6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 347 София, 02.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1702/2021 година Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Т. Р., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 82 от 15.04.2021 г. по в.т.д. № 335/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която след отмяна на решение № 348 от 02.07.2020 г. по т.д. № 229/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново, предявеният от жалбоподателката срещу Застрахователна компания „Уника АД иск по чл.432, ал.1 КЗ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до 70 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 26.06.2018 г. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че решението е постановено при неизяснен механизъм на произшествието, а допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения, неотстранени от въззивния съд, са довели до необоснован извод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца. В жалбата се сочи още, че апелативният съд неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД, като не е отчел всички увреждания, установени в процеса, приемайки, че част от тях не са заявени с исковата молба. Касационната жалбоподателка счита, че съдът не е обвързан от изброените в исковата молба травматични увреди, при наличието на допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, която ги е установила в пълнота. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, евентуално т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Кои вреди подлежат на обезщетяване – само тези, посочени от ищеца в исковата молба или всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането; 2. При заявено с исковата молба искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза, със задача да изясни получените от ищцата травматични увреждания и последиците от тях, с оглед на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД подлежат ли на обезщетяване всички вреди, установени от експертизата, за които е доказано, че са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП; 3. Примерното изброяване на част от травматичните увреждания в исковата молба, освобождава ли съда от задължението му да определи и присъди обезщетение на претърпени неимуществени вреди по см. на чл.52 ЗЗД за тези травматични увреждания, които не са посочени в исковата молба, но от изслушаната и неоспорена СМЕ се доказва, че са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП; 4. Налице ли е неправилно тълкуване и прилагане от страна на въззивния съд на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, прогласен в чл.6, ал.2 ГПК; 5. Налице ли е противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД и налице ли е противоречие с разпоредбата на чл.45 ЗЗД, когато съдът определя справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, вземайки предвид само една част от травматичните увреждания, претърпени от ищцата, макар в производството да са събрани безспорни доказателства за наличието и на множество други увреждания, претърпени от ищцата, намиращи се в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП; 6. При определяне на размера на неимуществените вреди следва ли да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди; 7. Може ли да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, когато е налице противоречие между свидетелските показания и изслушаната по делото САТЕ по отношение на механизма на процесното ПТП, и длъжен ли е съдът да обсъди върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства – да изложи кои възприема и кои не и 8. Възможно ли е да бъде прието наличието на съпричиняване, когато не е проведено пълно и главно доказване за неговото наличие от ответната страна. За обосноваване на основната допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първите шест въпроса касационната жалбоподателка се позовава на: ППВС № 4/1968 г., ППВС № 1/1953 г. и решение по гр.д. № 7618/2010 г., а по останалите два въпроса се твърди противоречие с: решение по т.д. № 1140/2011 г. и решение по т.д. № 60/2013 г. В постъпил по делото писмен отговор от ЗК „Уника“ АД, са изложени мотивирани доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което се преценява като процесуално допустима. При постановяване на обжалваното решение, съставът на Апелативен съд – Велико Търново, сезиран с въззивна жалба на застрахователя, в частта, с която искът по чл.432, ал.1 КЗ е уважен за разликата над 35 000 лв. до 70 000 лв., и след самостоятелна преценка на: писмените и гласни доказателства, заключенията на проведените и приети автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, и след зачитане на задължителната сила на влязлото в сила решение по АНД № 929/2019 г. на Районен съд – Велико Търново по отношение на другия участник в ПТП - С. Х. П., е приел, че: в резултат на настъпилото на 14.07.2016 г. ПТП на ищцата са причинени следните телесни увреди: закрито многофрагментно счупване на горния край на дясната тибия, съпроводено с разкъсан ставен менискус, наложило оперативно лечение, с поставяне на метална остеосинтеза, със срок за възстановяване около осем месеца. Решаващият състав изключително подробно е обсъдил заключението на медицинската експертиза и в частта, касаеща настъпилите неблагоприятни последици от посоченото счупване: трайно ограничение в обема на сгъване и разгъване в дясната колянна става, хипотрофия на бедрената и подбедрената мускулатура на десния долен крайник, болка при ходене и натоварване, болки при промяна на времето; необходимост от ползване на помощно средство за придвижване. За да определи справедлив еквивалент на понесените от ищцата болки и страдания в резултат на посоченото в исковата молба увреждане, апелативният съд е преценил: вида и степента на увреждането, продължителността на болничното лечение, включващо и провеждане на операция, с поставена метална пластина, продължителността на домашното лечение, двукратно проведената рехабилитация; понесените от пострадалата ищца първоначални много силни болки; неудобствата в ежедневието и необходимостта да бъде обслужвана от своите близки; необходимостта от последователното използване на: инвалидна количка, патерици и бастун, ползването на бастун за придвижване и по настоящем; неблагоприятните последици, установени от СМЕ, независимо от лечението и проведените физиотерапии, включително и инвалидизирането на ищцата; необходимостта от непрекъснат прием на противовъзпалителни и противоболкови лекарства, продължителността на лечебния и на възстановителния период; отражението на травмата върху психическото и емоционално състояние на ищцата и нейната възраст – 61 години към момента на произшествието. Въз основа на всички тези обстоятелства и след съобразяване на икономическите условия в страната към момента на настъпилото увреждане - 14.07.2016 г., решаващият състав е приел за справедливо обезщетение в размер на 60 000 лева. Посоченият размер на неимуществените вреди е редуциран с 1/3, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като след преценка на установения от техническата експертиза и от св. П. механизъм на произшествието, и при зачитане на обхвата, в който постановеното решение по чл.78а НК е задължително за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, въззивният състав е извел извод, че поведението на ищцата е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Този извод е обоснован с допуснатите от пострадалата ищца нарушения на чл.6, т.1 и чл.50, ал.1 ЗДвП – несъобразяване на поведението й с пътния знак на кръстовището и, че е на път без предимство, като независимо от това, е предприела маневра потегляне и завиване наляво. Съдът е приел, че ударът между двата леки автомобила е бил предотвратим, ако пострадалата И. Р. е спазила пътния знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, когато е възприела движещия се по този път лек автомобил, управляван от С. П.. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационната жалба до разглеждане, по следните съображения: Съгласно постановките в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общата селективна предпоставка за допускане на касационно разглеждане на делото, е необходимо касаторът да е формулирал ясно и точно един или няколко правни въпроса, включени в предмета на делото, произнасянето по които, от страна на въззивния съд, да е обусловило обективираната в решението правна воля на съда. Поставените материалноправни и/или процесуалноправни въпроси следва да са обуславящи за изхода на конкретното дело, но не и за правилността на постановения въззивен съдебен акт. В мотивите към т.1 от тълкувателното решение е изведено ясно разграничение между основанията за достъп до касационен контрол и визираните в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение. Акцентирано е и върху невъзможността за извеждане на правния въпрос от касационния съд въз основа на твърдения, съдържащи се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Само след установяване на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, касационният съдебен състав дължи произнасяне по поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на обжалването. В случая, формулираните от касационната жалбоподателка въпроси не удовлетворяват общата селективна предпоставка. Въпросите касаят правилността на изведените от въззивния съдебен състав изводи относно: приложението на диспозитивното начало в процеса и обвързаността на съда от заявените с исковата молба телесни увреди, произтичащите от тях болки и страдания и неблагоприятни последици за здравето на увреденото лице; обема на неимуществените вреди и техния паричен еквивалент; предпоставките за редукция на обезщетението, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, тежестта на доказването им и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца. Това е видно и от начина, по който са поставени преобладаващата част от въпросите. Правилността на посочените изводи е предмет на касационния контрол, а не на производството по неговото допускане. Дори и да се приеме, че част от процесуалноправните въпроси, свързани със задължението на въззивната инстанция да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото, да обсъди доводите и възраженията на страните и да формира и обоснове собствени фактически и правни изводи по спорното материално право, удовлетворяват общата селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, по тях отсъства допълнителното основание за допускане на касационно обжалване. Видно от съобразителната част към въззивното решение е, че в конкретния случай липсват данни за отклонение от съответно приложимите пленумни постановления и тълкувателни решения, касаещи законовото изискване за мотивиране на съдебния акт, част от които са посочени от жалбоподателката при обосноваване на поддържания допълнителен критерий. При този изход на делото, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 82 от 15.04.2021 г. по в.т.д. № 335/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново. ОСЪЖДА И. Т. Р. да заплати на Застрахователна компания „Уника“ АД сумата от 100 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: