Р Е Ш Е Н И Е № 659 София 08.10.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на пети октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева Светла Бояджиева при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1834 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от 7 С. Ш.” гр.Благоевград чрез адв.Янко Я. от САК против решение № 96 от 27.02.09г.по в.гр.дело № 12/09г.на Благоевградския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 5513 от 19.11.08г.,постановено по гр.дело № 1148/08г.на Благоевградския районен съд.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ,предявени от С. И. Д.. С определение № 292 от 11.03.10г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса подлежи ли на оттегляне предварително разрешение за уволнение по чл.328 ал.1 т.2 КТ в хипотезата на чл.333 ал.1 т.3 КТ от държавния орган – съответната инспекция по труда. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 КТ.Моли да бъде отменено и исковете-отхвърлени. Ответницата по касационната жалба С. Д. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № Р. от 30.06.08г.на директора на V. С. Ш. която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата С. Д., на длъжност”учител по английски и руски език”,на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ –поради съкращение в щата,е незаконосъобразна.Направен е извод,че са нарушени императивните разпоредби на чл.333 ал.1 т.3 от КТ и на чл.333 ал.2 и ал.3 от КТ.Изложени са съображения,че към момента на връчване на уволнителната заповед не е имало разрешение от съответната инспекция по труда за прекратяване на трудовото правоотношение,тъй като даденото с писмо изх.№ 154/21.05.08г.разрешение е било оттеглено. Поставеният от касатора въпрос е подлежи ли на оттегляне дадено предварително разрешение за уволнение по чл.328 ал.1 т.2 от КТ в хипотезата на чл.333 ал.1 т.3 от КТ от държавния орган –съответната областна инспекция по труда.За получаването на разрешение по чл.333 ал.1 КТ се следва определена процедура – писмено мотивирано искане от работодателя до съответната инспекция по труда или съответния синдикален орган,предхождащо уволнението,въз основа на което компетентният орган прави свое проучване и обсъждане по искането,с което е сезиран и отговаря писмено на работодателя.Неговият отговор трябва да бъде изричен и да съдържа според обстоятелствата разрешение /съгласие/за извършване на уволнението или отказ за всеки отделен случай.Отговорът на компетентния орган под формата на разрешение/съгласие/или отказ е окончателен и не се изисква да бъде мотивиран.Той не подлежи на по-нататъшно обжалване пред по-горестоящия орган или пред друг държавен орган – съдебен или административен.Законодателят е определил момента,към който предварителната правна закрила трябва да бъде осъществена при прекратяване на трудовото правоотношение.В случаите когато трудовото правоотношение се прекратява едностранно с предизвестие на някое от основанията по чл.328 ал.1 КТ,уволнението настъпва след изтичане срока на предизвестието /арг.от чл.335 т.1 КТ/без връчване на заповед.Разрешението или съгласието трябва да бъдат дадени от съответните органи и получени от работодателя към момента на връчване на предизвестието на работника или служителя,защото предизвестието е крайният акт,с който завършва дейността по уволнението,а заповедта не е конститутивен елемент.С оглед на изложеното се налага извод,че след като даденото разрешение/съгласие/е достигнало до работодателя и е било налично към момента на връчване на предизвестието/заповедта/не може да бъде впоследствие оттеглено защото са настъпили целените правни последици от връчването на съответния акт за прекратяване на трудовото правоотношение. По основателността на касационната жалба: Формираните в решението изводи,че не е спазена императивната разпоредба на чл.333 ал.1 т.3 КТ,тъй като работодателят не е получил предварително разрешение от инспекцията по труда,въпреки че ищцата е боледувала от болест,осигуряващи й закрила при уволнение поради съкращение в щата,са неправилни.Предвид гореизложените мотиви, към деня на връчване на предизвестието на ищцата – 29.05.08г.е било налице разрешение от Инспекцията на труда за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ,дадено с писмо изх.№ 154 от 28.05.08г. Възприетият неправилен извод относно липсата на предварително разрешение на Инспекцията по труда не се е отразил на правилността на решението като краен резултат.С исковата молба е въведен довод за прекратяване на трудовия договор в нарушение на чл.333 ал.2 КТ –без да е взето мнението на Т..Не се спори между страните по този факт- че уволнението е извършено без да е взето мнението на Т..Разпоредбата на чл.333 ал.2 КТ е императивна и с нея е установена част от процедурата по провеждане на предварителната закрила при уволнение по чл.333 ал.1 КТ.Ето защо,за да може субектът на работодателската власт да упражни правомерно потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ,то е необходимо не само да е поискано и получено разрешение от съответната инспекция по труда,но да е изпълнено и вмененото му от закона в негова тежест задължение за получаване на предварително мнение от Т. и то преди и във връзка с проведеното конкретно уволнение на защитения работник.Вярно е,че мнението на Т. няма задължителен характер за Инспекцията по труда,но то е необходим елемент от процедурата за уволнение на лице, попадащо в обсега на защитата по чл.333 ал.1 КТ.Или мнението на Т.,когато такова се изисква,както и съответното разрешение от Инспекцията по труда,са двете кумулативни предварителни предпоставки,необходими за законосъобразността на проведеното уволнение.Следователно,като не е взел изискуемото се от чл.333 ал.2 КТ мнение на Т. непосредствено преди уволнението на ищцата,работодателят е упражнил неправомерно правото си на уволнение,което обуславя незаконност на същото само на това формално основание,както правилно е приела и въззивната инстанция. С оглед на изложеното касационната жалба следва да се остави без уважение,а въззивното решение – да се остави в сила. Воден от горното,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 27.02.09г.на Благоевградския окръжен съд,постановено по в.гр.дело № 12/09г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.