Решение по т.д. №843-19 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 5 Р Е Ш Е Н И Е №85 гр. София,01.07.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 10.06., две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Б. Балевски търговско дело №843/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Я. А. [ЕГН] срещу решение №1231 от 17.05. 2018 на Софийски апелативен съд по гр.д. №5400/2017 г., в частта, с която е отменено, частично, в осъдителната част първоинстанционното решение №3452 от 18.05.2017 г. по гр.д. № 16710/2015 г. на СГС, за разликата от присъдените в полза на ищеца 108 000 лева до 84 000 лева и искът срещу „Дженерали застраховане“ АД-София е отхвърлен в тази част , както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е бил отхвърлен искът за присъждане на застрахователно обезщетение, в хипотезата на пряк иск по чл.226 КЗ/отм./, срещу застрахователя на ГО на делинквента като водач на МПС за разликата между 108 000 лева и 180 000 лева/ частично предявен от общо 210 000 лева/ , за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 13.11.2015 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /.Претендират се разноски пред настоящата инстанция в размер на 4100 лева-платено адв.възнаграждение. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка на размера на обезщетението, както и за необоснованост на изводите на съда за поведението на пострадалия като попадащо в хипотезата на съпричиняване на вредоносния резултат. Ответникът по касационната жалба изпраща писмен отговор със становище за неоснователност на оплакванията на касатора във връзка със занижаване на размера на обезщетението присъдено с обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. От страна на третото лице-помагач на ответника не е депозирано становище. С определение №708 от 11.12.2019 г. , постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК в обжалваната част по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП,виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищцата и причинната връзка между последните. Въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на посочената дата виновно причинено от водача на лек автомобил марка „Мерцедес 190Е“ “ с рег. [рег.номер на МПС] А. Я. Б. ,чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество , на ищеца са били причинени следните травматични увреждания: многофрагментарна фрактура с разместване на дясната бедрена кост,многофрагментарна фрактура на дясна тибия и дясна фибула, причинили трайно затруднение в движението на десен долен крайник за повече от 30 дни, фрактура с разместване на лява раменна кост- причина за трайно затруднение движението на левия горен крайник за същия срок, фрактура на долния край на дясната раменна кост с изкълчване на лакетната става-причина за затруднение в движението на горен десен крайник за същия срок, . Причинени са и контузия на белите дробове с пневмоторакс, вляво-въздух в плевралната кухина, и плеврален излив-разстройство на здравето временно опасно за живота, и счупване на пет ребра вляво, причина за затруднени движението на снагата за повече от 30 дни. Извършвани са множество операции в рамките на седем месеца след инцидента.Налице е остатъчен функционален дефицит в дясна колянна става. Цялостният оздравителен период е продължил около една година, като предстоят още три оперативни намеси за отстраняване на фиксационния метал. От данните от заключението по САТЕ и от тези на съдебно-медицинската експертиза, относно степента и местата на уврежданията, както и механичните повреди на автомобила, в който пострадалия е пътувал като пътник , съдът е направил извод,че последният е пътувал без предпазен колан по време на настъпване на ПТП, с оглед на което е приел съпричиняване в размер на 10 на сто. Към него е прибавено и съпричиняване от 20 на сто, състоящо се в знание на пострадалия за това, че водачът на автомобила е употребил високоалкохолна напитка непосредствено преди предприемането на управление на МПС, което се установява от показанията на пострадалия в наказателното производство, отразени в съответните протоколи, което следвало да се преценява като извънсъдебно признание на неблагоприятен за страната факт,съгласно чл.176 ГПК. От гореизложеното е прието, че общият размер на обезщетението следва да се приеме в размер на 120 000 лева, и при 30 на сто/сбор от двете съпричинявания/ е преценено, че искът се явява основателен до размера на 84 000 лева -обезщетение за неимуществени вреди като за остатъка до пълнопредявения размер от 180 000 лева/ частично предявен от общо 210 000 лева/, искът е счетен за неоснователен. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от пострадалия,вследствие на виновно причиненото ПТП, продължителността на срока за възстановяване, както и значението на възрастта му към датата на ПТП-24 години и обстоятелството,че е налице остатъчен функционален дефицит в дясна колянна става, както и, че му предстоят да претърпи още три оперативни намеси. Отчитайки тези фактори, настоящият състав на ВКС счита,че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди,болки и страдания, възлиза на 150 000 лева. По отношение на оплакванията за необоснованост на решението, досежно приетото като съпричиняване, по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, на противоправно поведение на самия пострадал-пътуващ в автомобила,без да е поставил предпазен колан, то същите се явяват неоснователни. Изводите на съда се базират на заключението на споменатите две експертизи и в частност- на обясненията на в.л. по САТЕ , дадени в с.з. на 20.02.2017 г. относно механизма на ПТП, в насока,че при поставен предпазен колан травматичните увреждания не биха били така тежки и биха се ограничили предимно върху крайниците на пострадалия. Ето защо, настоящият касационен състав счита, че съпричиняването на вредоносния резултат, в действителност, е в обем на 30 на сто, като последният е следствие единствено от противоправното поведение на пострадалия, изразяващо се в пътуване без предпазен колан, което съществено е допринесло за високата степен на увреденост на тялото, извън крайниците-контузия на белите дробове с пневмоторакс -въздух в плевралната кухина и плеврален излив. По отношение на знанието на пострадалия за това, че водачът на автомобила е употребил високоалкохолна напитка непосредствено преди да управлява МПС и изразеното чрез поведението му съгласие да пътува в автомобила, шофиран от водач, употребил алкохол, то принципно такова поведение може, при определени обстоятелства, да се квалифицира като съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия- т.7 ТР №1/2014 на ОСТК на ВКС. В мотивите на цитираното ТР относно отговора по т.7 се посочва, че единствено знанието на пострадалия за употребата на алкохол от водача на МПС не е достатъчно за прилагане на последиците по чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението,т.е. че това се преценява за всеки конкретен случай, съобразно конкретните факти по спора относно причинната връзка на поемането на риска от страна на пострадалия и настъпването на конкретните увреждания, съставляващи този риск. Във всички случаи доказателствената тежест за тези факти се носи от делинквента,респ.застрахователя на ГО на последния. При тези критерии и при положение, че се установява, като съпричиняване, конкретно противоправно поведение на пострадалия, изразено в пътуване без предпазен колан, което единствено, в случая, е в причинна връзка с по-големи по степен телесни увреждания, остава необоснован и незаконосъобразен изводът на съда за добавяне и на знанието за употреба на алкохол от водача, като още едно „допълнително съпричиняване“ и в следствие на него допълнително редуциране на обезщетението. Отделен е въпросът, че ако се възприеме в практиката на съдилищата подобна „техника на кумулиране на съпричинявания“ това би довело, като логична последица, в определени конкретни случаи, до отказ от обезщетяване на пострадалия от деликт от страна на застрахователя на ГО на делинквента, което е принципно недопустимо, в каквато насока са и мотивите към т.7 от цит.ТР, основани на цитирания в тях източник на европейското право, чиито норми са транспонирани в посочените разпоредби на българския закон. По изложените съображения, общият размер на обезщетението за процесните вреди, в приет по-горе общ размер на 150 000 лева, следва да бъде намален с 30 на сто- съпричиняване от страна пострадалия на вредоносния резултат, състоящ се единствено в противоправно поведение на същия, пътуващ в автомобила, без да е поставил предпазен колан, или искът се явява основателен за сумата от 105 000 лева. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора, като присъди още 21 000 лева, ведно със законната лихва . По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска, в размер на 450 лева-общо, включително д.т. за допускане до касация, както и договорено и платено адв. възнаграждение за процесуална защита пред касационната инстанция в размер на 896,88 лева, съобразно уважената от ВКС част от претенцията. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1231 от 17.05. 2018 на Софийски апелативен съд по гр.д. №5400/2017 г., в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение №3452 от 18.05.2017 г. по гр.д. № 16710/2015 г. на СГС, за разликата от 105 000 лева до 84 000 лева и искът срещу „Дженерали застраховане“ АД-София е отхвърлен в тази част и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Я. А. [ЕГН] сумата от още 21 000-двадесет и един хиляди лева , ведно със законната лихва от 13.11.2015 г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Я. А. [ЕГН] сумата от 896,88 лева-разноски в производството пред ВКС, съставляващи припадащата се част от платено адв.възнаграждение в общ размер на 4100 лева с ДДС. ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 450 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.