3 Р Е Ш Е Н И Е № 238 [населено място], 14.12.2017 год. В и м е т о н а н а р о д а Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря:А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2514/17г. Производството е по чл.47,т.4 ЗМТА, образувано по иск на Р. Г. З. от [населено място] за отмяна на постановеното от арбитър Ж. Б. решение №694 от 16.11.2011г. по арб.д. №694/2011г. по описа на арбитъра. Ищецът З., чрез пълномощника си – адв. Св. С. поддържа, че не е била уведомена за заведеното арбитражно дело и не й е връчен препис от исковата молба и доказателствата, а за постановеното арбитражно решение научила през м.07.2017г. с оглед пристигнало при работодателят й запорно съобщение. Поддържа, че с оглед разпоредбата на чл.47, ал.2 / ДВ. Бр.№8/17г. постановеното арбитражно решение е нищожно. Ответникът – [фирма], [населено място] прави възражение за недопустимост на иска, поради подаване на исковата молба след изтичане на срока по чл.48 ЗМТА. Развити са и кратки съображения за неоснователност на поддържаното за нищожност на арбитражното решение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното : Неоснователно е възражението за недопустимост на производството, поради подаване на исковата молба извън срока по чл.48 ЗМТА. Доколкото ищцата е заявила и мотивирала искане за прогласяване нищожността на арбитражното решение, настоящата инстанция е сезирана валидно. Нищожността на арбитражното решение може да бъде предявена безсрочно, с оглед разпоредбата на чл.48, ал.1 ЗМТА, която определя срок само по отношение на искането за отмяна на това решение, а не и за прогласяване нищожността му. Ал. 5 на чл.405 ГПК / ДВ бр.8/ 2017г. / задължава съдилищата да отказват издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА решения без да обвързва преценката им със срок, а освен това този извод следва и по аргумент на по-силното основание- от чл.270, ал.2 ГПК, който изрично предвижда, че нищожността на съдебното решение може да бъде предявена по исков ред безсрочно. Преди произнасяне по същество, по въведените основания за отмяна настоящият състав следва да се произнесе по валидността на арбитражното решение, за която следи служебно. Чл. 47,ал.2 ЗМТА в действащата редакция / ДВ.бр.8/2017г./ въвежда императивно правилото, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът, на които не подлежи на решаване от арбитраж са нищожни. Съгласно пар. 6,ал.2 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ, бр.8/17г./, производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който едната страна е потребител по смисъла на пар.13,ал.1 ДР Закон за защита на потребителите, съгласно изменената разпоредба на чл.19, ал.1 ГПК се прекратяват. Разгледаното правило на пар.6,ал.2 ПЗР ЗИД ГПК е съобразимо и по отношение на арбитражните решения, които са предмет на висящи пред ВКС, производства по предявени в срок искове по чл.48 ЗМТА. Този извод произтича от даденото от Конституционния съд тълкуване с т.3 на к.д. №15/02г. на единството на арбитражното производство, осъществявано в два стадия, независимо, че вторият стадий, иницииран по реда на чл.48 ЗМТА е факултативен. Завареното от обсъдените по-горе изменения на закона, арбитражно производство в своят първи стадий на висящност пред арбитражен съд се прекратява, поради въведената с чл.19, ал.1 ГПК неарбитрируемост на спора. При иницииран втори стадий -по искане за отмяна на постановеното арбитражно решение, висящността на производството е възобновена с подадената искова молба. Или, когато е налице висящ спор по чл.48 ЗМТА в рамките на арбитражния процес,то следва прогласяване на нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение / при липса на изрична норма/ спрямо заварените производства веднага с влизане в сила на изменението. Допълнителен аргумент в тази насока е и въведеното с чл.405,ал.5 ГПК / изм. ДВ бр.8/17г./ правило, съгласно което съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47,ал.2 ЗМТА решения. Като процесуалноправна,имаща незабавно действие, нормата се прилага по отношение на всички заварени производства. Следователно, след като на окръжните съдилища е възложена проверка за нищожност на арбитражното решение като изпълнително основание, то такава проверка се предполага и от ВКС по отношение на висящите пред него производства по отмяна на арбитражното решение.В този смисъл е и константната практика на ВКС – решение № 72 от 26.04.2017г. по т.д. №403/17г. на ВКС, І т.о., решение № 63 от 26.04.2017г.по т.д. №2220/16г. на ВКС, І т.о. , решение № 32 от 07.03.2017г. по т.д. № 1416/16г. на ВКС, І т.о., решение №23 от 31.03.2017г. по т.д. 2142/16г. на ВКС І т.о. и др. В случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за револвиращ заем, Р. Г. З. в качеството си на кредитополучател се явява потребител по смисъла на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП. Висящото производство е заварено от ЗИД ГПК / ДВ. бр.№8/17г./, поради което следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение, предмет на исканата отмяна. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО постановеното решение №694 от 16.11.2011г. по арб.д. №694/2011г. на арбитър Ж. Б.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: