5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №362 гр. София, 06.08.2012 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 03 август през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия З. А. ч.гр.дело № 152 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по подадена частна касационна жалба от ответника П. И. К., чрез адв.И. Й. против определение от 30.11.2011 г. по ч. гр. дело № 9434/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отменено определение от 21.03.2011 г. по гр.дело № 5/2009 г. на Софийски районен съд и е оставена без разглеждане по същество молбата на П. И. К. с искане за изменение на решението от 07.01.2011 г. по гр.дело № 5/2009 г. Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Иска отмяна и постановяване на друго, с което да се постанови изменение на съдебното решение в частта за разноските, като в полза на жалбоподателя се присъдят направени разноски пред районния съд по приложения списък по чл.80 ГПК. В изложението, представляващо част от касационната частна жалба е формулиран правен въпрос, който съдът доуточни и конкретизира както следва - за правото на присъждане на разноски на ответника при прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на иска и упражняването му обусловено ли е от представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС – цитирано е определение № 438/17.07.2009 г. по ч.т.дело № 352/2009 г. на ВКС, I т.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК. Ответниците по частната жалба не са изразили становище. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното: Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима. Пред въззивната инстанция жалбоподателят-ответник е обжалвал определение от 21.03.2011 г. по гр.дело № 5/2009 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на същия за изменение на първоинстанционното решение и за допълване в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. В. съд е приел, че страната, поискала присъждане на разноски следва да представи на съда списък на същите най-късно до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. Прието е, че съдебното дирене пред първоинстанционния съд е приключило на 27.10.2010 г., на което е даден ход на устните състезания. На посоченото съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв.пълномощника е поискал присъждане на разноски, не е представил списък на същите и е заявил, че ще представи писмена защита. С последната, подадена, чрез адв.И. И., постъпила в районния съд на 04.11.2010 г. е представен списък на направените от жалбоподателя разноски по делото. В. съд е приел, че жалбоподателят е представил списък на направените разноски пред първата инстанция след изтичане на срока по чл.80 ГПК и поради това не е възникнало правото да иска изменение на решението в частта за разноските по чл.248 ГПК. С оглед на тези съображения съдът е приел, че молбата на жалбоподателя за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските следва да се остави без разглеждане. Прието е, че жалбоподателят-ответник няма право на изменение на решението по чл.248 ГПК по иск за прогласяване нищожност на договор за дарение от 1992 г., тъй като такъв иск не е разгледан и за същият липсва определение за прекратяване на производството по делото. При тези съображения съдът е отменил определението от 21.03.2011 г. по гр.дело № 5/2009 г. на СРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 ГПК и я е оставил без разглеждане. По правния въпрос: С определение № 438/17.07.2009 г. по ч.т.дело № 352/2009 г. на ВКС I т.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК относно правото на присъждане на разноски на ответника по чл.78,ал.4 ГПК при прекратяване на производството, поради оттегляне на иска съдът е застъпил становището, че при хипотеза, когато разглеждането на делото не е приключило с решение – т.е. не е проведено последно съдебно заседание по чл.149 ГПК правото на разноски на ответника произтича от нормата на чл.81 ГПК. Прието е, че в тази разпоредба не е предвиден срок за предявяване на искането за присъждане на разноски в течение на производството, като такъв срок не е регламентиран по чл.78,ал.4 ГПК и искането следва да е заявено до приключване на делото. Прието е, че определението за прекратяване на производството по делото се постановява от съда в закрито заседание, като в случай на десезиране на съда по чл.232 ГПК до първото открито заседание ответникът не се уведомява за заявеното оттегляне на иска. За приключилото производство по делото ответникът узнава с получаване на препис от определението за прекратяване. Прието е, че правото на разноски по чл.78,ал.4 ГПК би могло да се реализира с молба, подадена по реда на чл.248 ГПК. Съпоставени са разпоредбите на чл.192,ал.4 ГПК/отм./, които предвиждат изменение на решението в частта за разноските и разпоредбите на чл.248,ал.1 ГПК, допускащи и искане за допълване на решението, което в частта на разноските има характер на определение и е изведен извода за наличие на правомощие на съда да се произнесе по разноските, когато не е направил това в решението, съответно с определението за прекратяване на производството по делото. Прието е, че правото на присъждане на разноски на ответника по чл.78,ал.4 ГПК при прекратяване на производството, поради оттегляне на иска се реализира с молба, предявена по реда и в сроковете по чл.248 ГПК, че упражняването на това право не е поставено в зависимост от срока за представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК. По поставения правен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно разпоредбите на чл.78,ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото. В текста на чл.81 ГПК е предвидено, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски. Страната, поискала присъждането на разноски следва да представи на съда списък на разноските в срока, установен в чл.80 ГПК – най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. При неспазване на този срок страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Тълкуването на посочените разпоредби налага извода, че за да възникне право на страната да поиска изменение на решението в частта му за разноските същата следва да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Това е крайният момент на срока за представяне списък на разноските. Когато разглеждането на делото е приключило с решение последното заседание за съответната инстанция е откритото съдебно заседание, на което съдът е обявил устните състезания за приключени по чл.149,ал.2 ГПК и е посочил деня в който ще обяви решението. При неспазване на срока, установен в чл.80 ГПК за представяне на списък на разноските за страната не възниква правото да иска изменение на решението в частта за разноските. При приключило разглеждане на делото с решение, с което производството по делото е прекратено, поради оттегляне на иска ответникът има право на разноски по реда на чл.78,ал.4 ГПК. За присъждането им следва да е направил своевременно искане. Ответникът следва да представи на съда списък на разноските в срока, установен в чл.80 ГПК – най-късно до приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция. При непредставяне на списък на разноските в указания срок ответникът няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. С оглед становището на настоящият състав по поставения правен въпрос съдът намира обжалваното определение за правилно. Производството пред първоинстанционния съд е приключило с решение, с което съдът се е произнесъл по същество по предявен иск срещу жалбоподателя-ответник с пр.осн.чл.30 ЗН и е прекратил производството по делото по предявен иск за прогласяване нищожност на договор за дарение, сключен между И. Г. К. и П. И. К., извършен с нот.акт № 137/05.02.1992 г., поради оттегляне на иска. Последното съдебно заседание пред Софийски районен съд по гр.дело № 5/2009 г. е проведено на 27.10.2010 г. на което съдът е обявил устните състезания за приключени по чл.149,ал.2 ГПК. Ответникът П. К. е представляван на това заседание от адв. Й.. Последната е поискала от името на жалбоподателя присъждане на разноски по чл.78,ал.4 ГПК, тъй като производството по делото по предявения установителен иск е прекратено, поради оттегляне на иска, като не е представила на съда списък на разноските. Такъв списък е представен в по-късен момент с писмената защита, постъпила в районния съд на 04.11.2010 г. С първоинстанционното решение е оставено без разглеждане искането на ответника за присъждане на разноски, поради непредставяне на списък с разноските. По подадена молба от ответника П. К. за изменение на решението в частта за разноските с определение от 21.03.2011 г. по гр.дело № 5/2009 г. районният е приел искането за неоснователно, поради непредставяне на съда на списък на разноските в срока по чл.80 ГПК. Правилно въззивният съд е приел, че при прекратено производство по делото с решение, поради оттегляне на иска ответникът няма право да иска изменение на решението в частта за разноските, тъй като в срока, указан в чл.80 ГПК не е представил на съда списък на разноските. Правото му да иска изменение на решението на районния съд в частта на разноските по чл.248 ГПК не е възникнало и молбата за изменение на решението следва да се остави без разглеждане. Обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: Допуска касационно обжалване на определение от 30.11.2011 г. по ч.гр.дело № 9434/2011 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 117170/20.12.2011 г., подадена от П. И. К., чрез адв.И. Й., съдебен адрес [населено място], [улица],партер. Оставя в сила определение от 30.11.2011 г., постановено по ч.гр.дело № 9434/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отменено определение от 21.03.2011 г. по гр.дело № 5/2009 г. на Софийски районен съд и вместо отменената част е оставена без разглеждане молбата на П. И. К. ЕГН [ЕГН] с искане за изменение на решението от 07.01.2011 г. по гр.дело № 5/2009 г. на Софийски районен съд в частта за разноските. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: