2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 186 гр. София, 18.03.2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2.Десислава Попколева при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3370 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. Х. и Д. С. Х. против решение № 260083/18.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 363/2020 г. от състав на АС – Варна. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че установителния иск е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на окръжен съд. Съдът е приел, че с договор за прехвърляне на търговско предприятие, сключен на 29.02.2016г. е прехвърлено цялото търговско предприятие на АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ в полза на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД - като това обстоятелство е вписано в Търговския регистър. От документите към заявлението съдът е приел за установено, че банката-ищец с нотариални покани , връчени на 11.04.2018г., чрез Нотариус Н. Н., ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД обявява цялото задължение по банковата сделка за незабавно изискуемо и дължимо. В нотариалните покани е посочено като основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем- поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 15.02.2017г. и на основание чл. 29, т. 2 във връзка с чл. 28, т. 1 от Общите условия към Договор за кредит № ...../....., продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт от 26.05.2008г. Посочено е, че към 08.02.2018год., задълженията са : главница-44 146,65евро, 3 347,72 евро лихви и 46,24 евро-такси и застраховки. Нотариалните покани, адресирани до ответниците, са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като валидността на връчването не е спорна в процеса. Съдът е приел, че към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, е изминал предвидения в чл.16 а ТЗ шест месечен срок, в който управлението на прехвърленото предприятие е отделно, въз основа на което е направил извод, че за това няма основание документите да са с произход от “Алфа Банка-клон България“, поради което и правилно счетоводните документи вече са от „Юробанк България“АД, или заверени от тях-напр. доказателство-извлечение от кредит удостоверяващо усвояване на сумата по отпуснатия кредит. Предвид изложеното, съдът е приел, че „Юробанк България“АД се легитимира в процеса като кредитор по процесния договор, респективно по заявлението по чл.417 ГПК както и по образуваното исково производство. Посочено е, че с Решение № 3988/19.03.2019год. по адм.д. № 2519/2017год. по описа на ВАС, е отменил чл.4-който урежда образеца на Заповедта за изпълнение и чл.9 от Наредба № 6/ 20.02.2008год. Съдът е посочил, че това решение, с което са отменени разпоредби на подзаконов нормативен акт, е постановено след издаване на процесната Заповед за изпълнение-изд. по ч.гр.д. № 555/2018год. по описа на ВРС, като съдът се е позовал на чл.195 ал.1 АПК,съгласно който от деня на влизане в сила на цитираното съдебно решение, оспорените разпоредби на Наредба № 6/2008год. са отменени. Посочено, че в процеса се спори относно действието на тази отмяна върху вече проведените заповедни производства, респективно-има ли обратно действие и конкретно отразява ли се на валидността на издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 555/2018год. Съдът е приел, че отмяната на посочените разпоредби не се отразява върху валидността на вече приключилите заповедни производства, тъй като от самото съдържание на чл.195 АПК следва извода, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. Прието е, че от отговорите на вещото лице пред окръжния съд, може да се направи извод, че счетоводството е водено редовно, тъй като вещото лице сочи, че счетоводните записвания и изчисления на банката са подробни и съответстват на това, което е записано в договора за кредит. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Три от въпросите касаят твърденията на касаторите, че липсва редовно водено счетоводство при банката – ищеца, от които да се направи извод за дължимостта на сумите, задължението на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, отново касаещи нередовна счетоводна отчетност. От фактическа страна, съдът е приел, на база на считоводната експертиза приета от окръжния съд, че е налице редовно водено счетоводство, като е обосновал своя извод за обстоятелството, че същите изхождат от банката – ищец, а не от праводателя й с обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, е изминал предвидения в чл.16 а ТЗ шест месечен срок, в който управлението на прехвърленото предприятие е отделно и за това няма основание документите да са с произход от “Алфа Банка-клон България“, поради което и счетоводните документи вече са от „Юробанк България“АД, или заверени от тях. Всички доводи на касаторите, обосноваващи поставените в тази насока правни въпроси, са въпроси по фактите на спора, като касаторите правят фактически доводи, различни от тези на съда, като оплакванията им в тази насока представляват доводи за необоснованост на съдебното решение. Съдът е приел от фактическа страна редовно водено счетоводство на ищеца, обосновал е този свой извод, като е посочил и обосновал извод за факта, че счетоводните записи изхождат от ищеца, а не от неговия праводател. Така възприетата от съда фактическа обстановка не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, доколкото е въпрос на обоснованост на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания, водещи до допустимост на касационното обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Евентуалното наличие на необоснованост следва да се преценява след като са налице основанията по чл.280 ГПК, при разглеждане на касационната жалба по същество. Сочи се правен въпрос, след отмяната на Наредба № 6на Министър на правосъдието от ВАС, следва ли заповедите, издадени по образци от тази наредба да се считат за незаконни и отразяват ли се те на допустимостта на исковете с правно основание 422 ГПК. В ТР № 2 от 27.06.2016год. на ВАС, постановено по т.д.№ 2/2015год., е прието, че спрямо подзаконовия нормативен акт е въведена специална норма-чл.195 ал.1 АПК-съгласно която ПНА се смята за отменен с влизане в сила на съдебното решение, като изводите на съда, че за периода от приемане на ПНА до неговата отмяна, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици, е съобразен с практиката на съдилищата по този въпрос, поради което не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Очевидната неправилност, на която се позовават касаторите се обосновава отново с въпросите, посочени по-горе, по отношение на които не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се приеме, че е налице и очевидна неправилност. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260083/18.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 363/2020 г. от състав на АС – Варна. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.