Р Е Ш Е Н И Е № 546 гр. София, 09.01.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седми декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1833 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, пр. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 3 от НПК и е образувано по искане на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – гр.Бургас за възобновяване на ЧНД № 187/2012 г. на Бургаския окръжен съд и отмяна на постановеното по него определение № 87/28.03.2012 г., с което на основание чл. 87 от НК е бил реабилитиран И. К. Ц. по присъда по НОХД № 109/2003 г. на Бургаския окръжен съд, в сила от 28.02.2006 г. В искането, поддържано и от прокурора при ВПК, се излагат доводи за разкрити чрез разследване нови обстоятелства и доказателства, които не са били известни на Бургаския окръжен съд, допуснал съдебната реабилитация на Ц. и същите имат съществено значение за изхода на делото. Те се отнасят до това, че към датата на реабилитацията (28.03.2012 г.) Ц. е бил задържан за извършено на 26.03.2012 г. престъпление по чл. 354а ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, във връзка с което след проведено разследване по ДП № 168/2012 г. на ОП – Бургас е било постигнато споразумение, одобрено от съда (на 06.06.2012 г. по НОХД № 680/2012 г.), като той е бил признат за виновен и осъден за същото на 2 години лишаване от свобода с прилагане на чл. 66 от НК за 4 години и кумулативно глоба в размер на 5000 лв. Според окръжния прокурор обстоятелството, че Ц. е извършил престъпление на 26.03.2012 г. е несъвместимо с изискването за „добро поведение” по смисъла на чл. 87 ал. 1, т. 1 от НК. Затова се претендира отмяна на съдебния акт за реабилитация и връщане на делото за ново разглеждане на Бургаския окръжен съд. Осъденият Ц., редовно призован, не се явява в с. з. пред ВКС. Упълномощеният му защитник изразява позиция за неоснователност на направеното искане за възобновяване, тъй като липсват нови обстоятелства, разкрити чрез разследване по смисъла на чл. 422 ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди, че към момента на съдебната реабилитация Бургаската окръжна прокуратура като задължителен участник в производството е знаела за образуваното срещу Ц. ДП за извършено престъпление, но не е информирала съда, нито е обжалвала съдебното определение. Впоследствие е участвала и при сключване на споразумението по НОХД, като по същество се е съгласила със законосъобразността на съдебната реабилитация, приемайки на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 66 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е основателно. С определение № 97/28.03.2012 г., постановено по НЧД № 187/2012 г. Бургаският окръжен съд е постановил съдебната реабилитация на И. К. Ц. по присъда по НОХД № 109/2003 г., в сила от 28.02.2006 г., приемайки, че са налице предпоставките по чл. 87 от НК. Мотивите информират, че това е така, доколкото „до настоящия момент няма данни срещу молителя да има повдигнати обвинения или образувани ДП.” След реабилитацията, видно от материалите по ДП № 436/2012 г. (и впоследствие по НОХД № 680/2012 г. на Бургаския окръжен съд, когато е било сключено споразумение), е било установено, че на 26.03.2012 г. Ц. е извършил престъпление по чл. 354а ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за което е бил наказан с лишаване от свобода за срок от 2 години с приложен чл. 66 от НК за 4 години, както и кумулативно с глоба в размер на 5000 лв. Фактът на извършеното престъпление или най-малкото данни, че във връзка с такова е било образувано ДП, очевидно не е бил известен на съда към момента на постановяване на определението за реабилитация на 28.03.2012 г. предвид направената единствена констатация в мотивите, цитирана по-горе и доказателствата, представени от молителя. Без съмнение е също, че дали той е извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание, е от съществено значение за допускането на съдебна реабилитация, тъй като това е главния въпрос, на който съдът е длъжен да даде отговор преди да пристъпи към изследване и на останалите предпоставки по чл. 87 от НК. От друга страна, само данните за образувано ДП във връзка с престъпление биха имали значение при изследване на въпроса дали молителят е имал „добро поведение” по чл. 87 ал. 1, т. 1 от НК. В този аспект ВКС намира, че са налице кумулативните предпоставки, предвидени в чл. 422 ал. 1, т. 3 от НПК, като не е изтекъл и 6 месечния срок по чл. 421 ал. 1 от НПК, считано от разкриване на новите обстоятелства и доказателства (протоколно определение от 06.06.2012 г. за одобряване на споразумението по повод извършването на престъпление по чл. 354а от НК, за което е било проведено разследване по ДП), което обуславя необходимост от отмяна по реда на възобновяването на посочения съдебен акт за реабилитация. Без значение е, че представителят на прокуратурата, участвал в производството по реабилитацията на 28.03.2012 г. не е проявил активност да ангажира доказателства за поведението на Ц., реализирано на 26.03.2012 г., нито този участвал по споразумението, одобрено на 06.06.2012 г., е направил възражения по наказанието с оглед прилагането на чл. 66 от НК. Текстът на чл. 422 ал. 1, т. 3 от НПК изисква обстоятелствата или доказателствата, имащи съществено значение за делото, да не са били известни на съда, а не на прокуратурата. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО Определение на Бургаския окръжен съд № 87/28.03.2012 г., постановено по НЧД № 197/2012 г., с което на основание чл. 87 от НК И. К. Ц. е бил реабилитиран по присъда по НОХД № 109/2003 г. на Бургаския окръжен съд, в сила от 28.02.2006 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.