Р Е Ш Е Н И Е № 80 гр.София, 03.05.2018г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2560/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Н. В. С., чрез адв. В. и адв. М., срещу въззивно решение № 584/14.03.2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по въззивно гр. д. № 5609/2016 г. Касационното обжалване е допуснато по следните процесуалноправни въпроси: какви са последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес и кои доказателства следва да се считат за новооткрити и да се приемат във въззивното производство. Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение: Последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата на гражданския процес, главното доказване (онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността на съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятнтост, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му. Следователно тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства, а е въпрос за последиците от недоказването. Съдът се произнася по доказателствените искания на страните след преценка на тяхната отонсимост, допустимост и необходимост, а не с оглед това дали посочилата съответното доказателство страна носи тежестта да докаже факта, във връзка с който е поискала събирането на доказателственото средство. За разпределението на доказателствената тежест е без значение и процесуалната роля на страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила (така и решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., ГК). Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12. Нови доказателства, които могат да се приемат във въззивното производство, са нововъзникналите доказателства относно релевантни за делото обстоятелства – за съществували и твърдяни от страните в първата инстанция обстоятелства, за съществували, но новооткрити от страните обстоятелства след даване ход на устните състезания от първостепенния съд, които не са могли да открият по-рано, въпреки проявената добросъвестност, за нововъзникнали обстоятелства след даване ход на устните състезания в първа инстанция. Нови доказателства, допустими за приемане във въззивно производство са и съществували, но новоузнати и новооткрити от страната доказателства след даване ход на устните състезания пред първа инстанция за релевантни по делото факти и обстоятелства, които доказателства не са могли да открият, въпреки проявената добросъвестност, както и поради допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. По касационните оплаквания: Касаторът Н. В. С. излага доводи за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и за необоснованост в изводите на съда. Насрещната страна Л. Д. Х., чрез адвокат Н. Н., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна. Претендира сторените пред касационната инстанция разноски. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното: Апелативният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, е отхвърлил иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от Н. В. С. срещу Л. Д. Х. за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № .... г., том ..., рег.№ ..., дело № .... на нотариус Н. В.. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че ищцата Н. В. С. е дъщеря и наследник по закон на В. П. Р., поч. на 01.09.013 г. Той прехвърлил на 29.11.1999 г. на ответника Л. Д. Х. свой собствен недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, така, както е изпълнявала задължението си досега и занапред да му осигури спокоен и нормален живот, такъв, какъвто е водил досега, до край на живота му, като прехвълителят си запазил правото на ползване. Съдът, като обсъдил гласните доказателства, изложил съображения, че кредитира тези, дадени от свидетелите Н. и П., докато свидетелите К. и П. нямат непосредствени впечатления, не са поддържали чести контакти с прехвълителя, поради което техните показания не кредитира. От гласните доказателства съдът приел за установено, че прехвълителят и Л. Х. живеели заедно на семейни начала от 16 години, като през лятото са пребивавали в [населено място], а през зимата – в София. Л. се грижела за В., като му готвила, гладила, чистела и той се хвалел с грижите; заедно са имали общо домакинство, като Л. е давала пари на В. и той е пазарувал; ходили заедно до София да си получават пенсиите и за рождения му ден и други празници. Съдът намерил, че показанията на свидетелите К... и П., че прехвълителят В. П. ги е търсил, защото се чувствал самотен и имал нужда да комуникира с някой, нямат отношение към изпълнението на алеаторния договор. Позовал се е на съдебна практика, че не може да се предполага поемането на други задължения за осигуряването на емоционална близост, топлина и уют. Ако такова задължение е поето изрично, съдът само тогава следва да го вземе предвид, като прецени значението и относителната тежест на това задължение в сравнение с останалите по договора. Съдът посочил още, че договорът е сключен пред 16 години и не е развален от прехвърлителя, от което следва, че кредиторът се е считал удовлетворен и наследниците не могат да искат разваляне на договора. Друг съществен момент било, че договорът е сключен и срещу минали грижи, без да се посочват части, от което следва, че договорът е единен и също тези грижи са били приети от кредитора по договора. Съдът, като дал вяра на показанията на свидетелите К. и Н., приел, че прехвърлителят В. Р. не е имал нужда от специфични медицински грижи. Приел, че преди да почини той бил с влошено здравословно състояние, но е отказал да бъде потърсена лекарска помощ. Относно това кой е откарал Р. в болницата съдът не е направил фактически извод, защото показанията на свидетелите били противоречиви. В заключение, въззивната инстанция достигнала до правния извод, че приобретателят по алеаторния договор е престирал точно, поради което е отхвърлил искът за развалянето му. При служебно извършената проверка касационната инстанция не констатира пороци, обуславящи нищожност или недопустимост на обжалвания съдебен акт. Като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е основателна – въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до противоречие с материалния закон. Съдът формално е приел, че тежестта да докаже изпълнението на договора е за ответната страна по делото, но фактически въззивната инстанция е прехвърлила в тежест на ищеца доказването неизпълнението на договора. Твърдението на ищеца по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, че липсва изпълнение по алеаторния договор от страна на приобретателя не въвежда фактически твърдения относно начина на неизпълнието му, а е заключение (правен довод) относно поведението на насрещната страна по облигационното правоотношение. Ако ответникът оспорва иска с твърдение, че е престирал дължимото, трябва да посочи фактическите си твърдения за това как и кога е изпълнил, като докаже твърденията си. Това му доказване трябва да е главно и пълно. Противната страна – ищец може да оспорва фактическите твърдения на приобретателя по алеаторния договор за изпълнение и да сочи и представя доказателства, установяващи обратното, като това доказване е насрещно и може да бъде и непълно – достатъчно е да създаде вероятност, с което разколебава безспорността в установяваното от ответника. В нарушение на даденото по-горе тълкуване въззивният съд е приел, че представената пред него тетрадка с твърдения, че е водена от прехвърлителя, съдържаща записки относно извършвани от него разходи, не е новооткрито доказателство поради това, че не съдържа нововъзникнал факт, а твърдението, че ответникът не изпълнява поетите по договора задължение за издръжка не е ново, а е основание на исковата претенция. Доказателството не е сочено и представяно по делото, касае релевантни по делото факти – кой и с какви средства е плащал консумативи и други домакински разходи, като се твърди, че доказателството, макар и съществувало, е новоузнато и новооткрито от ищеца. Съдът е следвало да допусне исканите гласни доказателства за установяване факта на узнаване и откриване на тетрадките от Н. С., след което, с оглед преценката им, да взеземе решение кога ищецът е узнал за съществуването на тетрадката и дали е имал възможност, при проявена добросъвестност, да я посочи и представи в съответните срокове още пред първа инстанция. Ако приеме, че откриването на доказателството е станало след даване ход на устните състезания пред първостепенния съд, при проявена добросъвестност, то се явява ново доказателство по см. чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК и събирането му е допустимо от въззивната инстанция. Неправилно въззивният съд приел, че тетрадка или копие от същата не представлява документ. Тетрадката е вещ, която в случая се сочи като доказателство с оглед записванията по нея, т.е. като документ: вещ, върху която с писмени знаци е материализирано изявление. Документи са не само подписаните и официалните, а още и частните, и неподписаните изявления. Частните свидетелстващи документи, вкл. неподписаните, са годни доказателствени средства (допустими според процесуалния закон) щом няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват. В ГПК са разписани текстове, с които се определя задължителната за съда доказателствена сила на определени видове документи, която се разпростира до обема, който й дава законодателят. Във всички други случаи доказателственото значение на документите се преценява от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Ако съдът приеме като ново доказателство тетрадката, следва да допусне исканата с въззивната жалба съдебнографологична експертиза за установяване, че почеркът е на прехвърлителя, защото писмените изявления нямат автор и доколкото съществува спор, че са направени именно от прехвърлителя по договора. В нарушение на съдопроизводтвените правила е отказано събиране на доказателствено средство поради това, че поискалата го страна не носи тежестта да докаже спорния факт, който и не е изпълнението/неизпълнението на договора, а от кого и с какви средства са заплащани разходите на прехвърлителя. Както стана ясно, разпределението на тежестта на доказване е за вида на доказването, което страните следва да осъществят спрямо спорните факти и обстоятелства, а последиците от разпеделението на доказателствената тежест е за приемането от съда за осъществен или не на съответния факт или обстоятелство, предвид извършеното доказване. Всяка от страните има право да сочи, представя и да иска събиране на доказателства за всички спорни факти и обстоятелства по делото. Неправилно, също така, въззивният съд е отказал да направи извод относно съществуване или не на спорно фактическо твърдение поради това, че свидетелските показания са противоречиви. Дори доказателствата по делото да не са достатъчни, това не освобождава правораздавателния орган да изгради фактически изводи, като приложи именно правилата за последиците от разпределението на доказателствената тежест. При противоречиви доказателства, ако съдът не може да изключи едните и да даде вяра на другите, тогава съществува само вероятност относно фактическите твърдения и съдът ги приема за неосъществени, щом страната не е провела нужното пълно главно доказване. Необосновано съдът е отказал да преценява данните относно личностните отношения между прехвърлителя и приобретателя по договора - чувствал се самотен и имал нужда да комуникира с някой, само поради това, че липсвало изрична уговорка за създаване на домашна топлина и уют. В случая договорът е сключен, както за минали грижи и издръжка, престирани от Л. Х., така и за дължими, считано от 29.11.1999 г. в същия обем, за осигуряване спокоен и нормален живот, какъвто В. П. Р. е водил досега. Следователно начина на живот и взаимоотношенията между Х. и Р. преди сключване на договора, как и в какъв обем и колко често е престирала тя грижи и издръжка, включително съществуване на съвместен живот, семейна топлина и уют (съдът приел, че съконтрахентите са живеели на семейни начала), са от значение за установяване обема на уговорената алеаторна престация – доколко, при липса на изрични клаузи в договора и на промяна в състоянието и нуждите на прехвърлителя, той е очаквал да получи и дали е получил грижи и издръжка съобразно вече предлаганата му преди това. Предоставянето на грижи и издръжка за времето преди сключване на сделката няма отношение към основанието за развалянето на целия договор с оглед изпълнението или не на алеаторната му част. В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и делото върнато за разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да съобрази дадените от настоящата инстанция указания и, с оглед крайния резултат, да се произнесе за разноските, като вземе предвид и тези, сторени по настоящото дело от страните. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 584/14.03.2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по въззивно гр. д. № 5609/2016 г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: