2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 740 гр.София, 30.10.2012г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 686 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Обжалвано е определение от 08.08.2012г. по гр.д.№1789/2012г. на АС София, с което е потвърдено разпореждане за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба. Жалбоподателката Е. С. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне. С искова молба от 07.02.2012г. частната жалбоподателка е поискала да се признае за установено спрямо Е. И. А. нейното право на собственост, произтичаща от това, че е наследник на И. Н.-неин съпруг, починал на 21.05.1987г. С разпореждане от 15.02.2012г. ГС София е оставил исковата молба без движение с указания ищцата да посочи ясно обстоятелствата, на които основава искането си и да посочи точно в какво се състои последното. С молба от 28.02.2012г. ищцата е посочила, че правата й на собственост произтичат от смъртта на съпруга и моли да бъдат установени в размер на 4/6идеални части. С разпореждане от 01.03.2012г. ГС София отново е оставил исковата молба без движение, с указание ищцата да посочи правния си интерес от търсената защита. С молба от 19.03.2012г. ищцата е уточнила, че ответницата – нейна дъщеря й оспорва правата в съсобствеността. С разпореждане от 26.03.2012г. ГС София е върнал исковата молба като нередовна и е прекратил производството по иска. С обжалваното определение въззивният съд, като е възприел изводите на районния съд за това, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, е счел че същата правилно е върната с оглед разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК. Като е обжалвала определението на въззивния съд, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, е приложила и изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържа, че въпросът за това налице ли е нередовна искова молба при предявяване на установителен иск за собственост с оглед наличието на правен интерес, е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В случая е налице определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение за прекратяване на производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно относно на редовността на искова молба при предявяване на установителен иск за собственост с оглед наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, в противоречие с практиката на ВКС. Разпоредбата на чл. 124, ал.1 ГПК предвижда, че всеки може да предяви установителен иск само, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В практиката, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 31.05.2010г. по гр.д.№3418/2008г. ІІІ-то г.о. на ВКС се приема, че при провеждане на търсената с установителен иск защита няма да е налице правен интерес, ако ищецът нито ще възстанови свое нарушено право, нито ще установи несъществуването на правоотношение, засягащо неговата правна сфера. Настоящия състав намира, че въззивният съд е постановил обжалваното определение в нарушение на така установената практика, поради което следва да се допусне касацинно обжалване на същото на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В случая съдът неправилно е приел, че ищцата не е отстранила в дадения й от съда срок нередовностите на исковата си молба. В дадения и от съда срок тя е уточнила както обстоятелствата, на които основава искането си, така и в какво се състои същото, като е обосновала интереса от търсената с иска защита с това, че ответницата оспорва едно претендирано от нея право. Съсобственикът на недвижим имот може да предявеи иск за собственост, в т. ч. и установителен такъв , за да установи правата спрямо други лица, които заявяват свои права върху същия. Последното обстоятелство обосновава извод за наличието на правен интерес за ищцата от предявяването на установителния иск с правно основание чл.124, ал.1, т.1 ГПК. Ето защо настоящия състав намира, че обжалваното определение следва да се отмени, като се отмени и потвърденото с него първоинстанционно разпореждане, а делото да се върне на ГС София за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Предвид изложените съображения, съдът О п р е д е л и : ОТМЕНЯ определение от 08.08.2012г. по гр.д.№1789/2012г. на АС София и потвърденото с него разпореждане от 26.03.2012г. по гр.д.№1928/2012г. на ГС София. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: