Р Е Ш Е Н И Е
№175гр. София, 12 октомври 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември двехиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
СПАС ИВАНЧЕВ
при участието на секретаря Мира Недева
и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ,
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 673 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.346 т.1 от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимия С. Й. Ф. и на защитника му адв.Д. Г. против въззивно решение № 204/17.05.2016 г., постановено по внохд № 206/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
В саморъчната жалба на подсъдимия, допълнението към нея и тази на защитника са наведени всички касационни основания. Като нарушение на процесуалните правила е посочено, че въззивното решение страда от липса на мотиви, тъй като изцяло са възпроизведени съображенията на първоинстанционния съд. В обжалвания съдебен акт не е направен собствен задълбочен анализ на доказателствата както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като са игнорирани и изопачени някои от тях. Без отговор е оставен въпросът с колко наранявания и в коя част на тялото е бил пострадалият при прегледа му от лекар от ЦСМП и впоследствие, което налагало ексхумация, повторна аутопсия и назначаване на нова СМЕ. Според подсъдимия неоснователно му е отказано да бъде допуснат до разпит в качеството й на свидетел С. С. С. – братовчедка на починалия. Не са изискани от ОДП – Велико Търново. ежедневната ведомост и седмичния график за патрулно постовата дейност, пътният лист на полицейския автомобил, пристигнал първи на местопрестъплението, което е попречило за разкриване на обективната истина. Според Ф. опорочен – подправен е и протоколът от разпита му пред съдия на досъдебното производство, както и протоколът от първия оглед на местопроизшествието, който е проведен без присъствието на поемни лица, като съдът превратно е тълкувал заявеното от тях при разпита им като свидетели пред първоинстанционния съд. Следствие на така допуснатите процесуални нарушения, от направения правен анализ на доказателствата по никакъв начин не се доказвало виновно поведение от страна на подсъдимия и не би могло да бъдат извлечени признаците на състава по чл.116 от НК. Твърди се, че причината за смъртта на пострадалия не е „промушването”, описано в обвинителния акт, а допусната лекарска грешка. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, алтернативно делото да бъде върнато за допълнително разследване на Окръжна прокуратура – Велико Търново.
В съдебно заседание подсъдимият Ф. и защитникът му адв. Г. поддържат жалбите и молят те да бъдат уважени по изложените в тях съображения, доразвити в представената „писмена защита”.
Представителят на ВКП счита, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Частният обвинител и граждански ищец М. И. С., въпреки предоставената й от съда възможност не се явява и не взема становище по жалбите. Не се явява и упълномощеният от нея повереник – адв. О. С..
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
С присъда № 66/01.07.2014 г., постановена от Окръжен съд - Велико Търново по нохд № 637/2009 г. подсъдимият С. Й. Ф. е признат за виновен в това, че на 25.05.2009 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив умишлено е умъртвил рождения си син Д. С. Ф. с ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл.116 ал.1 т.3 и т.12 вр. с чл.115 вр. с чл.29 ал. 1 б. „А” от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на доживотен затвор, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален специален режим, като подсъдимият е признат за невинен да е извършил деянието при условията на чл.29 ал.1 б. „Б” от НК и в този смисъл е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение.
На основание чл.25 ал.1 вр с чл.23 ал.1 от НК на Ф. е определено едно общо най-тежко наказание – доживотен затвор, измежду наложените му с настоящата присъда и последвалото междувременно осъждане му по нохд № 7089/2009 г. по описа на РС - Варна.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител М. И. С. – майка на починалия, сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им заплащане, както и сумата от 3 000 лв. – разноски по производството.
На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия, считано от 26.05.2009 г. до влизане на присъдата в сила, като съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, а в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 11 165,92 лв. и 8 000 лв. – дължима държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск.
По жалба на подсъдимия и на защитника му е образувано внохд № 206/2015 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. С решението, което е предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.
При извършената касационна проверка на обжалвания съдебен акт настоящият състав не констатира да са налице нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.3 от НПК – въззивното решение или присъдата да са постановени от незаконен състав. Прочитът на определенията, постановени по реда на чл.270 от НПК /вчнд № 373/2011 и вчнд № 318/2013, вчнд № 199/2014 и вчнд № 251/2014 г./, в които като член - съдия е участвал председателят на съдебния състав, постановил обжалваното въззивно решение, не сочи на нарушение на нормата на чл.29 от НПК. В определенията съответният състав е обосновал отказа си да измени взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение задържане под стража, като в употребените изрази не личи да е било изградено каквото и да е убеждение относно вината, отговорността или доказателствата, подкрепящи обвинението срещу подсъдимия. Изложените мотиви не предпоставят, че спрямо председателя на съдебния състав е съществувала предубеденост, че Ф. е извършил престъплението, по което е предстояло разглеждането на жалбата срещу осъждането му.
На следващо място следва да се отбележи, че действително гражданският ищец и частен обвинител М. И. С. е била съдебен заседател към ОС – Велико Търново. Видно от приложената справка / л.2943 т.7 от първоинстанциононто съдебно производство/ за периода 02.02.2009 – 04.03.2014 г. тя е участвала в един съдебен процес – по нохд № 76/2013 г. по описа на ВТОС, с един от тримата съдебни заседател по настоящото първоинстанционно производство – Д. Т.. Служебното познанство между Т. и С. следствие на осъществяваните от тях функции на съдебен заседател по едно единствено дело не означава непременно, че между двете са възникнали отношения, водещи до проява на пристрастност. Този факт, според състава на окръжния съд, а и на настоящия, по никакъв начин не може да обоснове извод за наличието на особени отношения между двете жени, които да са били в състояние да лишат Т. от възможността да бъде обективна при решаването на въпросите по чл.301 от НПК. Същевременно с това по делото липсват, каквито и до било други данни, от които би могло да се счете, че визираният съдебен заседател е бил предубеден или заинтересован, пряко или косвено от изхода на настоящия казус.
Напълно голословни и неотносими се явяват оплакванията на подсъдимия за оказано въздействие от страна на председателя на първоинстанционния състав спрямо началника на РУП – Велико Търново относно прекратяването на преписка № 9902-п/2011 г., образувана по искане на Ф. относно твърденията му за недостоверност на изготвената по делото СМЕ и депозирани неверни свидетелски показания.
С оглед на гореизложеното касационната инстанция приема, че до постановяването на присъдата и на въззивното решение съответните съдебни състави по никакъв начин не са демонстрирали предубеденост нито към фактите и доказателствата, нито към виновността на подсъдимия, поради което няма основание да се приеме, че те са били незаконни.
Не намират основание възраженията на подсъдимия срещу законността на проведения му разпит в качеството му на обвиняем пред съдия на досъдебното производство. Видно от протокола от 27.05.2009 г. разпитът е извършен от компетентния съд, при спазване на процесуалните правила за това - в присъствие на назначения му на този етап от производството служебен защитник, разследващия полицай, а и на прокурор, като на Ф. са разяснени изрично правата му, съответстващи на процесуалното му качество на обвиняем, т.е. при извършване на този разпит не се констатират нарушения на процесуалните правила. При положените подписи на шест лица е трудно, на практика е невъзможно, да се промени заявеното от подсъдимия, като от съдържанието не се установяват такива интервенции. Твърдението на подсъдимия, че бил положил своя подпис на всяка от страниците не се отнася за процесния протокол, а вероятно касае разпита му от разследващия полицай, осъществен на 21.07.2009 г..
Не отговаря на действителното положение и оплакването за допуснати нарушения при извършения оглед на местопроизшествието, изразяващо се в липса на поемни лица. Видно от съставения на 25.09.2009 г. протокол визираното процесуално следствено действие е осъществено от разследващия полицай в присъствието на две поемни лица, които не само са подписали протокола без възражения, но са потвърдили това и при разпита им качеството им на свидетели пред първоинстанционния съд.
Не се установява нарушение и на визираната в жалбата разпоредба на чл.299 от НПК, като според съда изложените доводи по-скоро са свързани с нормата на чл.294 от НПК. Видно от протоколите на проведените съдебни заседания на 16 – 20.06.2014 г. и 24 – 27.06.2014 г. след личното участие на подсъдимия в пренията, продължило повече от три дни, първоинстанционният съд изключително детайлно се е произнесъл относно направените нови искания за извършване на допълнителни процесуално - следствени действия и събиране на нови доказателства. Фактът, че същите са отклонени, тъй като съдът не е намерил наличието на нови данни, които да обосноват възобновяването на съдебното следствие не означава, че е нарушено правото на защита на подсъдимия. В предоставената последна дума на подсъдимия, Фердинадов в продължение на няколко часа е изразил своето окончателно отношение към обвинението.
Изложените възражения от страна на защитата относно съдържанието на обстоятелствената част обвинителния акт, свързани с претендираната непълнота на факти и обстоятелства относно начина на извършване на деянието са детайлно обсъдени от въззивния съд. Съображенията, с които те не се възприемат, се споделят изцяло от касационната инстанция, тъй като са в съответствие с тълкуването, дадено с ТР 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което не следва да бъдат преповтаряни.
Настоящият касационен състав намира, че доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд са неоснователни. За да постанови съдебния си акт, второинстанционния съд е извършил цялостна задълбочена проверка на обжалваната присъда и след комплексен, собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни положения. В съответствие с изискванията по чл.339 ал.2 от НПК е отговорено изключително подробно и мотивирано на многобройните възражения на защитата и на подсъдимия. Не е останал без отговор, както се твърди в касационната жалба на подсъдимия, въпросът относно нараняванията и тяхното местоположение по тялото на пострадалия. По делото са назначени и приети заключенията на четири СМЕ – изготвени съответно от в.л. д-р С. П., тройна СМЕ с вещи лица – д-р Х., доц. д-р Т. и доц. д-р Т. от УМБАЛ [фирма], четворна СМЕ с вещи лица – д-р М., д-р Шаранова, доц. д-р В. и д-р М. от МБАЛСМ [фирма] и допълнителна такава изготвена от последните четири вещи лица, изискана е и е приложена цялата медицинска документация, като са разпитани и всички медицински лица, участвали в извършената на 25.05.2009 г. хирургическа интервенция спрямо пострадалия Д. Ф.. Въпреки множеството оспорвания на подсъдимия и исканията му за назначаване на нова и нова, допълнителна или повторна експертиза, в депозираните експертни заключения и подробните разяснения на вещите лица в съдебно заседание липсват разминавания относно броя на нанесените на пострадалия удари с нож, причинените увреждания и причината за смъртта му. В този смисъл по делото е безспорно установено, че на пострадалия са причинени две наранявания с дължина по 5 см.. Едното - прободно порезно в областта на IХ – Х междуребрие вдясно, с дължина на канала 12 см., проникващо в гръдната кухина, довело до излив на кръв и въздух в дясната гръдна кухина и засягащо в дълбочина десен диафрагмен купол, десен дял на черния дроб, долната празна вена и задстомашната жлеза, с развитие на масивен кръвоизлив в ретроперитонеалното пространство, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и второто - порезно нараняване на гръдния кош вдясно, без проникване в гръдната кухина, което заедно с констатирано пръстенообразно и циркулярно кръвонасядане по лигавицата на ануса, е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Двете наранявания са причинени с един удар, който е бил тежък и силен, като второто е получено при изваждането на ножа, при завъртане на острието или при движение на пострадалия в момента на изваждане на острието, като самият пострадал е бил наведен в областта на кръста. Причината за смъртта е кръвозагубата от прободно – порезното нараняване, проникващо в гръдния кош и засягащо в дълбочина черния дроб, задстомашната жлеза, долната празна вена и меките тъкани по пътя си и тези около гръбнака, което е довело до хеморагичен шок. Смъртта е в пряка и непрекъсната причинна връзка именно с прободно порезното нараняване. Въпреки оказаната висококвалифицирана медицинска помощ следствие на кръвозагубата в организма на пострадалия са настъпили необратими процеси. Към момента на пристигане на медицинския екип на местопрестъплението пострадалият се е намирал във втора степен и фаза на шок, като обективно е можел да говори смислено. При тази категоричност и еднозначност на всички заключения по назначените съдебно медицински експертизи както от досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, напълно неоснователно се явява искането на подсъдимия за ексхумация и назначаване на нови експертизи. С искането за ексхумация не би могъл да се обоснове и опитът на подсъдимия за оспорване на произхода на пострадалия по бащина линия, близо двадесет и пет години по-късно, при липсата на данни за проявена недобросъвестност от страна на бившата му съпруга – св.М. С. при вписването му като баща в акта за раждане на Д. Ф.. В подкрепа на този извод се явява и регламентираният в разпоредбата на чл.62 ал.1 от СК едногодишен срок от узнаването от подсъдимия за раждането на Д., който в случая безрезервно е изтекъл, което обуславя пълната недопустимост относно оспорването на бащинството.
Неоснователно се явява и оплакването на подсъдимия, че доказателствената съвкупност по делото е останала непълна предвид заличаването от списъка на свидетелите на С. С. С.. Действително първоинстанционният съд с оглед обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото по искане на подсъдимия е допуснал до разпит С. С.. В процеса на призоваването й е установено /докладна записка от 26.02.2013 г. – л.2361 том 6 от първонистанционно производство/, че тя от няколко години живее в чужбина, като към инкриминираната дата не е била в България, следствие на което правилно тя е заличена като свидетел по делото.
Напълно обосновано предходните съдебни инстанции са отказали да задължат РУП – Велико Т. да представи отново G. – разпечатка, свързана с движението на патрулен автомобил с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от полицейските служители И. Л. и А. А., озовали се първи на местопроизшествието и разпитани като свидетели, тъй като към доказателствата по делото са приложени няколко разпечатки относно движението и престоя на процесния автомобил към инкриминирания момент.
Приета фактическа обстановка в първоинстанционната присъда и във въззивното решение е основана на правилна оценка на събраните по делото доказателства, които са подложени на детайлна проверка и анализ за тяхната процесуална годност и стойност. Не се откриват нарушения при извеждане на правнорелевантните факти на основата, на които инстанциите по същество са приели обвинението за доказано. Изразеното несъгласие от страна на подсъдимия и защитата с приетите от съдилищата факти, съпроводено и с констатацията, че те не се установяват от доказателствата по делото не води до промяна на горния извод. Изградената по този начин защитната теза е останала доказателствено незащитена и с основание е отхвърлена от инстанциите по фактите. По въпроса за авторството доказателствената съвкупност като цяло е непротиворечива, изведена е частично от обясненията на самия подсъдим, от безпротиворечивите показания на свидетелите, чиято достоверност е проверена и потвърдена от други незаинтересовани от изхода на делото доказателствени източници. Самият пострадал е заявил пред няколко различни свидетели – И. Л., А. А., д-р С. Д. и Е. Д., че е „намушкан” от баща си – С. Ф., което е потвърдено и от подсъдимия - не само пред свидетеля С. Т.. Този факт на практика по същество не се опровергава от подсъдимия, въпреки промяната във времето на изложените от него версии за случилото се, които се разминават по между си и взаимно се отричат. При това положение, след като и двете предходни инстанции са извършили всеобхватен анализ на всички доказателствените източници, като са изложили подробни, ясни и убедителни съображения за това, поради какви причини намират за установени обстоятелствата относно времето, мястото, начина на извършване и авторството на деянието, възраженията на защитата се явяват неоснователни. Направените изводи относно горните обстоятелства не се променят, въпреки правилното изключване от доказателствената съвкупност на резултата от извършения следствен експеримент поради наличието на процесуални нарушения при осъществяването му. В този смисъл настоящият състав на ВКС намира, че липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е опорочено, поради което искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане се явява неоснователно.
Няма как да бъде удовлетворена и отправената претенция от защитата за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, тъй като касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, а при надлежно установените факти по делото материалният закон е приложен правилно. В конкретния случай подсъдимият е нанесъл силен удар с нож, в областта на ребрата на родния си син, следствие на което на пострадалия са причинени две наранявания – прободно порезно, проникващо в гръдната кухина и порезно на гръдния кош, като С. Фердинадов се е обадил за медицинска помощ след повече от три часа и въпреки положените усилия в болничното заведение в резултат на първото нараняване се е стигнало до смъртта на едно младо, ненавършило осемнадесет години момче.
Относно наложеното на подсъдимия наказание в касационните жалби е посочено единствено, че същото е несправедливо всякога, когато обвинението е недоказано. Принципно това е така, но в случая събраните по делото доказателства водят до единствения възможен извод, а именно, че подсъдимият е извършил вмененото му с правилната правна квалификация престъпление. Правилно предходните инстанции са приели, че извършеното от подсъдимия убийство е изключително тежко по смисъла на чл.38а ал.2 от НК. Липсата на каквито и да било смекчаващи отговорността обстоятелства, наличието на два съставомерни квалифициращи елемента на престъплението, извършено след отклоняване от изтърпяване на наказание от дванадесет години лишаване от свобода, обремененото съдебно минало на подсъдимия, обусловено от предходните му осъждания, извън квалификацията „опасен рецидив” по чл.29 ал.1 б. „А” от НК, при това все с ефективни наказания за престъпления по глава втора, раздел VII – разврат – за блудства и изнасилвания на малолетни лица, както и откриването на собствения му син чисто гол, с установено пръстенообразно и циркулярно кръвонасядане по лигавицата на ануса и кръвонасядане по аналния пръстен, са напълно достатъчни, за да се приеме, че извършеното престъпление е изключително тежко. С оглед на гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че наложеното на С. Ф. наказание доживотен затвор е най-подходящо по вид измежду предвидените в нормата на чл.116 ал.1 от НК три алтернативи. Така определената санкция в максимална степен съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, на целите на наказанието и тъй като не е подценено или надценено значението на някое от определящите отговорността обстоятелства, не е налице необходимост касационната инстанция да упражни правомощията си чл.354 ал.2 т.1 от НПК.
Последица от осъждането на подсъдимия се явява уважаването в пълен размер от 200 000 лв. на гражданския иск, предявен от майката на пострадалия, за причинените й неимуществени вреди, в резултат на преждевременна смърт на сина й. Изложените от въззивния състав, а и от първоинстанционния съд, съображения за ангажиране на отговорността на подсъдимия по чл.45 и сл. от ЗЗД се споделят и от касационната инстанция. ВКС не констатира присъдения размер на обезщетението да не съответства на претърпените болки и страдания на М. С. по загубата на първородното й дете или на заложения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост, поради което и в гражданската му част решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното решение е законосъобразно, при формиране на вътрешното си убеждение въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно, а наложеното наказание е справедливо, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 204/17.05.2016 г., постановено по внохд № 206/2015 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|