Р Е Ш Е Н И Е
№302
София, 18.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и десета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА
МАРЕВА
при участието
на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова
гр.д. № 918 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано и по касационна жалба на И. В. П., Ж. Д. П., И. А. П. и Д. А. П., чрез пълномощника им адвокат Н, против решение № І* от 9.03.2009 г., постановено по гр.д. № 675 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е оставено в сила решение № 1* от 11.07.2008 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Районен съд-Бургас за отхвърляне на предявените от И. В. П., Ж. Д. П., И. А. П. и Д. А. П. искове по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху 2/3 ид.ч. от гори с площ от 1350 дка в местностите „А” и „А”, землището на с. П., община С..
В касационната жалба са наведени твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновани фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон, поради което е иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново за уважаване на предявените искове, като се присъдят и направените разноски.
Д. предприятие „Д”, гр. П. оспорва касационната жалба, а О. с. З.-Созопол, Д. г. с.-с. Ново Паничарево и Р. д. по горите-Бургас не са изразили становище.
За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че ищците не са доказали, че техните наследодатели са били собственици на имота към момента на одържавяването му с допустимите по закон писмени доказателства – представените три броя постановления на Министерството на земеделието и държавните имоти /в които частната гора на И. П. се сочи като граница на общинска гора, а според постановление № 2* от ДВ бр.8 от 1940 г. от предмета на горското с. в с. П. се изключват частните гори от 1300 дка на И. П. / са издадени на основание чл.20 от Законъ за г. от 1925 г. /отм./ и са недопустими доказателствени средства съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3 от ЗВСГЗГФ в редакцията й от ДВ бр.13 от 2007 г., а стопанската карта от 1942 г. е на общинска гора в землището на с. П., а не на процесния имот и в нея г. , предмет на настоящото производство, не са описани с посочване на конкретните местности, граници и площта им, а само са отразени като граница от запад на общинската гора.
С определение № 1* от 11.11.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед въпроса могат ли актовете по новата редакция на чл.13, ал.3, т.3 от ЗВСГЗГФ /ДВ бр.13 от 2007 г./ да имат доказателствено значение при предявен иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, ако е налице стопанска карта за съседен имот.
Предмет на доказване по иска по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ е притежаване право на собственост върху имот, попадащ в приложното поле на закона и отнемането на този имот след 1944 г. въз основа на изброените в чл.2 от закона актове. Съгласно чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ правото на собственост може да се установява само с писмени документи, като изрично е изключено доказателственото значение по отношение правото на собственост на протоколите за определяне "предмета на горското стопанство", издадени въз основа на чл. 22 от Закона за г. от 1922 г. и чл. 20 от Закона за г. от 1925 г. Според закона, действал към момента на издаването им, посочените документи имат само лесовъдско значение и с тях не може да се установява притежание на право на собственост, но при представени други допустими от ЗВСГЗГФ писмени доказателства за собствеността, същите могат да имат значение при индивидуализацията на имота – установяване на площ или граници, но само в случаите, когато с протокола по чл.20 от Закона за г. от 1925 г. имотът се изключва от предмета на горското стопанство. Същото се отнася и до случаите, когато е налице стопанска карта за съседен имот. Стопанската карта и списъкът към нея е годно доказателство за собствеността само когато имотът е заснет и отразен в нея, но не и за правото на собственост на съседните имоти.
По основателността на касационната жалба:
Правилно въззивният съд е приел, че по делото не са представени писмени доказателства по смисъла на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ, установяващи правото на собственост в лицето на наследодателя И. А. П., починал на 5.02.1939 г. върху процесната гора преди отнемането й. В нарушение на процесуалните правила обаче не е отчетено наличието на влязлото в сила решение № І* от 15.02.2008 г. по гр.д. № 517/2007 г. на Бургаски окръжен съд за уважаване на иска по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ като е признато правото на възстановяване на собствеността върху процесната гора от 1300 дка в м.”А” и „А” за наследените от В. И. Я. от И. А. П. 5/21 ид.ч. Решението установява правото на възстановяване на собствеността на наследниците на И. А. П. върху имота и обвързва държавата, която е ответник, както в това производство, така и в настоящото производство чрез определените в нормативната уредба свои органи.
След като по иска на наследника на В. И. Я. по отношение на ОСЗ-Созопол е установено със сила на пресъдено нещо, че имотът е бил собственост на И. А. П. и попада в приложното поле на чл.2, ал.1 ЗВСГЗГФ, поради което са налице предпоставките за възстановяване правото на собственост и след като ищците в настоящото производство се позовават на същите факти, то съгласно чл.220, ал.1 ГПК /отм./ следва, че предявения от останалите наследници – наследници на сина А. И. П. , починал 18.08.1988 г. и сина В. И. П. , починал 10.08.1971 г. – иск за признаване правото на възстановяване на собствеността за наследените от И. А. П. права е основателен, поради което въззивното решение в тази част следва да бъде отменено и да се постанови друго за уважаване на иска. В исковата молба не са посочени границите на имота към момента на одържавяването му, а са налице само твърдения за съществуващите по настоящем стари реални граници. Определянето на точното местоположение и граници на земите и г. , върху които се признава правото на възстановяване на собствеността обаче е от компетентността на ОСЗ, съгласно чл.13, ал.2, изр.второ ЗВСГЗГФ, поради което индивидуализацията на имота следва да се извърши съобразно наличните данни към момента преди одържавяването.
Искането на ищците за присъждане на разноски по делото е неоснователно, тъй като съдебното производство е инициирано, не поради оспорване правата им, а единствено от техния пропуск да подадат заявление пред съответния административен орган в срока по чл.13, ал.1 ЗВСГЗГФ.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № І* от 9.03.2009 г., постановено по гр.д. № 675 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. „З”-гр. Созопол, ул.”А” № 3* л. с. „Р”-гр. Приморско, м. Аркутино, Д. г. с.-с. Ново Паничарево, община П. и Р. д. по горите-гр. Бургас, ул.”И” № 8 правото на възстановяване на собствеността на наследниците на И. А. П., починал 5.02.1939 г. и синовете му А. И. П. , починал 18.08.1988 г. и В. И. П. , починал 10.08.1971 г. върху 16/21 идеални части от следния недвижим имот: гора, находяща се в землището на с. П., община С., област Бургас с площ от 1300 дка в местността „А” и „А”, по иска с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ, предявен от И. В. П., ЕГН **********, гр. Б., ж.к.”В” бл.6, вх.1, ет.8, ап.15, Ж. Д. П., ЕГН **********, гр. Б., ж.к.”В” бл.6, вх.1, ет.8, ап.15, И. А. П., ЕГН **********, гр. С., бул.”Е” № 76, вх. А, ет.3, ап.9 и5 Д. А. П., ЕГН **********, гр. С., ж.к.”Д”, бл.14, вх.7, ет.1, ап.145.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: