Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 5 Р Е Ш Е Н И Е № 438 С., 12.01. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 76 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Ц. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. М. от АК-В., против въззивно решение № 775 от 29.09.2010 г., постановено по в.гр.д. № 3244 по описа за 2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено като процесуално недопустимо/постановено въз основа на нередовна искова молба/ решение от 27.10.2009 г. по гр.д. № 428/2007 г. на Видинския окръжен съд и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят навежда доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба В. Г. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ц. И. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба като неоснователна. С определение № 999 от 10.08.2011 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правния въпрос - в кои случаи въззивният съд прекратява производството по делото, поради нередовност на исковата молба. Производството по делото се е развило при действието на ГПК от 1952 г./отм./ Съгласно разрешението, дадено в т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по т.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, при констатирани нередовности на исковата молба във въззивното производство, въззивният съд като инстанция по съществото на спора, прилага разпоредбата на чл. 100 ГПК/отм./, вр. с чл. 98 и чл. 99 ГПК/отм./ като я оставя без движение, с указания за отстраняването на дефектите в исковата молба в срок, за да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по съществото на спора. Отстраняването дефектите на исковата молба пред въззивния съд може да се отнася до всички реквизити на исковата молба, посочени в чл. 98 и чл. 99 ГПК/отм./ при съобразяване, че когато се уточнява основанието, петитума или страните по делото, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл. 116 и чл. 117 ГПК/отм./. Освен това при неотстраняване в срок нередовността на исковата молба въззивният съд може да приложи чл. 100 ГПК/отм./ и да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото като общо предоставено му правомощие с тази разпоредба. В тази връзка следва да се отбележи, че определението за прекратяване производството по делото на основание чл. 100 ГПК/отм./ следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението за оставяне исковата молба без движение за отстраняване на нередовността й. Допуснатите нарушения в определението на съда, с което производството по делото е оставено без движение рефлектират и на определението за прекратяването му. Указанията на съда следва да са ясни, точни и подробни, за да бъдат изпълнени от ищцовата страна така, както изисква законът. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да обезсили като процесуално недопустимо/постановено въз основа на нередовна искова молба/ решение от 27.10.2009 г. по гр.д. № 428/2007 г. на Видинския окръжен съд и прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба в дадения му от съда срок, тъй като в депозираната молба уточнение не е посочил фактическото основание на претенциите си, както и начина на съединяване на отделните обективно съединени искове – по чл. 108 ЗС, чл. 57, ал. 2 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. В. решение е неправилно. Правилно въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна и с протоколно определение от 26.05.2010 г. по в.гр.д. № 3244/2009 г. на САС, 2 с-в, я оставил без движение с указания до ищеца в седмодневен срок от съобщението с писмена молба с копие до другата страна да уточни сумата от 12 000 лв. представлява ли сбор от всички отделни претенции като стойност на прасета, разходи за превоз, застраховки, ветеринарно обслужване, на 6 000 кг жито, 1000 кг овес, за 500 кг трици и 1000 кг царевица, като ищецът следва да посочи в рамките на тези 12 000 лв. каква е ценовата претенция по всяко едно от перата. Ако сумата от 12 000 лв. не представлява общ сбор на перата поотделно, да посочи какво включва тази сума и съответно да посочи цената по всяко едно от перата, както и да посочи размера на мораторната лихва в рамките на 12 000 лв. по пера, като посочи период и размер на лихвата по всяко перо от претенцията, а в молбата уточнение следва да посочи на какво фактическо основание претендира сумата. В изпълнение тези указания на съда с молба от 03.06.2010 г. ищецът е уточнил претенциите си по 10 пера като е посочил общата стойност на главницата от 8 287 лв. и дължима лихва върху нея до 08.08.2007 г. в общ размер от 4 936,92 лв., като е посочена и дължимата лихва по всяко едно от десетте пера. Уточнил е, че като основание на иска претендира ревандикиране по чл. 108 ЗС на описаните движими вещи, така както са описани по пера, който иск е съединил с иск за присъждане на паричната равностойност на същите в размер общо на 8 287 лв. по чл. 57, ал. 2 и чл. 59 ЗЗД, ведно с лихвата и законната лихва, считано от завеждане на делото. При така даденото уточнение на исковата молба с обжалваното въззивно решение съдът е приел, че с допълнителната молба ищецът не е изпълнил указанията на съда, тъй като не е посочил фактическото основание на претенциите си, а е дал правната квалификация на предявените искове, без да обоснове начина на съединяването им – в какво съотношение са предявени исковете по чл. 108 ЗС, по чл. 57, ал. 2 и чл. 59 ЗЗД, поради което е приел, че въпреки посочване на конкретни цени на отделните претенции, неяснотата в петитума на исковата молба не е преодоляна, което обуславя недопустимост на производството, което е прекратил като е обезсилил като процесуално недопустимо първоинстанционното решение. Предвид дадения отговор на поставения процесуален въпрос, настоящата инстанция намира, че този извод на въззивния съд е неправилен. Това е така, тъй като с молбата си уточнение ищецът е изпълнил указанията на съда, дадени с определението му от 26.05.2010 г., а именно да уточни заявената претенция по пера и цената на всяко едно от тях, което се отнася и до претендираната лихва. Във връзка с указанието да посочи на какво фактическо основание претендира сумата, ищецът е посочил, че претендира ревандикиране на процесните вещи, като е предявил и иск за присъждане на паричната им равностойност, което предвид характера на исковете очевидно е, че те са съединени при условията на евентуалност. В случая дадената правна квалификация от ищеца е без значение, тъй като съдът е този, който определя квалификацията на спорното право въз основа на изложеното в исковата молба и заявения петитум. Действително ищецът не е посочил начина на съединяване на исковете, но тъй като такива указания не са му дадени от съда, този недостатък би бил отстраним с ново определение на съда, с което да му бъде указано отстраняването на този порок на исковата молба, а не да бъде прекратено производството по делото като недопустимо поради нередовност на исковата молба. Както се посочи по-горе в отговора на поставения правен въпрос, определението за прекратяване производството по делото на основание чл. 100 ГПК/отм./ следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението на съда за оставяне исковата молба без движение за отстраняване на нередовността й. Допуснатите нарушения в определението на съда, с което производството по делото е оставено без движение рефлектират и на определението за прекратяването му. В тази връзка указанията на съда следва да са ясни, точни и подробни, за да бъдат изпълнени от ищцовата страна така както изисква законът. В настоящия случай въззивният съд не е процедирал по този начин. Тъй като определението му, с което е оставил исковата молба без движение е непълно, то рефлектира и на постановеното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение като постановено по нередовна искова молба и е прекратено производството по делото, което се явява неправилно. С оглед на изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по спора. При разглеждане на делото съдът следва да изпълни указанията за извършване на следващите се процесуални действия, описани по-горе. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.2 и ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 775 от 29.09.2010 г., постановено по в.гр.д. № 3244 по описа за 2010 г. на Софийския апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :