за изпълнение на одобрено проектно предложение с № 2017-3-BG01-KA105-046836 от 04.10.2017 г. Въззивният съд е посочил, че се твърди, че след извършена проверка била установена нередност, опорочила процедурата по предоставяне на безвъзмездните средства, изразяваща се в оценяването на проектното предложение от оценител А. Д. П., която е действала в условията на необявен от нея конфликт на интереси, изразяващ се в близки лични отношения с лицето Д. К. – мажоритарен собственик на капитала, председател и представляващ посочената в проектното предложение с № 2017-3-BG01-KA105-046836 от 04.10.2017 г. партньорска организация London Mobility Company 2000 Ltd. /“Лондон Мобилити къмпани 2000“/, с когото няколко месеца по-късно – на 16.06.2018 г. П. е сключила граждански брак. Сочело се и че било установено, че управителят на Сдружение „Европа утре“ и представляващ сдружението – лицето Х. Б., по време на подаване на проектното предложение е участвала и като оценител в процедурата за оценяване на проектните предложения по Програма „Еразъм+“, като е извършила оценяването на две други проектни предложения на лицето Д. К., както и на неговия баща -В. Д. К., което не била декларирала. САС е приел, че ищецът е поддържал в исковата молба, че изложените фактически обстоятелства изпълняват дефиницията за „Конфликт на интереси“ по смисъла на чл. II.5 от Приложение I – Общи условия към договора, където са указани и задълженията на бенефициента при наличие на съмнение за конфликт на интереси, и че неинформирането на НА за възникналия конфликт на интереси съставлява не само нарушение на чл.II.5 от Приложение I – Общи условия към договора, но и нарушение по смисъла на чл. 57 от Регламент №966/2012 г. (отм.2018 г.) и по смисъла на чл.61 от действащия Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046. С описаната кореспонденция е посочено, че е дадена възможност за становище и с последното писмо е поискано връщане на получените средства. Въззивният съд е приел, че е налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум, тъй като се излагали фактически обстоятелства и се твърдяло договорът да е бил сключен в условия на осъществена измама /по смисъла на дефиницията, формулирана в договора, както и смисъла на пар.1, т.6 от ЗФУКПС/ при провеждане на процедурата на оценяване и одобряване на проектното предложение /т.е. преди сключването на договора/, от трето лице спрямо страните по договора /независимия оценител А. П./, и се поддържало да е налице начална недопустимост на финансирането, което сочело на претендирано основание за унищожаемост на договора на основание чл. 27 от ЗЗД, но липсвал надлежно формулиран петитум към съда, съответстващ на сочените фактически основания, за унищожаване на сключения договор, въз основа на който е извършено плащането на сумата от 24 640.00 евро, чието връщане се търси, а искането за връщане на сумата 24 640.00 евро на отпаднало основание имплицитно включвало и искане за произнасяне на съда по заявеното основание за това. Заявеното основание обаче /унищожаване на договора/ се осъществявало само по съдебен ред /с конститутивен иск/ и следвало да бъде постановено с изричен диспозитив от съда, за което нямало формулирано надлежно искане. С оглед горното САС е приел, че решението на първостепенния съд се явява недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл, уважавайки иска на евентуално предявеното основание -връщане на претендираната сума на отпаднало основание - извънсъдебно разваляне на договора, поради неизпълнение на договорно задължение, без да се произнесе по главния предявен иск за унищожаване на договора и за връщане на претендираната сума на основание чл. 34 от ЗЗД. Счел е, че нередовността на исковата молба не може да бъде отстранена пред въззивната инстанция, тъй като липсва произнасяне на първостепенния съд по главните предявени искови претенции. С оглед горното е обезсилил решението на СГС и върнал делото за ново разглеждане. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно задължителната практика на ВКС съдът дължи произнасяне и защита в рамките на заявеното искане. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съобразно задължителната практика на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе по искова молба, която отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Исковата молба следва да съдържа индивидуализация на спорното право, която се извършва чрез изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /основанието на иска/, и заявеното искане /петитума на исковата молба/, съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска представляват абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Ако съдържанието на исковата молба не отговаря на посочените разпоредби, респективно ако в исковата молба не са посочени обстоятелствата, на които се основава искът, съдът е длъжен да предостави възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба в определен срок, в съответната хипотеза да конкретизира ясно и точно обстоятелствата, въз основа на които заявява исковата претенция, съгласно нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК. При неотстраняване в предоставения срок на указаните нередовности съдът е длъжен да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Недостатъците на исковата молба могат да бъдат отстранени по всяко време в първоинстанционното производство, като ако същите се констатират за пръв път във въззивното производство, въззивната инстанция следва да процедира по същия начин. В този смисъл са постановките на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2001г. от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, които са актуални и при действието на ГПК от 2007г. съгласно т. 5 на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според константната практика на ВКС, ищецът е длъжен до посочи в исковата молба фактите, от които произтича спорното право /чл.127, ал.1, т.4 от ГПК/, а съдът следва да даде правната квалификация на това право /чл.146, ал.1, т.2 от ГПК/. Ако посочената от първоинстанционния съд правна квалификация е погрешна, но разгледаните от него в решението факти са тези, които са посочени от страните, постановеното решение е допустимо. В този смисъл е ТР № 2 от 29.02.2012 г. по тълкувателно дело № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, обуславя правилността на решението. Следователно, ако първоинстанционният съд е разгледал предмета на спора, но е дал неправилна квалификация на спорното право, въззивният съд не може да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо, а е длъжен да даде вярната правна квалификация, произтичаща от твърдяните от страните факти и да се произнесе по съществото на спора. Изрично в Тълкувателно решение 1/04.01.2001 г., т. 19, както и в т. 2 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че предмет на въззивното производство е разрешаването на материалноправния спор между страните. Поради това, когато въззивният съд прецени, че е неправилно определена правната квалификация от първоинстанционния съд, той следва да промени правната квалификация, за да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора. Във връзка с това свое задължение, следва да укаже и необходимостта на страните от ангажиране на доказателства, като по този начин обезпечава правилното приложение на материалния закон и съответно решаването на спора. По същество на касационната жалба: Настоящият съдебен състав намира, че в нарушение на процесуалните си задължения въззивният съд, при направена от него констатация за нередовност на исковата молба, а именно несъответствие според него на изложените фактически обстоятелства и заявен петитум, е обезсилил решението на първоинстанционния съд, без преди това да даде указания на страната да уточни искането си към съда. На първо място ВКС не споделя извода на Софийски апелативен съд, че от изложеното в исковата молба като обстоятелства било видно, че ищецът претендирал начална недействителност на договора и сключването му поради измама от трето лице, което било основание за унищожаемост. От съдържанието на исковата молба се установява, че се твърди установена след одита нередност, опорочила процедурата по предоставяне на безвъзмездните средства, изразяваща се в оценяването на проектното предложение от оценител А. Д. П., която е действала в условията на необявен от нея конфликт на интереси, изразяващ се в близки лични отношения с лицето Д. К. – мажоритарен собственик на капитала, председател и представляващ посочената в проектното предложение с № 2017-3-BG01-KA105-046836 от 04.10.2017 г. партньорска организация London Mobility Company 2000 Ltd. /“Лондон Мобилити къмпани 2000“/, с когото няколко месеца по-късно – на 16.06.2018 г. П. е сключила граждански брак, както и че управителят на Сдружение „Европа утре“ и представляващ сдружението – лицето Х. Б., по време на подаване на проектното предложение, е участвала и като оценител в процедурата за оценяване на проектните предложения по Програма „Еразъм+“, като е извършила оценяването на две други проектни предложения на лицето Д. К., както и на неговия баща -В. Д. К., което не била декларирала. Твърденията на ищеца, обаче са, че с това е изпълнен фактическия състав на нарушение на чл. II.5 от Приложение I – Общи условия към договора, поради което той е упражнил правото си да развали сключения договор по описания начин. Ищецът е твърдял, че договорът е надлежно развален от него и поради това се дължи връщане на сумите на отпаднало основание. Твърдения, че договорът е унищожаем в така подадената искова молба няма, противно на възприетото от САС, поради което липсва и петитум по конститутивен иск за унищожаване на договора поради измама. Независимо от горното, дори и да се приеме, че има такива фактически твърдения и е налице нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между изложените фактически обстоятелства и заявения диспозитив, т.е. липса на надлежен такъв за унищожаване на договора, както е възприел САС, то процесуалният закон го задължава като въззивен съд по същество на спора да предприеме действия по указване на нередовностите на страната и едва след това и в зависимост от процесуалното й поведение, да процедира по съответния начин. При положение, че липсват каквито и да е доводи и твърдения както във въззивната жалба, така и в отговора на същата, че е налице нередовност на исковата молба, респ. че има изложение на обстоятелствена част, обосноваваща иск за унищожаване на договора поради измама, обезсилването на първоинстанционното решение от САС е преждевременно и поради това процесуално незаконосъобразно. Въззивният съд е следвало първо да даде възможност на страната да уточни исканията си, ако се приеме, че все пак е налице нередовност на исковата молба по указания смисъл. В случая, нередовността на исковата молба не е свързана с конституирането на страните и не са налице пороци, даващи основание за обезсилване на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд. Предвид горното ВКС намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Въззивният съд не е разгледал спора и доводите на страните по същество, поради което делото следва да му бъде върнато за ново разглеждане. Следва да се отбележи, че допуснатото процесуално нарушение от въззивния съд не обуславя недопустимост на неговия акт, както се поддържа от процесуалния представител на касатора в съдебно заседание, а е отменително основание. Въззивното решение би било недопустимо в хипотезите, посочени в т. 9 от ППВС № 1/1985 г. - при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ от иска, при липса на искане за възобновяване на спряно по общо съгласие на страните производство и др., но същите не се установяват. Предвид горното обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, като въззивният съд следва да разгледа доводите и възраженията на страните, да прецени налице ли е нередовност на исковата молба и да процедира по реда на чл. 129 от ГПК за евентуалното й отстраняване. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, с оглед на което се налага отмяна на решението на основание чл. 281, т. 3 от ГПК вр. с чл. 293, ал. 2 от ГПК. Налага се извършване на нови съдопроизводствени действия от въззивния съд, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК. Предвид връщане на делото за ново разглеждане, ВКС не се произнася по исканията за присъждане на разноски, които следва да бъдат съобразени от въззивния съд с оглед крайния изход на спора – чл. 294, ал. 2 във връзка с чл. 78 ГПК. Мотивиран от горното, съдебният състав на ВКС, Второ т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 1052/31.07.2023г., постановено по в.гр.д.№ 2828/2022г. на Софийски апелативен съд, 12-ти граждански състав. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав съобразно гореизложените мотиви. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.