Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 581                                  София, 02. 08. 2010 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година в състав:                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА НИНОВА                                      ЧЛЕНОВЕ:   КОСТАДИНКА АРСОВА      ВАСИЛКА ИЛИЕВА при секретаря Виолета Петрова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 1329 по описа за 2009 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 309 от 13.04.2010 година е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв. Б. Б. -процесуален представител на А. М. М. на решение Nо 101 от 02.02.2009 г. по в.гр.д. Nо 470/08 г. по описа на Варненски окръжен съд в частта, в която се допуска делба на апартамент № 98, находящ се в гр. В., ул. „П” № 7, с площ от 45,65 кв.м., ведно с избено помещение и общи части от сградата и правото на строеж, при квоти 2/6 ид.ч. за С. Д. и 4/6 ид.ч. за касаторката. Обжалваното решение отменя първоинстанционното решение на Варненски районен съд, с което е допусната делба, но при други квоти. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, а именно какъв вид трансформация /пълна или частична/ на лично имущество е налице при заплащане цената на недвижим имот изцяло с лични средства по време на брака. В Решение No 118/16.02.2007 г. по гр.д. Nо 1226/05 г., ВКС, II ГО; Решение No 1124/19.10.2007 г. по гр.д. Nо 1281/06 г., ВКС, II ГО; Решение No 242/04.04.1989 г. по гр.д. Nо 144/89 г., ВКС, II ГО е прието,че до доказване на противното,получените суми от продажбата на лично имущество,придобито по дарение и вложени при закупуването на недвижим имот по време на брака,представлява трансформация на лични средства и с оглед преценката дали тези средства покриват цялата или част от стойността на новопридобитата собственост е налице пълна или частична трансформация. Преценката е конкретна въз основа на фактите по делото,като е допустимо установяването на произхода на средства и влагането им при придобиване на имущество по време на брака и със свидетелски показания. За да допусне делба на процесния недвижим имот и да приеме за недоказано възражението на касатора за пълна трансформация на лично имущество при придобиването му съдът е приел,че не е установено по безспорен начин размера и влагането на средствата от продажбата на собствения на касатора гараж,поради което имотът е придобит в условията на СИО между касатора А. М. М. и наследодателя й Й. Й. С неговата смърт съпружеската имуществена общност е прекратена,поради което ищцата С дъщеря от предходен брак наследява половината от неговата ,съобразно чл.27 СК ½ ид.ч. Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение съгласно чл.291 ал.1 ГПК възприема като правилно становището,застъпено в представените решения. Дарението е едностранна,безвъзмездна сделка и не създава на дарения никакви задължения да издържа или да помага/гледа/дарителя си. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити.становената в чл. 19, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос е оборима, като в тежест на съделителя, който поддържа, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства по правилата на чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./ е да установи наличието на пълна трансформация на лично имущество по категоричен начин, като насрещното доказване на имащите правно значение за трансформацията факти трябва да бъде пълно и пряко. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се,че апартамент № 98, находящ се на ул.”П” е закупен с нейни лични средства след продажбата на апартамента,получен от родителите й по силата на договор за издръжка и гледане и дарения й гараж,поради което неправилно е допуснат до делба. Касационните оплаквания са основателни. За да приеме ,че не е налице трансформация на лично имущество,въззивният съд е приел,че придобития по време на брака между А наследодателя Й по дарение с нот.акт № 109/1993 год.недвижим имот-гараж е индивидуална собственост на А. М. ,а недвижимия имот – апартамент,ведно с цялото таванско помещение,заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,както и от дворното място с площ от 440 кв.м.,придобит с нот.акт № 117/1992 год.срещу задължението на А. М. да поеме гледането и издръжката на своите родители,докато са живи е семейна имуществена общност. На 2.11.2000 год.касатора М. и съпруга й Й. продали на Д. и З. К. двата недвижими имота,като средствата били оставени в трезор в „Е” и с тях на 16.11.2000 год. А. М. закупила на свое име недвижим имот – апартамент № 98,находящ се на ул.”П”№ 7* тъй като не е установено по безспорен начин влагането на средствата от продажбата на собствения й имот ,както и техния размер съдът е приел,че придобития процесен ап. № 98 е семейна имуществена общност. Решението е неправилно и необосновано. Въззивният съд е изградил своите правни изводи при неизяснена фактическа обстановка и неправилно е приложил материалния закон /чл. 19, ал. 1 и 3, чл. 20, ал. 1, чл. 21 СК/. Без да отдели спорното от безспорното и да извърши самостоятелна преценка на имащите значение за спора факти,установени от събраните по делото доказателства,неправилно е приел,че процесния апартамент е бил семейна имуществена общност. Действително получената сума от продажбата на двата недвижими имота е една ,но с оглед определяне стойността на продадения гараж-индивидуална собственост на касатора от получената обща сума,съдът е следвало да назначи експертиза. Съдът е следвало да прецени събраните гласни доказателства,като съобрази съдържанието им с конкретните претенции на М. По изложените съображения,предвид допуснатото противоречие с материалния закон,допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост на решението,на основание чл.293 ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено,а делото върнато на въззивният съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 101 от 02.02.2009 г. по в.гр.д. Nо 470/08 г. по описа на Варненски окръжен съд . ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: