Р Е Ш Е Н И Е N 174 София ,06.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на девети април , две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 84 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . С определение № 17 от 9.11.2011 г. по гр.д. № 84 /2011 наВърховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 1386 от 14.10.2010 г. по гр.д. № 1619 от 2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 1890 от 20.04.2010 г. по гр.д. № 1471 от 2009 г. по описа на Асеновградския районен съд , 1-ви граждански състав и е отхвърлен иска на С. К. Б. , Г. К. С., М. К. К. , К. М. К. и А. К. К. срещу община “А.” за възстановяване на собствеността и предаване на владението на част с площ от 1 017 кв.м. , ограничен с буквите “АБВГДЕЖЗА” от поземлен имот №....... по кадастралната карта на [населено място] с площ от 11 830 дка с трайно предназначение урбанизирана територия. Касацията е допусната по следните въпроси: - недопустим или неоснователен е иска за ревандикация ако не е налице самостоятелен обект на вещно право на собственост , който да подлежи на ревандикация; - когато не е подаден отговор по чл.131 ГПК в срок и не са оспорени представените с исковата молба документи и пропуска не се дължи на особени непредвидени обстоятелства , следва ли да се обсъждат възраженията на ответника относно собствеността на земята или те са преклудирани; - каква е правната природа и правните последици на съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и пределите му с оглед чл.297 ГПК; - Издаденото решение от ОС”З.” след постановяване на съдебното решение представлява ли титул за собственост ; - компетентна ли е ОС”З.” да издаде второ решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя след като има такова, което не е било оспорено и е влязло в законна сила и с него е била възстановена земеделската земя. Ответника община “А.” е представила писмено становище, в което подържа, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл.283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна и решението е неправилно. При постановяването му съдът се е съобразил със следната фактическа обстановка въз основа на която е направил и обоснованият извод, че С. К. Б. , Г. К. С., М. К. К. , К. М. К. и А. К. К. не установяват правото си на съсобственици на ½ идеална част от терен с площ от 1 017 кв.м. , ограничен с буквите “АБВГДЕЖЗА” от поземлен имот № ....... по кадастралната карта на [населено място], целият от 11 830 дка с трайно предназначение урбанизирана територия по реда на пълното и главно доказване. Ищците са претендирали право на собственост, придобито по наследство от К. С. С. , б. ж. на [населено място], кв. Г. В., починал на 13.07.1964 г. и земеделска реституция, за която се легитимират с решение № ... от ...... г. по гр.д. № 251 от 2007 г. на Асеновградския районен съд, постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ . В. съд обосновано е приел, че предявеният иск е допустим ,тъй като са налице положителните процесуални предпоставки – правоспособност и дееспособност на ищците, правен интерес от предявяването на иск и отсъстват отрицателните процесуални предпоставки- да не е налице сила на пресъдено нещо по спора и др. Индивидуализацията на обекта на ревандикацията би имала значение за редовността на исковата молба съобразно изискванията на чл.124, ал.1, т.3 и 4 ГПК, т.е. относима е към субстанциране на спорното материално право и към редовността на исковата молба. Изискването за индивидуализация на имота по последните регулационни данни не е самоцелно а е насочено към отстраняване на грешки досежно имота, предмет на иска. В настоящия случай касаторите ищци са индивидуализирали обекта на спора, включително като са приложили и скица, изготвена от вещо лице. Те се легитимират като собственици с решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ , което замества индивидуалният административен акт на ОСЗГ, тъй като в текста на закона се казва, че съдът разглеждайки жалбата срещу отказа за възстановяване на земеделска земя се произнася по същество, т.е. постановява краен съдебен акт , с който възстановява правото на собственост какъвто е и настоящия случай. Постановеното решение на ОСЗГ въз основа на това съдебно решение има констативен , а не конститутивен характер в този смисъл е и т.12, пр.2 от Решение №..... от ...... г. на ОСЗГ, [населено място]. Община “А.” е направила правопогасително възражение като подържа, че имота е публична общинска собственост с предназначение – комплекс за образование, училище и детска градина и е част от парцел ......, кв..... по плана на [населено място] и в момента се застроява. Посочва че субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ нямат обвързваща сила по отношение на общината, тъй като не е участвала в съдебното производство. Настоящия състав не споделя това възражение ,тъй като в административното производство , а в последствие и в съдебното като ответник е участвала общинска служба “З.” , която е орган на общината , поради което постановеното с нейно участие решение има задължителна сила и за община “А.”. Освен това това възражение не е направено своевременно и не следва да бъде зачетено. Исковата молба по настоящето дело е подадена на 17.11.2009 г. , т.е при действието на настоящия Гражданско процесуален кодекс , който с нормата на чл.131 ГПК въвежда изискването за подаване на отговор на исковата молба в едномесечен срок от съобщението. Този срок е започнал да тече за община “А.” на 20.11.2009 г.и не е спазен. Отговор е постъпил на 12.02.2010 г. и с него освен , че е изразено становище по иска са представени и доказаелства : акт за публична общинска собственост и разрешение за строеж, които неправилно са включени в доказателственият материал без да е налице условието за преодоляване на преклузията , посочено в чл.133 ГПК, а именно непредвидените обстоятелства, които са препятствали представянето на доказателствата. Този дефект е следвало да бъде отчетен от въззивната инстанция , която е втора инстанция по същество , което не е направено. Настоящият състав на ВКС намира, че предявеният ревандикационен иск е основателен, тъй като са налице елементите на фактическият състав: ищците-касатори са съсобственици на имота и са го установили по реда на пълното и главно доказване като са го придобили по наследство и реституция в реални граници. Ответниците са обвързани от субективните предели на постановеното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ с което в полза на ищците е възстановена собствеността върху имота, а ответниците осъществяват фактическа власт без наличието на правно основание, което да е противопоставимо на ищците. Имота е индивидуализиран с приложената скица на л.48 от, изготвена от техническият експерт К. П. П., чието заключение е изслушано в първата инстанция . Тази скица, която приподписана от състава и ограничена с буквите АВГДЕЖЗА е терена , който е възстановен на касаторите по реда на ЗСПЗЗ и който следва да се ревандикира в тяхна полза до ½ идеална част за която касаторите се легитимират като собственици. Общината дължи на касаторите разноски в размер на 1 600, 80 лв., които са определени по представените счетоводни документи и които са присъдени по компенсация . По делото не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1386 от 14.10.2010 г. по гр.д. № 1619 от 2010 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА община “А.” на основание чл.108 ЗС да възстанови собствеността и предаде владението на С. К. Б. с ЕГН [ЕГН] , Г. К. С. с ЕГН [ЕГН], М. К. К. с ЕГН [ЕГН] , К. М. К. с ЕГН [ЕГН] и А. К. К. с ЕГН [ЕГН] на следният недвижим имот : ½ идеална част от терен с площ от 1 017 кв.м. , ограничен с буквите “АБВГДЕЖЗА” от поземлен имот № ..... по кадастралната карта на [населено място], целият от 11 830 дка с трайно предназначение урбанизирана територия, която е ограничена по приложената скица на л.48, изготвена от техническият експерт К. П. П. ,по експертиза изслушана в по гр.д. № 1471 от 2009 г. на Асеноградския районен съд, 1 състав и ограничена с буквите АВГДЕЖЗА и която скица приподписана от състава е неразделна част от решението както и ОСЪЖДА община “А.” да заплати С. К. Б. с ЕГН [ЕГН] , Г. К. С. с ЕГН [ЕГН], М. К. К. с ЕГН [ЕГН] , К. М. К. с ЕГН [ЕГН] и А. К. К. с ЕГН [ЕГН] разноски в размер на 1 600, 80 лв. / хиляда и шестотин лева и осемдесет ст./. ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: