Р Е Ш Е Н И Е № 532 град София, 14.12.2010 год. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година. ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретар Н. ЦЕКОВА и в присъствието на прокурор Я. ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията /председател/ Лидия Стоянова наказателно дело № 538/2010 г Касационното производство е образувано по жалбата на служебния защитник на подсъдимия А. Р. М. против решение № 213/15.6.2010 г. по въззивно нохд № 341/2010 г. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, пети състав. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, поради което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Подсъдимият поддържа това искане по съображения, че не е извършил престъплението и не са разпитани свидетели. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Определя поддържаните доводи за съществено нарушение на процесуалните правила за неоснователни, а конкретно - за липсата на изрично определение за назначаване на служебния защитник за формално, тъй като не се е отразило върху правата на подсъдимия. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 ал.1 НПК и намира: Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 341/2010 г. потвърдил присъда № 128/6.4.2010 г. по нохд № 5127/2009 г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 2 състав, с която признал подсъдимия М. за виновен в това, че на 8.3.2009 г. в гр.София при условията на опА. рецидив отнел от владението на св. Д. вещи на стойност 45 лв. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила. На осн.чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1 б.”а” и „б” вр.чл.54 НК го осъдил на 5 г.лишаване от свобода, за изтърпяване на което наказание определил строг режим в затвор. Приложил чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание-най-тежкото, от определените по това и по нохд № 6336/2006 г.-пет години лишаване от свобода. Решил въпросите по приложението на чл.59 ал.1 НК и за размера на дължимите разноски. Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, основан с липсата на данни да е постановен изричен акт, с който да бъде назначен адвокат А. В. за служебен защитник на подсъдимия е неоснователен. Видно от данните по делото участието й в досъдебното производство е в качеството й на служебен защитник - при привличане на М. като обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на 23.11.2009 г. Постановлението е предявено от прокурор на адвоката като защитник на М. и лично на него като обвиняем при участието на които страни е проведен и разпит и са предявени материалите от проведеното разследване. За участието на служебен защитник е направено искане от С. градска прокуратура, което е видно от приложеното по делото уведомително писмо изх. № 20253/23.11.2009 г. На осн.чл.26 ал.1 Закона за правната помощ председателят на Адвокатската колегия в гр.София е определил адвокат В.. Участието й в производството пред инстанциите по същество по категоричен начин указва на дейност по упражняване на служебната защита на подсъдимия-не само защото той не е оспорил участието й в наказателното производство (изрично или със заявено искане за нов служебен или договорен защитник), но и защото тя е упражнявала в пълнота правата си в интерес на подсъдимия-изразявала е становището си наред с прокурора като страна в процеса, правила е конкретни искания за доказателства съобразно становището на подсъдимия и по негови указания. Съдържанието на пледоариите са съответствували на изразеното от подсъдимия възражение за невиновност. Вярно е, че на досъдебното производство не е приложено искането на С. градска прокуратура, но за наличието на такова категорични и подробни данни се съдържат в писмото на С. адвокатска колегия и че именно въз основа на него е определена адвокат В. за назначаването й като служебен защитник на конкретния подсъдим и по конкретното наказателно производство. Затова няма основание за извод, че е допуснато нарушение на чл.25 ал.3 З., което да е съществено, както се поддържа. Допуснато е нарушение на чл. 94 ал.3 НПК-след като прокурорът е счел, че е необходимо да бъде назначен защитник, защото обвиняемото лице няма средства, нито знания и компетентност да се защитава сам, а неговите и на правосъдието интереси го изискват, съответният орган е бил длъжен да се произнесе, като назначи защитник-определения адвокат. Такъв акт не е постановен, включително и от инстанциите по същество, които са приели с оглед писмото на С. адвокатска колегия, че след като адвокат В. е участвувала на досъдебното производство има компетентност да продължи участието си в съдебната фаза на наказателното производство. Въпреки липсата на акт за назначаване участието и конкретното професионално поведение на служебния защитник, който в пълен обем е осъществил задълженията си по защита на подсъдимия, нарушението на процесуалните правила не е съществено по смисъла на чл. 348 ал.1 т.2 НПК. Не всяко нарушение, допуснато в наказателното производство, е съществено, а само, това което е довело до ограничаване на процесуалните права на страна в процеса от предвидените в НПК или се е отразило съществено върху правилността на съдебните актове. В конкретния случай не може да се направи извод, че е налице поддържаното касационно основание за отмяна на съдебните актове. Неоснователно е възражението, че съдът е отказал разпита на свидетели, които ще установят съществени обстоятелства-че подсъдимият не е автор на деянието, с което е нарушено процесуално право от предвидените в НПК. Възражение, но за непълнота на доказателствата, мотивирано по подобен начин, е поддържано и във въззивната жалба. Правилно с определението от 14.5.2010 г. съдът е отказал мотивирано да бъдат разпитани лица, за които е било направено искане и пред първоинстанционния съд, и то не само защото е направен изричен отказ, но и защото не могат да бъдат разпитвани като свидетели лица, посочени от която и да е страна, без да са конкретизирани обстоятелствата, които ще установяват и без да са посочени необходимите и достатъчно данни за самоличността им, за да бъдат призовани и разпитани, освен ако не са доведени. Събраните по предвидения процесуален ред доказателства са мотивирали въззивния съд да приеме, че въпросите по чл.301 НПК са правилно решени, а възражението за невиновност на подсъдимия е неоснователно, изложените съображения за което настоящият състав изцяло споделя. Водим от изложеното и на осн.чл.354, ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 213/15.6.2010 г. по въззивно нохд № 341/2010 г. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, пети състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: