1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 157 София, 01 юни 2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти май, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5588/2015 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по жалба на ответника по иска [фирма], [населено място], подадена от юрисконсулт К. П. и по жалба на третото лице помагач на ответника по иска [фирма], [населено място], представлявано от пълномощника си адвокат И. Ш., срещу решение № 2223/03.12.2014 г. по гр. дело № 3004/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 12.08.2011 г. по гр.д. № 12718/2010 г. на Софийския градски съд и ответникът по иска С. [фирма] е осъден да заплати на ищцата Л. М. Д. на основание чл.49 ЗЗД сумата 90 000 лв. - обезщетение за вреди причинени от виновно неизпълнение на задълженията на служители на ответното дружество, на които е възложено поддържане в техническа изправност на асансьор с фабричен № 15684 и регистрационен № 6648 и е отхвърлен искът в останалата част за разликата над 90 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв. като неоснователен. Ответницата Л. М. Д., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата. С определение №123 от 02.02.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение №2223 от 03.12.2014 г. по гр.д. № 3004/2013 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е уважен искът на Л. М. Д., [населено място], срещу С. [фирма], [населено място], за разликата над 70 000 лв. до 90 000 лв. поради вероятната недопустимост на обжалваното решение в тази част. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Разпоредбата на чл.5 ГПК задължава съда да решава делата според точния смисъл на законите, а при липса на закон - съобразно принципите на правото, обичая и морала. От това следва, че обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Диспозитивното начало не изключва служебното задължение на съда да извършва валидни процесуални действия по движение и приключване на делото, най-съществени сред които са решенията. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В случая по жалби на ответника по иска С. [фирма] и третото лице помагач на ответника по иска [фирма] с решение от 19.07.2013 г. по гр.дело № 968/12 г. ВКС, ІІІ ГО, е отменено решение № 581/12.03.12 г. по гр. дело №4208/2011 г. на САС, с което С. [фирма] е осъдена да заплати на Л. М. Д. на основание чл.50 ЗЗД сумата 70 000 лв. – обезщетение за вреди. Въззивното решение не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила в частта, с който искът е отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до 200 000 лв. ВКС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС на предявения иск за сумата 70 000 лв. с правно основание не чл.50 ЗЗД, а чл.49 ЗЗД и със задължителни указания за назначаване на нова техническа експертиза. С решението от 19.07.2013 г. по гр.дело № 968/12 год. на ВКС, ІІІ ГО е определена правилната правна квалификация на иска, но това не означава, че е отпаднала силата на пресъдено нещо относно отхвърлянето на предявения иск за разликата над 70 000 лв. до 200 000 лв. Предметът на спора се определя от посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства и от търсената от него защита. Съдът е длъжен да разреши материалноправния спор по същество. В случаите, когато въззивният съд е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти, но е определил погрешно правната квалификация на иска, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението му. Оттук следва, че обжалваното въззивно решение е недопустимо в частта, с която е уважен искът на Л. М. Д., [населено място], срещу С. [фирма], [населено място], за разликата над 70 000 лв. до 90 000 лв., тъй като с вече влязло в сила решение искът е бил отхвърлен за разликата над 70 000 лв. В противен случай би се стигнало до пререшаване на спора за сумата 20 000 лв. - разликата над 70 000 лв. до 90 000 лв., което е недопустимо. На това основание обжалваното въззивно решение следва да се обезсили в частта, с която е уважен искът на Л. М. Д. срещу С. [фирма] за разликата над 70 000 лв. до 90 000 лв., а в частите, с които С. [фирма] е осъдена да плати на Л. М. Д. деловодни разноски за разликата над сумата 805.22 лв. и по сметка на САС държавна такса за разликата над 2800 лв., решението трябва да се отмени. Съобразно изхода на спора на страните не следва да се присъждат деловодни разноски за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 2223/03.12.2014 г. по гр. дело № 3004/2013 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 12.08.2011 г. по гр.д. № 12718/2010 г. на Софийския градски съд и ответникът по иска С. [фирма], [населено място], е осъден да заплати на Л. М. Д., [населено място], сумата 20 000 лв. – разликата над 70 000 лв. до 90 000 лв. ОТМЕНЯ решение № 2223/03.12.2014 г. по гр. дело № 3004/2013 г. на Софийския апелативен съд в частите, с които ответникът по иска С. [фирма], [населено място], е осъден да заплати на Л. М. Д., [населено място], сумата 230.03 лв. деловодни разноски – разликата над 805.22 лв. до 1035.25 лв., както и 800 лв. държавна такса на Софийския апелативен съд – разликата над 2800 лв. до 3600 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.