5
Р Е Ш Е Н И Е № 97 С., 22.07.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 787 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Н. С. – синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу решение № 84 от 21.04.2011г. по в.т.д. № 51/2011г. на Варненски апелативен съд, с което, след частична отмяна на решение № 526 от 05.11.2010г. по т.д. № 910/2010г. на Варненски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ против [фирма] /в несъстоятелност/ и [фирма] иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ за прогласяване нищожността на извършени след началната дата на неплатежоспособността плащания на обща сума 70 302,08 лева, представляваща стойността на извършени услуги по договор за приемане, отвеждане и почистване на отпадните води.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Касаторът поддържа, че незаконосъобразно въззивният съд е въвел и допълнил законовия фактически състав на разпоредбата на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ с допълнителни елементи, като : цел за увреждане, увреждане, както и противоправност в поведението на длъжника, и именно тези допълнителни елементи са обусловили крайния извод на съда. Поддържа, че този извод противоречи на закона и на трайно установената съдебна практика. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК твърди наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса: „Нищожността на изпълнението на длъжник в производство по несъстоятелност на действия или сделки, извършени след началната дата на неплатежоспособността, освен със самия факт на плащане/изпълнение, може ли и следва ли да бъде поставяна в зависимост от естеството/последиците на самата сделка, по която е извърено плащането, както и да бъдат добавяни допълнителни елементи към фактическия състав на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ като цел за увреждане, увреждане, както и противоправност в поведението на длъжника?”.
Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Поддържа, че в резултат на извършените плащания масата на несъстоятелността не е намалена и не са накърнени интересите на другите кредитори.
С определение № 568 о 26.07.2012г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по съществения за изхода на спора материалноправен въпрос, свързан с предпоставките за уважаване на иска по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ и необходимостта от въвеждане на допълнителни критерии като елементи на фактическия състав – противоправност в поведението на длъжника и увреждане на кредиторите на несъстоятелността, който е решен от въззивния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС, изразена в приложените към касационната жалба съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от синдика на [фирма] /н/ иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, въззивният съд е приел, че извършените от длъжника плащания към момента на осъществяването им са били законосъобразни - тъй като са били изплатени необходими разходи за поддържане на търговската дейност, тези разходи би следвало да се приемат за привилегировани, както и че тези плащания не са извършени избирателно– по субективна преценка на длъжника с цел увреждане на останалите кредитори, а поради заплахата при спирането им да не му се предоставят необходимите услуги, свързани с продължаване на производствената дейност.
В рамките на правомощията си за служебна преценка на допустимостта на атакуваното решение, съобразно закона и т.10 на ТР № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС /запазило значението си и при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007г./ и съобразявайки настъпилите в хода на процеса факти, настоящият състав намира, че въззивното решение е недопустимо поради недопустимост на предявения иск.
След образуване на касационното производство, с §8 на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./, чл.646, ал.2 ГПК е изменен, като с § 14, ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ е предвидено, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящото производство.
С решение № 4 от 11.03.2014г. по к.д. № 12/2013г. К. съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на §14, ал.1 и ал.2 и §15 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./, поради което обратното действие на закона следва да бъде съобразено в настоящото производство.
Съгласно изменението на разпоредбата на чл.646, ал.2 ТЗ, може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ /т.1/, както и погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6 месечен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ /т.3/ . Следователно с обратна сила законът определя извършените плащания не като нищожни, а като относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, т.е. при новата редакция на чл.646, ал.2 ТЗ защитата се осъществява с конститутивен, а не с установителен иск. С изменението на закона е променен и правнозначимият за недействителността период – изпълнението трябва да е извършено след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но в едногодишен срок /при изпълнение на неизискуеми парични задължения/, респ. 6 месечен срок /при изпълнение на изискуеми парични задължения/ преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, както и са предвидени ограничения в приложното поле на тези разпоредби /чл.646, ал.5 ТЗ/.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай е недопустимо изменението на предявения по делото установителен иск, чрез преминаването към конститутивен иск. Съгласно разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК е недопустимо предявяването на изцяло нов иск, чрез едновременно изменение на основанието и на петитума на иска. В настоящия случай, за да бъде приведен предявеният иск в съответствие с новите редакции на чл.646, ал.2, т.1 и т.3 ТЗ, следва да се изложат нови твърдения за възникнало в патримониума на ищеца потестативно право /при изложени в исковата молба твърдения, обуславящи несъществуването на спорното право/, като обосноваващите исковата претенция факти също следва да бъдат съобразени с новите фактически състави, както и следва да бъде формулирано ново искане – за постановяване на следващата от упражняване на потестативното право правна промяна на гражданските правоотношения между спорещите страни /при формулирано в исковата молба искане за установяване несъществуването на оспореното право/. Такова изменение на иска, изразяващо се в предявяване на изцяло нов иск, се явява недопустимо.
От друга страна, при допускане на изменение на иска в конкретната хипотеза – при преминаване от установителен към конститутивен иск, новопредявеният иск се счита за заявен от деня на изменението. С изменението на чл.649, ал.1 ТЗ е въведен едногодишен срок за предявяване на исковете по чл.646 ТЗ, считано от откриване на производството по несъстоятелност, съответно от обявяване на решението по чл.632, ал.2 ТЗ. Тъй като до влизане в сила на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./ такъв срок не беше предвиден и предявяването на посочените искове не беше ограничено с преклузивен срок, следва да се приеме, че и при действието на пар.14, ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./, при открито производство по несъстоятелност, съответно обявяване на решението по чл.632, ал.2 ТЗ, преди влизане в сила на ЗИДТЗ /обн. ДВ бр.20/28.02.2013г./ едногодишният преклузивен срок по чл.649, ал.1 ТЗ за предявяване на исковете тече от влизане в сила на изменението на закона. Към настоящия момент предвиденият в закона преклузивен срок за предявяване на иск с правно основание чл.646 ТЗ е изтекъл, което също обуславя извод за недопустимост на изменение на иска, изразяващо се в преминаването от установителен към конститутивен иск, предприето след изтичане на този срок.
Изменението на вида на иска по чл.646, ал.2 ТЗ води до недопустимост на въззивното и на отмененото с него първоинстанционно решение, постановени по установителен иск. Ето защо, съобразно чл.270, ал.3, изр.1 ГПК тези решения следва да бъдат обезсилени, а предвид недопустимостта на изменение на иска чрез преминаване от установителен към конститутивен иск – производството по предявения установителен иск с правно основние чл.646, ал.2, т.1 ТЗ следва да бъде прекратено.
Поради недопустимостта на въззивното решение изложените в касационната жалба оплаквания за неговата неправилност, а също и въпросът, по който е допуснато касационното обжалване, не следва да бъдат обсъждани.
При този изход на спора и на основание чл.649, ал.6, изр.1 ТЗ длъжникът [фирма] /в несъстоятелност/ следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 818,08 лева.
Въпреки изхода на спора, на ответника [фирма] не следва да се присъждат разноски. Ответникът не е представил доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и за касационното производство. Съгласно договорите за правна помощ, договореното възнаграждение не е заплатено в брой, а следва да бъде заплатено по сметка. В този случай следва да бъдат представени доказателства за действителното заплащане на възнаграждението /т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК/, каквито по делото не са представени. На ответника не следва да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй като искане за присъждането им не е своевременно направено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.4 във връзка с чл.270, ал.3 ГПК
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 84 от 21.04.2011г. по в.т.д. № 51/2011г. на Варненски апелативен съд и отмененото с него решение № 526 от 05.11.2010г. по т.д. № 910/2010г. на Варненски окръжен съд в частта по иска с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Я. Н. С. – синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ против [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ за прогласяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/ на плащания в полза на [фирма], [населено място] в общ размер на 70 302,08 лева, осъществени в периода от 29.05.2009г. до 26.11.2009г., представляващи стойността на извършени услуги по договор за приемане, отвеждане и почистване на отпадните води.
ОСЪЖДА [фирма] /в несъстоятелност/ , [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 818,08 лева, на основание чл.649, ал.6, изр.1 ТЗ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|