О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 424 гр. София, 31.07.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 66/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. М., Д. А. К., К. С. Я., М. С. Я., К. К. К., М. Г. К., С. Г. К., [населено място], Ц. М. Г., [населено място], Л. А. П., [населено място], И. К. П., [населено място], В. К. П., [населено място], Е. С. Б., Ф. С. Б., С. С. Б., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат С. М. Б., срещу въззивно решение № 3351 от 19.06.2017 г. по в. гр. д. № 98/2017 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която обезсилено решение № 8853 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1355/2015 г. по описа на Районен съд – Благоевград. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ред. до изм. ДВ, бр. 86/2017 г.) за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради противоречието му с практиката на ВКС - ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГК, ВКС по следния правен въпрос: какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност – факултативно или задължително и участието и на двамата съпрузи по делото предпоставка ли е за допустимост на процеса и за валидност на съдебния акт. Твърди се неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила във връзка с приетото от съда, че съпрузите са задължителни необходими другари по предявен срещу тях установителен иск за собственост на спорния недвижим имот – съпружеска имуществена общност. Ответникът по касационната жалба – М. Я. К., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Й. С., оспорва същата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е обезсилено като недопустимо решение № 8853/2016 г. по гр. д. № 1355/2015 г. по описа на Районен съд – Благоевград, в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Я. К., че касаторите са собственици на 19/24 ид. части от поземлен имот с идентификационен № 04279.125.44, находящ се в [населено място], местност „Ц.“, по кадастралната карта одобрена със заповед № РД -18 - 32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с трайно предназначение - земеделска земя, с начин на трайно ползване - нива, с номер по предходен план 125044, който поземлен имот е с площ по скица от 3 012 кв. м., при съседи: 04279.153.54, 04279.125.45, 04279.125.46, 04279.125.43, които идеални части са придобити чрез наследствено правоприемство и реституция въз основа на решение на ПК № 3Г/02.02.1999 г. за възстановяване право на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място]; и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 81/2015 г. за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, в частта, с която М. К. е признат за собственик на 19/24 ид. части от имота. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по исковата молба, касаеща спора по чл. 124, ал.1 ГПК относно 19/24 ид. части от процесния имот и иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, с участието на необходими другар - съпругата на ответника. Въззивният съд е приел, че страните са наследници на Г. Б. К., починал на 20.01.1975 г., и след успешно проведена земеделска реституция, са придобили процесния имот чрез наследствено правоприемство, в посочения от закона обем права, съобразно правилата на чл. 5 - чл. 10 ЗН, а именно - 19/24 ид. части за ищците, 1/12 ид. част за ответника /като наследник на Я. К., син на общия наследодател Г. К./, съответно 1/8 ид. част от имота за неучастващите по делото П. П. и Д. П. /наследници на В. П. – син на М. П., дъщеря на Г. К./. С нотариален акт № 81/2015 г. ответникът е признат за собственик по давностно владение и наследство на целия процесен имот. Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК има за предмет недвижим имот, придобит от ответника в съпружеска имуществена общност по време на брака му с Д. М. К., сключен на 19.11.1978 г., която не е била конституирана като страна в процеса. Позовавайки се на практика на ВКС, съдът е приел, че по иск за собственост съпрузите са задължителни необходими другари /вкл. когато са ответници по иска/. Задължителното другарство представлява частен случай на необходимото другарство, при който участието на всички другари в процеса /в случая съвместното участие на съпрузите/ е условие за неговата допустимост, както и за допустимостта на постановеното съдебно решение. То обвързва и неучаствувалия в производството съпруг с оглед установеното придобивно основание. По отношение на съпрузите К. е налице пасивно задължително необходимо другарство и решението на първоинстанционния съд е недопустимо. Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението поради противоречието му с ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГК, ВКС с оглед изложеното в решаващите мотиви на обжалваното решение, че по иск за собственост съпрузите са задължителни необходими другари и формулирания от касаторите в тази насока правен въпрос. С посоченото тълкувателно решение се приема, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация - липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им участие по тези искове, естеството на спора също не налага задължителното участие на съпрузите като предпоставка за допустимост на процеса по дела за собственост. На касаторите следва да се укаже да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3351 от 19.06.2017 г. по гр. д. № 98/2017 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград в обжалваната част. УКАЗВА на В. А. М., Д. А. К., К. С. Я., М. С. Я., К. К. К., М. Г. К., С. Г. К., Ц. М. Г., Л. А. П., И. К. П., В. К. П., Е. С. Б., Ф. С. Б. и С. С. Б. да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба, в размер на 50 лева и да представят вносен документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено. След изтичане на дадения срок делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: