Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  18   София, 19 февруари  2010 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и десета година, в състав:                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                       ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА         при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 638/2009 година.   Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Ж. С. П. против решение № 144 от 02.10.2009 год. по внохд № 134/2009 год. по описа на Бургаския апелативен съд. В нея, макар и изрично да не са посочени, от съдържанието й могат да се извлекат основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК, в аспекта на неизпълнени в пълнота задължения от въззивната инстанция по чл. 339, ал. 2 от НПК. Решението на въззивната инстанция е постановено при нарушения по чл. 14 и чл. 107 от НПК, което е довело съда до неправилни изводи от фактическо и правно естество. Изводите за доказаност размера на щетата от деянието на подсъдимия са произволни и не се основават на доказателствата по делото, а са плод на предположение-процесуално нарушение по чл. 303, ал. 1 НПК. В съответствие с оплакванията се прави искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. Пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Гражданският ищец, редовно призован, не се явява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Затова, като неоснователна, жалбата на касатора следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 144 от 12.08.2008 год. по нохд № 127/2007 год. по описа на Бургаски окръжен съд подсъдимият Ж. С. П. е признат за виновен в това, че през периода 11.09.2006 год. до 05.12.2006 год. в гр. Б., при условията на продължавано престъпление, използвал платежни инструменти-дебитна банкова карта Maestro № 6* издадена от „Евробанк” АД-клон Бургас, както и дебитна банкова карта Visa electron № 4333 2621 7038 1202, издадена от „Обединена Българска банка” АД и данни от тях, без съгласието на титуляра М. И. П. от гр. Б. и от това настъпили значителни имуществени вреди в размер на 8340/осем хиляди триста и четиридесет/лева, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, както и глоба в размер на 8340/осем хиляди триста и четиридесет/лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от четири години. Подсъдимият е осъден да заплати на М. И. П. сумата от 8340/осем хиляди триста и четиридесет/лв., представляваща обезщетение за причинените й от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.12.2006 год., а на държавата-държавна такса върху уважения иск в размер на 334.00лв. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК П. е осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 410/четиристотин и десет/лева. С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е потвърдил присъдата. К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е неоснователна. При разглеждане на делото и при постановяване на решението си въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Изложените от касатора основания и доводи се препокриват по съдържание с тези от въззивната жалба на защитника на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда. В съответствие с процесуалните изисквания на чл. 339, ал. 2 от НПК, при потвърждаване на присъдата на окръжния съд въззивният съдебен състав е посочил основанията, поради които не е приел доводите, изложени в подкрепа на въззивната жалба на подсъдимия. От мотивите на решението е видно, че съдът е извършил проверка за съставомерността на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия. За да не уважи направените пред него възражения е приел, че първоинстанционният съд е извършил точен анализ на доказателствата по делото и изложил съображения съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК. Въззивната инстанция е извършила внимателна проверка на всички събрани доказателства, каквато се изисква от чл. 107, ал. 3 НПК, а изводите относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са изложени във въззивното решение по начина, указан в процесуалния закон. В този смисъл, изграденото вътрешно убеждение на съда, намерило проявление в постановения съдебен акт, предмет на касационната проверка, се основава на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съобразно изискванията на чл. 14 от НПК. Така направените изводи отразени в мотивите на обжалваното въззивно решение не се разминават с данните от кредитираните по делото доказателства и доказателствени средства, като материалният закон е приложен правилно. Доводът за незаконосъобразност на обжалваното решение е неоснователен. При установените по делото фактически положения, подкрепени от писмените, гласните и веществените доказателства, двете решаващи по фактите инстанции са стигнали до правилните и законосъобразни изводи за авторството на подсъдимия в деянието, предмет на обвинението. Възраженията на защитата за недоказаността на обвинението са отхвърлени от въззивната инстанция с подробно изложени съображения и правни изводи за авторството на подсъдимия в деянието и за размера на причинените на пострадалата имуществени вреди, които в общия си размер от 8340.00лв. са съставомерни по чл. 249, ал. 1 НК /в редакцията на закона, към момента на извършване на деянието/, защото са значителни. В подкрепа на тези изводи са и заключенията на назначените в досъдебното производство, изслушани и приети от съда съдебно-техническа и съдебно-аудиовизуална експертизи. Предмет на изследване на последната са били веществените доказателства, приложени към делото-електронни носители-дискета и CD дискове от банкоматите, от които подсъдимият е правил транзакции, когато теглил парични суми от сметката на П. Разпечатките на снимките от електронните носители установяват лицето /разпознато пред съда от свидетелките Г. и Гаврилова като подсъдимия/ извършвало транзакции през инкриминирания периода, както и датите и часовете на тегленето на паричните суми. Съдебно-икономическата експертиза депозирала заключение за възможността да бъдат извършени транзакциите на 05.12.2006 год. от банкомат на ДСК за периода от 12.28 до 12.35часа, когато от сметката на П. била изтеглена общата сума от 2400лв. Ето защо, не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на атакувания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 144 от 02.10.2009 год. по внохд № 134/2009 год. по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: