7 Р Е Ш Е Н И Е № 161 София, 09.12.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА……..……. и с участието на прокурора ……..............................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2946 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид: С определение № 447/26.V.2016 г., постановено по настоящето дело касационният контрол по отношение атакуваното решение № 611 на САС, ТК, 3-и с-в, от 26.ІІІ.2015 г. по т. д. № 1229/2013 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК: при констатираната непълнота в закона относно съдържанието на понятието „застраховащ” - за разлика от легалната дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на КЗ (отм.) на понятието „застрахован”, а също и заради неяснотата в текстовете на чл. 201, ал. 2 и ал. 3 от този кодекс относно формата и съдържанието на предварителното и съответно – на последващото одобрение, за да е годно то да валидира договор с предмет застраховане на чуждо имущество за сметка на застраховащото лице в процесния случай, когато застрахователната премия е платена от него, но към датата на сключване на застрахователния договор /22.ХІІ.2009 г./ то не се е легитимирало пред застрахователя [фирма] с пълномощни от отделните собственици на увреденото впоследствие имущество. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция търговецът касатор е изразил становище чрез своя процесуален представител по пълномощие, че поддържа жалбата си и претендира касиране на атакуваното въззивно решение, а също и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който – като бъдат взети предвид събраните в хода на въззивното пр-во нови писмени доказателства относно факти, които са от значение за спорното право и са настъпили след завеждане на делото – да се уважи неговият осъдителен иск срещу ответната застрахователно д-во [фирма] в предявения по делото размер от 1 060 541 лв., вкл. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от настъпване на вредоносното събитие /16.V.2010 г./ и до окончателното й изплащане. Обстойно мотивирани съображения в подкрепа на тези искания касаторът е изложил и в свои „Допълнителни писмени бележки”, депозирани на 7.Х.2016 г. по делото. От своя страна застрахователят ответник по касация е изразил в същото открито с.з. пред ВКС становище чрез своя процесуален представител по пълномощие, че касационната жалба на чуждестранното д-во с ограничена отговорност следва да бъде оставена без уважение, като атакуваното с нея решение на САС бъде потвърдено. Конституираната в процеса като трето лице-помагач на страната на ответника [фирма] [община] не е ангажирала становище на своя кмет досежно основателността на подадената от британския търговец касационна жалба срещу решението на САС за отхвърляне на осъдителния иск. Като взе предвид оплакванията и доводите на касатора, вкл. и тези във всички негови писмени бележки по делото, становището и доводите на ответното по касация застрахователно д-во, както и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба на чуждестранния търговец „П. Д.” Л. е неоснователна. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КЗ (отм.) има императивен характер и категорично е в смисъл, че застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес, се явява недействителен. Не са съществували пречки обаче, на плоскостта на приложимото към процесния случай българско материално право /КЗ-отм./, застрахователният договор да се сключи от лице, което не е носител на застрахователния интерес, т.е. застраховката „Имущество на юридически лица”, обективирана в представения по делото договор № [ЕГН]/22.ХІІ.2009 г. да бъде направена за чужда сметка. Това е така, защото отмененият КЗ не е препятствал възможността при застрахователния договор на насрещната по сделката страна да има два различни правни субекта – така наречените застрахован и застраховащ. В тази връзка легалната дефиниция на понятието „застрахован” по § 1, т. 4 от ДР на КЗ (отм.), според която това е лицето, чиито имуществени блага са предмет на застрахователен договор, ще следва да се тълкува корективно: в смисъл, че същото лице винаги е носителят на застрахователния интерес от сключването на такава застраховка. Докато застраховащ може да е несобственика, както това е станало в процесния случай. По делото не е било спорно обстоятелството, че дължимата застрахователна премия по застрахователния договор № [ЕГН] от 22.ХІІ.2009 г. е била еднократно изплатена изцяло при сключването му от застраховащия – чуждестранният търговец настоящ касатор. На тази плоскост ще следва да бъдат съобразени правилата на чл. 201 КЗ (отм.), който текст е озаглавен „Сключване на застрахователен договор без пълномощие”. Те предвиждат, че когато застраховането е извършено от лице, което няма застрахователен интерес, застраховайки чуждо имущество от свое име, то застрахователното обезщетение следва да се заплати на собственика на застрахованото имущество, стига последният да е одобрил договора, което одобрение може да бъде дадено и след настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка, видно от представените пред въззивната инстанция 38 „пълномощни-декларации” е, че такова /последващо застрахователното събитие, но също така и завеждането на настоящето дело/ одобрение, е било направено от страна на действителните собственици на застраховано имущество при спазване на формата, изискуемата според чл. 293, ал. 6 ТЗ - във вр. чл. 184 КЗ (отм.). Щом принципът, произтичащ от текста на чл. 195, ал. 1 КЗ (отм.) е, че застрахователното плащане може да се извърши валидно само на лице, което има застрахователен интерес, логически същият важи и когато застрахователният договор е бил сключен от друго лице, което не е собственик на увреденото имущество и не е действало по пълномощие. Следователно налице са вземания към застрахователя ответник, възникнали в патримониума на 38-те еднолични търговски д-ва с ограничена отговорност, чието имущество (движимо и недвижимо) е било засегнато от наводнението на 16.V.2010 г. Същевременно по силата на същите пълномощни-декларации налице е овластяване на чуждестранния търговец от страна на всеки един от търговците титуляри на вземанията за обезщетения, те реално да бъдат получени от застраховащия, основано върху безспорния по делото факт, че първият, т.е. касаторът е едноличен собственик на капитала на всяко от понеслите имуществени вреди 38 еднолични дружества с ограничена отговорност към датата на сключване на застраховката по риска „Наводнение”. Съгласно § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ - всички те /касаторът, както и 38-те Е., регистрирани по българското право/ притежават качеството на свързани лица и затова „между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните”. Тези – различни от обичайните – уговорени условия обаче, са непротивопоставими на третите лица. Ясно ще следва да бъде разграничена настоящата хипотеза, при която действителните 38 кредитори са предложили на длъжника /застрахователя/ да изпълни задължението си на посоченото от тях лице, преадресирайки по този начин изпълнението. В процесния случай обаче, както от закона /КЗ-отм./, така и от спецификата на застрахователния договор, изискващ интерес от застраховането, по необходимост следва, че това задължение може да бъде изпълнено само лично на кредиторите, т.е. на собствениците на застрахованото имущество. Но дори и ако това не беше така, овластяване като процесното не води никога до смяна на кредитора /не представлява способ за прехвърляне на вземане в търговския оборот/ и затова само той /кредиторът/ продължава да има право да иска от длъжника изпълнение на задължението, както и да предявява към него претенции пред съд, вкл. привличането му към отговорност в случай на неизпълнение. Относно релевантния за допустимостта на касационния контрол правен въпрос, произтичащ от последвало атакуваното въззивно решение изменение в законодателството, обективирано с въвеждането на легална дефиниция и за понятието „застраховащ” в § 1, т. 2 от ДР на сега действащия Кодекс за застраховането (в сила от 1 януари 2016 г.). Дословно тази дефиниция гласи: „Застраховащ” е лицето, което е страна по застрахователния договор. Застраховащият може при условията на застрахователния договор да бъде и застрахован или трето ползващо се лице. Ето защо, с оглед изричното посочване в представените по делото при разглеждането на спора от въззивния съд 38 пълномощни-декларации, от които е видно, че с тях чуждестранният търговец настоящ касатор рost factum се овластява да получи дължимото на българските търговци застрахователно обезщетение, в крайна сметка налага извод, че това овластяване се свежда само до т. нар. одобрение по третата алинея на чл. 201 КЗ /отм./. Чуждестранният търговец касатор не придобива качеството на трето, ползващо се лице, защото няма такова условие в процесния застрахователен договор от 22.ХІІ.2009 г., а и се явява неприемливо за българския правопорядък исканото от него всъщност игнориране на правосубектността на 38-те Е., депозирали във въззивното пр-во пълномощни-декларации, посредством идентифицирането им с упражняващия контрол върху тях като едноличен собственик на техния капитал. С оглед всичко изложено, като правилно /законосъобразно/, атакуваното решение на САС ще следва да се потвърди. Относно отговорността на страните за разноски: Ответното по касация застрахователно д-во [фирма] не е претендирало присъждане на разноски, а съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице-помагач – в случая [община] (като подпомагаща чуждестранния търговец касатор) не следва да се присъждат разноски. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 611 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 26.ІІІ.2015 г. постановено по т. д. № 1229/2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д- № 2946 по описа за 2016 г.