2 Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
София, 09.03. 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гр.д. № 4851 от 2018 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Д. Х. Д. и К. С. Д. чрез процесуалния представител адв. К.К. от ВАК са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд, V-ти състав № 1399 от 25.07.2018г. по въззивно гражданско дело № 1018/2018г.
Ответникът Е. П. Д. чрез процесуалния си представител адв. М. Д. изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В отговора на касационната жалба са изложени съображения, че по делото няма постановен завършващ административен акт на земеделската реституция по смисъла на §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот се намира в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, което изрично е указано в решението по чл.14 ал.6 ЗСПЗЗ. Ответниците не могат да се легитимират като собственици нито на деривативно, нито на оригинерно основание, защото праводателят им не е бил собственик и не е могъл валидно да им прехвърли собствеността, същевременно от момента на закупуването на имота до настоящия момент не е текла придобивна давност.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл.288 ГПК № 289 от 04.06.2019 г. на основание чл.280, ал.2, пр1 ГПК и чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните правни въпроси: Когато за конкретен имот е издадено решение за възстановяване на собствеността преди изменението на ЗСПЗЗ, ДВ бр.68 от 30.07.1999 г., в сила от 30.07.1999 г., а с последващо решение е променено местоположението му поради допусната очевидна фактическа грешка, какво е правното действие на двете решения и в този случай от кой момент лицето, в чиято полза е възстановена собствеността, може да защити правото си на собственост.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и по поставените правни въпроси намира следното:
Преценката за правното действие на решението на органа на земеделската реституция по ЗСПЗЗ следва да се извършва в зависимост от редакцията на закона към момента на постановяването му. При промяна в нормативната уредба, с която се създава различен ред за възстановяване на собствеността, този ред може да се приложи към приключила административна процедура, само ако законодателят е предвидил изрично обратно действие /чл.14 ЗНА/. В противен случай новата уредба има действие занапред и не може да засегне придобити вече при действието на стария закон права.
Когато решението на общинската служба по земеделие /поземлената комисия / за възстановяване на собствеността е издадено в периода от 28.10.1997г. до 30.07.1999г. след допълнението на чл.14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ ДВ бр.98 от 28.10.1997 г. и изменението на чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ ДВ бр.122/19.12.1997 г., предвиждащо изготвяне на план на новообразуваните имоти, с който се определят границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, или се придобиват по реда на § 4а и 4б, това решение има конститутивно действие. В този случай административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделските земи в територии по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ приключва с издаване на решението на Поземлената комисия - чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ /редакция преди изменението с ДВ бр.88 от 31.07.1998г./. За придобиването на собствеността от правоимащите лица не е необходимо издаването на скица, тъй като действащата към този момент разпоредба на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ не изисква такава. Достатъчно е в решението имотът да е описан с граници или по кадастрален, помощен или друг план, така че да може точно да бъде индивидуализиран, дори и все още да не е изготвен и приет плана за новообразуваните имоти /ПНИ/. Едва с приемането на новата ал.7 на § 4к ПЗР ЗСПЗЗ с изменението на ЗСПЗЗ ДВ бр.68, в сила от 30.07.1999 г., предвиждаща издаване на заповед на кмета на общината, определяща имотите, върху които се възстановява собствеността, се променя правното действие на решението на ОСЗ по чл. 14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ като конститутивният ефект на реституционната процедура се измества към един по – късен момент- влизането в сила на последващ административен акт - заповед по §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Този ред обаче е приложим само за решенията на ОСЗ, които са постановени след 30.07.1999г.
В този смисъл е трайната практика на ВКС, например решения № 106 от 19.05.2011 г. по гр.д.№ 1326 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г. о., ГК,решение № 61 от 17.07.2017 г. по гр.д.№ 3273 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 588 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1350 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 809 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 1889 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 23 от 22.05.2017 г. по гр.д.№ 2856 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр.д.№ 944 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о.
От изложеното следва, че решението ОСЗ по чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ , което е постановено преди 30.07.1999г., когато влиза в сила изменението на ЗСПЗЗ ДВ бр. 68/1999г., има конститутивно действие и с него се възстановява правото на собственост на правоимащите лица. От този момент те могат да защитават възстановената собственост чрез собственически искове – установителен /положителен или отрицателен/ или осъдителен /чл.108 ЗС/. Ако е допусната очевидна фактическа грешка в решението за възстановяване на собствеността по чл. 14 ал.1 т.1-3 ЗСПЗЗ, тя подлежи на отстраняване при условията на чл. 14 ал.6 ЗСПЗЗ безсрочно. Но дори и в тази хипотеза възстановителният ефект на основното решение се запазва, защото решението по чл.14 ал.6 ЗСПЗЗ формира едно цяло с основното решение. Да се приеме, че собствеността се възстановява от датата на решението за поправката означава на последното да се придаде самостоятелно правно действие, каквото то няма, защото с него не се формира ново волеизявление на административния орган. Ето защо при поправяне на решение за възстановяване на собствеността по реда на чл. 14 ал.6 ЗСПЗЗ не се променя момента на настъпване на конститутивния ефект на основното решение, който както вече се каза се определя от нормативната уредба, действала към датата на постановяването му.
По основателността на касационната жалба.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от Е. П. П. за приемане за установено, че ответниците Д. Х. Д. и К. С. Д. не са собственици на реална част с площ от 597 кв. м., очертана в червен цвят на скица – приложение № 1 на лист 139 от делото, издадена от С. В., от поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], кв. Г., местност „Б.-юг“, целият с площ 1710 кв. м., стар идентификатор № № ..... и ..... , при съседи на реалната част: имоти с идентификатори ....., ..... и останалата част от имота с идентификатор ..... .
Твърденията на ищеца в исковата молба са, че процедурата по възстановяване на собствеността по реда на чл. 4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ вр.чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ не е приключила по отношение на процесния имот, макар да е постановено решение на ПК за възстановяването му № 510/27.05.1998г., защото то е поправено с решение № 1774/04.07.2011г., в което изрично е посочено, че възстановяването на собствеността ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ. С бъдещото възстановяване на собствеността в исковата молба е обоснован правният интерес от съдебно отричане на правата на ответниците върху процесния имот.
Ответниците Д. Х. Д. и К. С. Д. са оспорили иска. Възразили са, че са собственици на процесния имот като са го придобили чрез договор за продажба,че на наследодателя на ищеца не са възстановени застроени земеделски земи, а при условията на евентуалност са се позовали на придобивна давност чрез владение от тях, към което присъединяват и това на праводателите си.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил отхвърлителното първоинстанционно решение на Варненския районен съд № 900/06.03.2018 г. по гр. д. № 8468/2016 г. и е решил делото по същество като е приел за установено по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК , предявен от Е. П. П., че Д. Х. Д. и К. С. Д. не са собственици на реална част с площ от 597 кв. м., очертана в червен цвят на скица – приложение № 1 на лист 139 от делото, издадена от С. В., от Поземлен имот с идентификатор ..... по КККР . Въззивният съд е приел, че ищецът не носи доказателствена тежест, защото отрича правата на ответниците и те са тези, които трябва да установят чрез главно и пълно доказване правопораждащите правото им на собственост факти, на които се позовават в отговора на исковата молба. След анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че ответниците не са придобили собствеността върху имота нито въз основа на сделка, нито на оригинерно основание. Мотивите за този извод са, че имотът е имал статут на земеделска земя - държавна собственост на основание чл. 12, ал. 2 ЗСГ /отм./, за която е имало забрана да се придобива по давност по чл. 29 ЗСГ /отм./. и чл. 86 ЗС в редакцията до изменението с ДВ бр. 33 от 01.06.1996 г. Затова имотът не е могъл да бъде придобит по давност през 1981г., когато праводателят В. С. М. се е снабдил с констативен нотариален акт № ...../1981г. въз основа на обстоятелствена проверка. По отношение на неговите частни правоприемници давностният срок би могъл да тече от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ (ДВ бр. 107/18.11.1997г.), но за процесния имот не е текъл поради незавършеност на процедурата за възстановяване на собствеността на ищеца към датата на предявяване на иска – липса на заповед по §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Съдът е изложил съображения, че когато частите от бившите имоти по кадастрален план, или по плана на старите имотни граници, не са обособени като самостоятелни обекти на собственост и не са определени с влязъл в сила план за новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, решенията по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие. По тези съображения при идентичност на възстановения на ищците имот и процесния, за ищците е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, а ответниците не могат да се легитимират като собственици нито на деривативно основание, тъй като праводателят им не е бил собственик, нито на оригинерно основание. С тези мотиви, достигайки до противоположен краен резултат от този на районния съд , въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е решил делото по същество като е уважил предявения отрицателен установителен иск.
Решението е постановено в нарушение на закона – отменително основание по чл.281 а.1 т.3 ГПК по следните съображения:
Основният спорен въпрос по предявения отрицателен установителен иск е за правното действие на решението на ПК № 510 от 27.05.1998г. – дали то е възстановило собствеността върху процесните имоти и съответно легитимира ли ищците за собственици или е само предварително решение, с което се признава правото на възстановяване на собствеността, което ще настъпи при издаването на заповед от кмета на общината по чл. 4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. От разрешаването на този въпрос зависи приложението на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ и съответно възможността имотът да бъде придобит по давност от ответниците, на каквато те са се позовали в отговора на исковата молба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд зачита тълкуването в решението по гр.д. № 16220/2011г. на Варненския районен съд, постановено в административното производство по чл. 14 ал.6 ЗСПЗЗ, че грешното посочване на номера на възстановения имот представлява очевидна фактическа грешка. От разрешението на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване обаче следва, че макар да е поправено с решение № 1774 от 07.07.2011г. при действието на редакцията на §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ ДВ бр. 68/1999г. , основното решение на Поземлената комисия [населено място] № 510 от 27.05.1998г. има конститутивно действие и с него е възстановено правото на собственост на ищеца Е. П. П. на отнетите от неговия наследодател земеделски земи, в стари, възстановими реални граници , включително и на нива от 3.756 дка м.“К. б.“ в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ [населено място], м.“Г.“ . Посочването в решението № 1774 от 07.07.2011г. на ОСЗ В., че собствеността ще се възстанови при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ няма правно значение и не обезсилва конститутивното действие на решението от 27.05.1998г.
Според ТР 9/2012г. на ВКС, ОСГК, правоимащите лица , на които е възстановена собствеността с решение на ОСЗ в стари, възстановими реални граници се легитимират като собственици със самото решение, без да е необходимо да доказват по спор за собственост, че наследодателят им е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС, и че възстановеният имот е идентичен с притежавания преди колективизацията. По този иск ответникът може да се защитава като прави възражения за нищожност на административния акт за възстановяване на собствеността, както и да противопостави придобити след възстановяване на собствеността права. От това тълкуване следва, че ищецът Е. П. П. е доказал правото си на собственост върху процесния имот въз основа на настъпилата земеделска реституция на основание чл. 14 ал.3 т.1 ГПК с решение № 510 от 27.05.1998г. на ПК В., поправено с решение 1774/04.07.2011г.
Съгласно приетото в т.1 на ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, или се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът трябва да докаже фактите, от които извежда правния си интерес /че е собственик или защитава право на собственост, която очаква да придобие/, а ответникът трябва да докаже фактите, от които произтичат правата , които противопоставя на ищеца. При недоказване на правния интерес на ищеца, производството подлежи на прекратяване. От това тълкуване следва, че за ищеца по настоящото дело Е. П. П. е налице правен интерес от предявения иск за отричане правата на ответниците върху реална част от възстановения му в реални възстановими граници имот, защото те оспорват правото му на собственост. Правният интерес от предявяването на установителен иск е условие за допустимостта на гражданския процес, затова той трябва да е налице не само при предявяване на иска, а и по време на висящността на делото. За правния интерес съдът следи служебно и не е обвързан от обосновката в исковата молба. Ако в хода на производството се установят различни от въведените в исковата молба факти, но от тях може да се изведе различен от посочения от ищеца правен интерес, производството не подлежи на прекратяване. По отрицателния установителен иск съществуването на защитимо за ищеца право е само предпоставка за допустимостта на процеса, за което съдът следи служебно, ето защо е неоснователен доводът на касаторите за недопустимост на предявения иск поради недоказване в процеса твърдението в исковата молба, че правото на собственост на ищеца не е възстановено, а предстои да бъде издаден завършващият акт на земеделската реституция.
Изводите на въззивния съд , че не е доказано придобиването на собствеността на ответниците на деривативно основание са законосъобразни. Съдът е проследил законодателната уредба засягаща възможността да се притежават земеделски земи при действието на ЗСГ /отм./ и да се придобива по давност държавна собственост и е направил законосъобразни изводи, че имотът, закупен от ответниците от правоприемник на В. С. М. с нот.акт № ...../2000г. е бил държавна собственост, не е могъл да бъде придобит от последния по давност през 1981г., за което се е снабдил с констативен нотариален акт № ...../1981 г., а оттук и последващото прехвърляне на ответниците, не е породило вещнотранслативен ефект. Държавата е придобила собствеността на основание на чл.12, ал.1 от ЗСГ /отм./, а по отношение на имотите държавна собственост се е разпростирала забраната на чл. чл. 86 ЗС, в редакцията до изменението ДВ бр. 33 от 01.06.1996 г. , след което собствеността е възстановена на наследниците на Г. И. п., починал на 30.12.1986г.
По-нататък мотивите на въззивния съд по евентуално наведеното основание за придобиване на собствеността от ответниците по давност са незаконосъобразни. Съгласно чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ /ДВ бр. 107/18.11.1997г./, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила – 22.11.1997г. Прекъсването на започналата да тече давност по силата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ ДВ 107/18.11.1997г. има за цел да даде възможност на правоимащите лица, по отношението на които реституционните процедури по посочените в чл.5 ал.2 ЗВСОНИ закони са се забавили, да могат реално да възстановят правата си и да не им се противопоставят права, придобити в периода от влизане в сила на реституционните закони до възстановяването. В случая както се посочи собствеността е възстановена – на 27.05.1998г. с решение № 510 на ПК В., след приемането на новелата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ ДВ бр.107/1997г. и поради това не е съществувала законна пречка да тече придобивна давност по отношение на възстановената собственост на ищеца Е. П. П.. Като низходящ наследник на бившия собственик Г. И. П., ищецът е имал възможност да защити правото си на възстановена собственост след постановяване на решение № 510 от 27.05.1998г. на ПК както с положителен установителен иск за собственост, по който да основе своето вещно право на настъпилата земеделска реституция, така и с отрицателен установителен иск, тъй като видът на търсената защита зависи изцяло от неговата преценка /ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК/. Не може да бъдат споделени доводите на ищеца, че поради допусната фактическа грешка в решението на ПК от 1998г. той не е могъл да защити правата си. Допуснатата фактическа грешка в конститутивното решение на ПК № 510 от 27.05.1998г. , за която правоимащите наследници на Г. И. П., починал на 30.12.1986г. , са били наясно видно от съдържанието на подадените от тях молби до ПК вх.№ 1428/1998г. , вх.№ 558 от 14.09.1999г. и др., не е била пречка за предявяване на осъдителен или установителен иск за собственост, независимо от все още неприключилото производство по чл. 14 ал.6 ЗСПЗЗ. Вместо своевременно да предявят такъв иск, правоимащите наследници на Г.П., след като са установили, че за възстановения имот ползувателите са се снабдили с нотариални актове, са предявили искане пред поземлената комисия да им се замени възстановената нива с друг подходящ имот и едва през 2009г., повече от десет години от възстановяването на собствеността, са инициирали производство по чл. 14 ал.6 ЗСПЗЗ.
Ответниците са закупили имот пл.№ ..... който сега попада в имот № ..... с нот.акт № ...../2000г. на нотариус Св.С., рег.№ 193. От показанията на разпитаните по делото свидетели И. М. /с.з.на 2012.2016г./ се установява, че от закупуване на имота през 2000г. , ответниците са го изорали, изчистили и там са си сеели земеделски култури, владели са го спокойно , никой не ги е притеснявал и го владеят и понастоящем. Свидетелят С. С. също е казал , че ответниците след като са закупили имота са хвърлили големи сили да го изчистят и след това са започнали да го обработват. Тези факти разкриват явно, необезпокоявано и непрекъснато владение на процесния имот повече от 5 години от ответниците от датата на сключване на договора за продажба с нот.акт ...../2000г. до предявяването на иска през 2016г. Същевременно те са добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70 ал.1 ЗС - започнали са да владеят имота въз основа на сключен договор за продажба т.е. на правно основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им не е собственик. Ето защо по силата на чл. 79 ал.2 ЗС те са придобили собствеността преди предявяване на иска като добросъвестни владелци след изтичане на петгодишно владение като е изтекла и дългата десетгодишна давност по чл. 79 ал.1 ЗС. При тези данни следва да се приеме, че ответниците К. С. Д. и Д. Х. Д. са доказали придобиването на собствеността на процесния имот по давност, следователно се легитимират като собственици и предявеният срещу тях отрицателен установителен иск е неоснователен. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени на основание чл. 281 ал.1 т.3 ГПК и спорът да се реши по същество от Върховния касационен съд като предявеният иск се отхвърли.
При този краен изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответниците следва да се присъдят направените разноски за всички инстанции както следва : за първата инстанция – 1480лв., за касационната инстанция 194 лв. общо 1674лв. /пред въззивната инстанция ответниците не са направили разноски/.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, V-ти състав № 1399 от 25.07.2018г. по въззивно гражданско дело № 1018/2018г. изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Е. П. П. от [населено място], [улица] за признаване за установено, че Д. Х. Д. и К. С. Д. от [населено място], [улица] ет. ..... ап. ..... не са собственици на реална част с площ от 597 кв. м., очертана в червен цвят на скица – приложение № 1 на лист 139 от делото, издадена от С. В. от поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], кв. Г., местност „Б.-юг“, целият с площ 1710 кв. м., при съседи на реалната част: от север имот с идентификатор ..... , от изток и от юг имот с идентификатор ..... и от запад имот с идентификатор ..... .
Скицата на л.139 от първоинстанционното производство № 15-386510.08.08.2016г., издадена от С. [населено място] , приподписана от настоящия състав, е неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Е. П. П. да заплати на Д. Х. Д. и К. С. Д. сумата 1674лв./хиляда шестстотин седемдесет и четири лева/ разноски по делото за всички инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|