2 решение по гр.д.№ 2050 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 107 София, 23.11.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 2050 по описа за 2019 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по три касационни жалби- на Д. В. П., Г. Г. А., Д. А. Б., А. А. М., чрез адв. Д. М.; на К. П. Д., чрез особен представител адв.А. Конедарев и на С. В. П., чрез адв.Д. Д., срещу решение № 4825 от 26.10.2018 г. по в.гр.д. № 474 от 2018 г. на Благоевградски окръжен съд, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 5100 от 25.11.2019 г., с което е отменено решение № 841 от 31.01.2017 г. на Благоевградския районен съд по гр.д.№ 1620 от 2012 г. в частта му, с която исковата претенция на И. Г. С. е отхвърлена за площта от 854,11 кв.м. от процесния имот и досежно присъдените разноски, като вместо това е постановено ново решение, с което е признато за установено, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищцата И. Г. С.- Г. С. К., починал на 21.01.1991 г., е бил собственик по давност на нива от 854,11 кв.м. в м.“Ч.“ при съседи: от двете страни вада, В. П. (С. М.) и Д. Б., по отношение на ответниците както следва: - спрямо С. В. П., Б. В. П., Р. К. П., В. П. П. и К. П. Д.- на площ от 195,17 кв.м., попадащи в имот № ....., възстановен на наследниците на В. Х. П. (починал на 10.08.1979 г.); - спрямо Г. Г. А., Д. А. Б. и А. А. М.- на площ от 520,77 кв.м., попадащи в имот № ....., възстановен на наследниците на Й. С. Д. (починала на 05.05.1991 г.) и - спрямо Е. К. Г.- на площ от 138,17 кв.м., попадащи в имот № ....., възстановен на наследниците на Е. Г. Щ. (починал на 05.11.1950 г.). С определение № 204 от 28.04.2020 г., с оглед твърденията на касаторите в трите касационни жалби, обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК- за проверка на неговата допустимост и по-конкретно за проверка на съответствието на посочените в дизпозитива на въззивното решение лица като ответници по делото с действително конституираните ответници по делото. Жалбоподателите поддържат, че решението на Благоевградския окръжен съд е недопустимо и неправилно и молят да бъде отменено като такова, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В открито съдебно заседание ответницата по жалбите И. Г. С. оспорва същите и моли решението на Благоевградския съд да бъде оставено в сила. При проверка допустимостта и правилността на решението настоящият състав на ВКС констатира следното: 1. В исковата молба ищцата И. Г. С. е посочила като ответник по делото, наред и с други ответници, Б. В. П.. Същият обаче е починал в хода на въззивното производство, поради което с определение от 26.06.2018 г. като ответници по делото на негово място са конституирани наследниците му по закон: другите ответници по делото С. В. П. и Д. В. П. /братя на Б./ и лица, които до този момент не са били страни- Р. К. П., В. П. П. и К. П. Д., които са наследници на починал по-рано брат на Б.- П.. Въпреки това във въззивното решение като ответник, спрямо когото се уважава частично иска, е посочен Б. П., заедно с конституираните му наследници. Поради това въззивното решение в тази част- по отношение на този ответник- е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. 2. По касационната жалба на Д. В. П.: Видно от двете въззивни решения /основното от 26.10.2018 г. и решението за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение от 25.11.2019 г./, въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционното решение и вместо него е постановил друго за уважаване на предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Видно от диспозитивите на тези решения обаче въззивният съд е пропуснал да се произнесе по отношение на един от посочените от ищцата ответници- Д. П.. До изтичане на едномесечния срок по чл.250 ГПК ищцата не е поискала въззивният съд да допълни решението си, като уважи иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и по отношение на Д. П.. Предвид на това, към настоящия момент по отношение на Д. П. няма постановено решение, поради което подадената от него касационна жалба срещу това решение е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. 3. В частта, с която искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е уважен по отношение на ответника С. В. П. решението на въззивния съд е неправилно като постановено при допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основание за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Основателни са твърденията на този ответник в касационната му жалба, че не е бил редовно призоваван в производството пред въззивния съд и поради това е бил лишен от възможност да участва в делото. За първото проведено от въззивния съд открито съдебно заседание на 26.07.2018 г. С. П. не се е явил, а призовката му не е била върната, тоест той е бил нередовно призован за това съдебно заседание. За следващото съдебно заседание, проведено на 04.10.2018 г., което е било и последно пред въззивния съд, съдът неправилно е счел, че С. П. е редовно призован от предходното заседание и е разгледал делото в негово отсъствие. Поради това по отношение на този ответник решението на въззивния съд следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, за да се даде възможност на С. П. да вземе участие във въззивното производство. 4. В частта, с която искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е уважен по отношение на останалите подали касационни жалби лица- К. П. Д., Г. Г. А., Д. А. Б. и А. А. М.- решението е неправилно и като такова също следва да бъде отменено поради следното: За да постанови решението си, с което е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановил ново решение за признаване за установено на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че наследодателят на ищцата И. Г. С.- Г. С. К. е собственик на процесната нива, въззивният съд е приел, че спорът се свежда до установяване на точното местоположение на имотите на наследодателите на ищцата и на ответниците. При това положение предмет на доказване се явявали старите реални граници на имотите към момента на кооперирането, като за установяване на собственически права бил достатъчен всеки от документите по чл.12 ЗСПЗЗ. Приел е, че ищцата е доказала притежавано от наследодателя й право на собственост с представените към преписката на ОСЗГ писмени доказателства: декларация на наследодателя на ищцата за притежавани от него непокрити земеделски имоти от 1949 г., опис-декларация за внасяне в ТКЗС от 29.06.1956 г., протокол за извършени заменки от 03.09.1956 г. Тези писмени доказателства преценени в съвкупност с показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Д. установявали, че наследодателят на ищцата Г. С. К. е притежавал имот в м.“Ч.“ по наследство, който е работел и ползвал до кооперирането му в ТКЗС. За правата на ответниците от показанията на тези свидетели се установявало, че наследодателите им притежавали имоти, но на други места. Съдът е посочил, че не приема показанията на доведените от ответниците свидетели, тъй като тези показания са бегли, повърхностни и се опровергавали от заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л.К., което съдът кредитира. От това заключение се установявало точното местоположение на имота на наследодателя на ищцата, а възстановените на ответниците имоти не съвпадали с местоположението си от 1959 г.: 1 335,30 кв.м. от имота на В. П. попадал в главен път Е-79, а наследниците на Й. Д. и Е. Щ. въобще не притежавали имоти в района на процесния. В противоречие с материалния и процесуалния закони в обжалваното решение е прието, че представените по делото писмени документи /декларация, опис- декларация и опис за извършени заменки/ са достатъчни да се приеме за доказано, че наследодателят на ищцата Г. С. К. е притежавал имот в м.“Ч.“ по наследство. Придобиването на правото на собственост по наследство се доказва с акта за собственост на наследодателя и с удостоверение за наследници на този наследодател, а не с декларации за притежаването на имота. Основателен е доводът в касационните жалби на ответниците, че тези писмени доказателства не доказват и придобиването на имота по давност, доколкото установяват период на владение от 6 години /от 1949 г. до 1956 г./- период много по-кратък от изискуемия съгласно чл.34 от Закона за давността /отм./ минимално необходим срок за владение за придобиването на недвижим имот по давност. Поради това в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, да се произнесе по отношение на това през какъв период от време е доказано, че наследодателят на ищцата Г. К. е владял процесния имот и достатъчно ли е това владение като продължителност за придобиването на имота по давност. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. В. П. касационна жалба срещу решение № 4825 от 26.10.2018 г. по в.гр.д.№ 474 от 2018 г. на Благоевградски окръжен съд, поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 5100 от 25.11.2019 г. ОБЕЗСИЛВА решение № 4825 от 26.10.2018 г. по в.гр.д.№ 474 от 2018 г. на Благоевградски окръжен съд, поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 5100 от 25.11.2019 г., В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от И. Г. С. срещу Б. В. П. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. ОТМЕНЯ решението В ЧАСТТА, с която е уважен иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на ответниците С. В. П., К. П. Д., Г. Г. А., Д. А. Б. и А. А. М.. ВРЪЩА ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ /по отношение на тези ответници/ за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която е уважен иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на ответниците Е. К. Г., Р. К. П. и В. П. П., решението на Благоевградския окръжен съд е влязло в сила като необжалвано от тези ответници. Настоящото решение в частта му, имаща характер на определение, с която се оставя без разглеждане касационната жалба на Д. В. П., подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до Д. П.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.