Ключови фрази
Частна жалба * нарушаване на членствени права * процесуална легитимация * активна процесуална легитимация * наследяване * поименни акции

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88

Гр.София, 15.02.2016 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2857/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от процесуалните пълномощници адв. М. Д. и чужд. адв. П. Д. на малолетните Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез тяхната майка и законен представител – Аена П. Д., против определение № 134 от 07.08.2015 г. по в.ч.т.д. № 209/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 269 от 22.05.2015 г. по т.д. № 258/2014 г. по описа на Русенски окръжен съд за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявените искове с правно основание чл.71 и чл.74 ТЗ.
В частната жалба се съдържат оплаквания, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно, поради което се моли да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на разглеждането му. Искането за допускане на касационно обжалване се обосновава с хипотезата на чл.280, ал.1, т.1, евентуално т.3 ГПК по въпросите: 1. Притежават ли част от наследниците на поименни акции от капитала на АД активна процесуална легитимация за предявяване на иск срещу дружеството за установяване и вписване в книгата на акционерите на броя от наследените от всеки от тях акции, когато се твърди, че няма спор относно качеството им на наследници и размера на припадащите им се части от наследството; 2. Следва ли ищецът в гражданския процес да докаже претендираните от него материални права, за да се приеме неговата активна процесуална легитимация за предявяване на иск.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор от ответната страна – СВИНЕКОМПЛЕКС БРЪШЛЕН АД [населено място], обл. Р., с който се моли обжалваното определение да не се допуска до касационно обжалване, поради липса на визираните в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирани страни и против акт, подлежащ на касационно обжалване в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С предявената искова молба се твърди, че ищците – настоящи жалбоподатели са сред наследниците на Б. Г. Н., поч. на 14.05.2014 г. Всеки от тях има права върху 1/6 ид.ч. от притежаваните приживе от наследодателя им 22 077 поименни акции от капитала на ответното дружество - СВИНЕКОМПЛЕКС БРЪШЛЕН АД, като липсва спор между наследниците по отношение на наследствените квоти. Поради накърняване на членствените им права от органите на дружеството, се моли да бъде установено по отношение на ответника, че всеки от тях притежава по 3 679 бр. поименни акции, а оставащите 3 бр. акции, като неделими, на основание чл.177 ТЗ, са съпритежание на всички наследници на Б. Н., с цел в книгата на акционерите да се открие отделна персонална партида на ищците с удостоверяване на правата им върху конкретния брой акции.
С оглед недопускането на ищците до участие в ОСА, проведено 22.10.2014 г., с мотив - липса на общ пълномощник по смисъла на чл.177 ТЗ за упражняване на правата върху идеалните части от 22 077 бр. акции, какъвто е необходим само за 3 бр. акции, които остават съсобствени, се моли за отмяна на решенията, взети от ОС на акционерите на СВИНЕКОМПЛЕКС БРЪШЛЕН АД на посочената дата, като вторият иск е обусловен от уважаването на първия.
За да потвърди прекратителното определение на Р., въззивният съд е споделил съображенията на първата инстанция, че така предявените искове по чл.71 и чл.74 ТЗ са недопустими, защото не могат да бъдат предявени самостоятелно от част от наследниците, без участието на останалите. При наличието на съсобственост върху акциите, която не е прекратена, правата по тях се упражняват само съвместно, на основание чл.177 ТЗ. Правото на иск за защита на членствени права също попада в обхвата на цитираната правна норма, следователно за предявяване на исковете по чл.71 и чл.74 ТЗ от процесуална страна е необходимо ищецът да докаже самостоятелни права върху акции от капитала на ответното АД.
Съставът на Върховния касационен съд, ТК, ІІ отделение, при преценката относно наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, към който препраща чл.274 ал.3 ГПК, намира следното:
Първият процесуалноправен въпрос, така, както е формулиран, не се явява от значение за изхода по конкретното дело. Въззивният съд не е преценявал вида на съпритежаваните акции, нито въпроса, дали между наследниците на Б. Н. има спор относно размера на наследствените им части, нещо повече, той е счел горните факти за напълно неотносими към спорния въпрос относно допустимостта на исковете по чл.71 и чл.74 ТЗ. Съдът е съобразявал единствено приложението на нормата на чл.177 ТЗ спрямо така предявените искове. В този смисъл, обуславяща се явява само първата част от въпроса - притежават ли част от наследниците на акции от капитала на АД активна процесуална легитимация за предявяване на иск срещу дружеството. Като първа допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се сочи противоречие с цитирана практика на ВКС, но тя е относима към делбата на акции. В евентуалност се моли по този въпрос съдът да приеме, че разрешаването му ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, т.к. по него липсва формирана практика.
Вторият въпрос - дали ищецът в гражданския процес следва да докаже претендираните от него материални права, за да установи процесуалната си легитимация - се преценява като значим за изхода по делото. Това е така, тъй като ищците твърдят, че по силата на закона и в резултат от наследственото правоприемство са придобили реален брой /3 679/ акции, а изводите на съда за недопустимост на исковете са обусловени именно от преценката, че ищците не доказват самостоятелни права върху акции от капитала на ответното АД, като изводът е относим и към основателността на иска. В случая са налице и релевираните от жалбоподателите факултативни условия, изразяващи се във формалното противоречие с цитираната от жалбоподателите съдебна практика – определение № 284/16.04.2010 г. по ч.т.д.№ 518/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК по въпроса за разграничението между активна процесуалноправна и материалноправна легитимация.
С оглед правомощията на ВКС по ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК, т.1, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по служебно уточнения въпрос – следва ли ищецът да докаже претендираните от него материални права, за да установи процесуалната си легитимация по иск, предявен в тяхна защита, в частност по иск с правно основание чл.71 ТЗ; както и налице ли е активна процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права, ако ищецът в качеството си на сънаследник е притежател на идеална част от акции.
Според трайноустановената практика на ВКС и ВС, споделена и с цитираното определение на ВКС по ч.т.д.№ 518/2009 г., процесуалната легитимация на ищеца се обуславя от заявената с исковата молба принадлежност на спорното материално право към патримониума му и произтича единствено от неговото правно твърдение, а не от някакви обективни факти, подлежащи на доказване. Съответствието между процесуалната и материалната легитимация, което се установява по пътя на доказването, обосновава основателността, а не допустимостта на иска. Това важи и за иска по чл.71 ТЗ, когато с него се цели установяването на членствени права във вид, отричан от съответните органи на дружеството.
По втората част от поставения въпрос, аналогично приложение следва да намери разрешението, дадено с решение № 127/10.02.2015 г. по т.д.№ 3197/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК. Според него, в хипотезата на чл.132 ТЗ, всеки от съпритежателите на дружествен дял в О. разполага със самостоятелно право на иск по чл.74 ал.1 ТЗ, отделно и независимо от останалите, като за предявяването му не се изисква съвместна процесуална легитимация. ВКС е изходил от принципното положение, че неимуществените права, които дава дружественият дял, имащи строго личен характер, изключват съвместното им упражняване с останалите съсобственици на дела, като такова е и правото на иск за защита на собствени членствени права.
Налице са значителни сходства в разпоредбите на чл.132 и чл.177 ТЗ, произтичащи от капиталовия характер на О. и АД, който позволява нормите да се прилагат по аналогичен начин. И в двата случая правата, произтичащи от съсобствени дялове, респ. акции, следва да се упражняват „съвместно”/„заедно”, чрез определяне на общ пълномощник, действащ от името на съпритежателите в отношенията им с дружеството. Горното, с оглед общите за всички търговски дружества правила на чл.71 и чл.74 ТЗ, налага еднакво разрешаване на въпроса имат ли самостоятелно право на иск притежателите на ид.част от дялове/акции. Следва да се отбележи, че императивните разпоредби на чл.132 и чл.177 ТЗ уреждат преките отношения между членовете и съответното търговско дружество. Но когато се твърди, че членствени права са накърнени и се иска намесата на съда по предвидения от закона ред, поставянето на изискване за съвместна процесуална легитимация /т.е. задължително другарство/ при предявяване на иска от всички съпритежатели на дялове/акции фактически би ги лишило от право на иск в тяхна защита, особено когато предметът на тази защита включва неимуществени права.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира за правилен следният отговор на разглеждания въпрос: Ищецът по иск с правно основание чл.71 ТЗ не е длъжен да докаже претендираните от него материални права, за да установи процесуалната си легитимация по иска, когато това е и поставеният въпрос по съществото на спора; както и че активна процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права по реда на ТЗ може да е налице и когато ищецът е притежател на идеална част от акции.
При така приетото разрешение, обжалваното определение, според което исковете на част от сънаследниците на акции в ответното АД, предявени в защита на придобити членствени права, са недопустими само защото чл.177 ТЗ изисква съвместна процесуална легитимация на всички съпритежатели, се преценява като неправилно и следва да бъде отменено.
Водим от горното, този състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 134/07.08.2015 г. по в.ч.т.д. № 209/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 134/07.08.2015 г. по в.ч.т.д. № 209/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, както и потвърденото с него определение № 269/22.05.2015 г. по т.д. № 258/2014 г. по описа на Русенски окръжен съд за прекратяване на производството по делото.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния Русенски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: