4 Р Е Ш Е Н И Е № 79 гр. С. , 08,07,2014 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в открито заседание на двадесет и осми април , през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при участието на секретаря Наталия Такева, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 182 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.307 вр. с чл.303 ал.1 т.5 предл.първо от ГПК . Образувано е по молба на Едноличен търговец „ К. – 13 – Ц. Ц. „ за отмяна , на основание чл.303 ал.1 т.5 предл.първо ГПК, на влязло в сила решение № 739 , постановено на 26.02.2013 год. по гр.д.№ 8175 / 2012 год. от Варненски районен съд , ГК , 30 състав, с което молителят е осъден да заплати на Б. и И. при Б., на основание чл.232 ал.2 ЗЗД , сумите 7605, 44 лв. – неиздължена наемна цена и 405,08 лв. – стойноста на консумирана в обекта електрическа енергия, както и на основание чл.86 ЗЗД – сумата от 1480,18 лв.,обезщетение за забава в издължаване на първата и сумата от 189,03 лв. –обезщетение за забава в издължаване на втората главница. По основанието на исканата отмяна - чл.303 ал.1 т.5 предл.първо ГПК - молителят се позовава на нередовно призоваване в хода на съдебното производство , тъй като призовка , придружена от исковата молба и приложенията към същата, както и допълнителна молба – уточнение,са изпратени на неточен адрес по седалището на търговеца , при това с неправилно изписване на личното му име / Ц., вместо Ц. /. Твърди, че неправилно не му е изпратена лично адресирана до него, като физическо лице, призовка . Посочва като порок на процедурата по призоваването и неуведомяването си по телефон, чрез електронна поща, както и на вписан в търговския регистър адрес за кореспонденция , твърдян като известен и на ищеца и именно същия ползван в търговските им отношения . Ответната страна - И. при Б. - оспорва молбата като подадена след преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК, съображения за неоснователността на което възражение съдът е изложил в определение №59/21.02.2014 год..Позовавайки се на изричната законова регламентация по призоваването на търговци – чл.50 ГПК, страната счита,че чл.42 ал.3 ГПК / уведомяване по изключение по телефон, телекс, факс или с телеграма / е неприложим в конкретния случай - спрямо търговец . Счита, че изписването на името на физическото лице в съдържанието на фирмата, респ. добавката в същата „ К. 13 „ – не опорочават призоваването,тъй като не внасят объркване или двусмисленост относно адресата му .Отрича призоваването с погрешно упоменато лично име на молителя. Ответната страна – Б. - също оспорва молбата за отмяна , по идентични съображения . Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение,намира че подадената молба за отмяна е процесуално допустима , депозирана в срока по чл.305 ал.1 т.5 ГПК, в съответствие с приетото в определение № 59 /21.02.2014 год. по настоящото дело. За да се произнесе настоящият състав на Върховен касационен съд,Търговска колегия , първо търговско отделение съобрази следното : Нормата на чл.303 ал.1 т.5 от ГПК групира няколко отменителни основания,общото между които е страната да не е могла да вземе участие в съдопроизводствените действия - лично или чрез процесуален представител , като в случая се твърди първата хипотеза – неосигурено лично участие на страната . За да би се допуснала отмяната на това основание,следва да се твърдят нарушения на съдопроизводствени правила,обезпечаващи упражняването на това й право на участие , т.е. да са налице нарушения, свързани с формално осуетен достъп на страната до осъществяване защитата й. В исковата молба правилно е възпроизведен адресът по седалището и на управление на търговеца, както и името му, инкорпорирано във фирмата на Едноличния търговец - Ц. Ц. , като неправилно е единствено съпътстващо посоченото представляване на фирмата от Ц. Ц.,като едноличен нейн собственик. Упоменаването в определение № 11182 / 02.08.2012 год. по гр.д.№ 8175 / 2012 год. на задължение за връчване препис от исковата молба, приложенията й и молбата – уточнение на д в а м а т а ответника по делото, е очевидна техническа грешка, видно от последващото съдържание на документа и обективната липса, а и невъзможност в конкретния случай – с оглед съвпадащата правосубектност на физическото лице и едноличния търговец,конституиране на втори ответник – физическото лице / ако това е било съображението на молителя да твърди неправилно непризоваване лично , а не като едноличен собственик и управител на ЕТ „ К. 13 - Ц. Ц. „/. Както правилно възразяват ответниците, призоваването чрез изписване фирмата , включващо едноличния й собственик , не е от естество да доведе до объркване или двусмисленост относно адресата на призоваването.Самите съобщения - от 3 и 29 август 2012 год. - са вярно адресирани до адреса по седалището и управлението на молителя, вписани към същия момент в търговския регистър и с вярно посочване на личното му име – Ц..Предвид неоткриване на адреса както обозначителна табела за офис на търговеца,така и на лице ,което да познава същия , са поставени уведомления по чл.47 ал.1 ГПК / сведения от Б. И. , живущ на адреса /. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 50 ал.2 ГПК , като действително не е изпращал съобщения на вписания в търговския регистър адрес за кореспонция с Н. - район А. , м.„ З. „ № 3067, нито на вписаните в търговския регистър – към реквизита седалище и адрес на управление телефон на лицето и електронна поща. Последващо , вкл. и с препис от решението, са изпращани съобщения на адреса по седалището и на управление на молителя, непроменен в търговския регистър и понастоящем, но с идентични сведения от живущи на адреса – че лицето е непознато и такава фирма не пребивава на този адрес поне от 10 години . Задължение за търговеца е да впише седалище и адрес на управление в търговския регистър, в качеството им на правноиндивидуализиращи го обстоятелства , както и да обозначава настъпили фактически промени в същите, а задължение на съда - да го призове от вписаните актуални седалище и адрес на управление, съгласно чл.50 ал.1 от ГПК , в качеството им на „ място на връчване „ . Законовата фикция на чл. 50 ал.2 ГПК намира приложение само спрямо вписания в търговския регистър адрес по седалището и на управление на търговеца. За съда не съществува задължение за призоваване от всички,инцидентно посочени в документи по делото възможни адреси на търговеца, нито да го призовава , макар вписани в търговския регистър, от адрес за кореспонденция с Н. , по телефон и чрез електронна поща .Разпоредбата на чл. 42 ал.3 ГПК е уредена като призоваване по изключение и прилагането й е предоставено в изключителната дискреция на съда. Нормата не съдържа императивно задължение за съда да призове чрез известни му телефон и електронна поща,нито същите са задължителни за вписване в търговския регистър обстоятелства,поради което и неуведомяването по този начин не би могло да се санкционира с отмяната по чл.303 ал.1 т.5 пр.1 ГПК , тъй като във всички хипотези на нормата приложението й е предпоставено от нарушение на конкретно съдопроизводствено правило, а такова не е налице.Впрочем в случая чл.42 ал.3 ГПК е и напълно неприложим за осигуряване надлежно връчване на искова молба и приложения към същата. Правилно съдът е приложил чл.50 ал.2 вр. с чл.50 ал.1 ГПК,вкл. удостоверено поставянето на уведомление по чл.47 ал.1 ГПК, при неоткриване търговеца на адреса , в който смисъл е постоянната съдебна практика по приложението на нормата . По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Едноличен търговец „ К. – 13 – Ц. Ц. „ за отмяна, на основание чл.303 ал.1 т.5 пр.първо ГПК , на влязло в сила решение №739, постановено на 26.02.2013 год. по гр.д.№ 8175 / 2012 год. от Варненски районен съд,ГК,30 състав. ОСЪЖДА ЕТ „ К. 13 – Ц. Ц. „ ,на основание чл. 78 ал.3 ГПК , да заплати на И. при Б. понесените в настоящото производство разноски ,в размер на 600 / шестстотин / лева – адвокатско възнаграждение . Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :