Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ * нарушение при доказателствен анализ * отмяна на въззивна оправдателна присъда * косвени доказателства и косвено доказване

№ 544

гр.София, 18 януари 2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на осми декември две хиляди и девета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА

БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ

При участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА

секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА разгледа

докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА

наказателно дело №603 /2009 год.

Делото е образувано по КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ от Софийска Апелативна прокуратура срещу решение № 164/2009г. от 01.06.2009г. по внохд№ 166/2009г. на Апелативен съд - гр. С., с което е отменена присъда № 14/ 21.07.2008г. по нохд№ 5228/2005г. на Софийски градски съд, 23-ти състав, в частта й, с която подсъдимият В е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл.333, пр.1 и 2 , вр. с чл.330 ал. З пр.1, във вр. с ал.2, т.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. На основание чл.24 ал.1 т.4 от НПК е прекратено наказателното производство водено срещу подсъдимия В, поради смъртта му.

Със същото решение В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ, е потвърдена присъда №14 от 21.07.2008г. по нохд№№ 5228/2005г. на Софийски градски съд, с която подсъдимият Р. В. И. е признат за невиновен по обвинението за същото престъпление, да е извършено в съучастие при съизвършителство с подсъдимия В на 28.03.2005 г. в гр. С., и е оправдан по чл.333, пр.1 и пр.2, във вр. с чл. ЗЗ0 ал.3, пр.1 във вр. с ал.2 т.1 във вр. с ал.1 във вр. чл.20 , ал.2 във вр. ал.1 от НК.

КАСАЦИОННИЯТ ПРОТЕСТ срещу решението на САС е в частта ,с която е потвърдена присъдата на Софийски градски съд по отношение на подс. Р. В. И.. Изтъкнати са : нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. Игнорирани и едностранчиво са оценени доказателствата за деянията и авторството им от подсъдимите. Доказателствата по делото установяват участието на подсъдимия И починалия Й. в инкриминираното деяние, поради наличието на следи от взривното вещество - тротил, иззети от ръцете и от дрехите им, от лекия автомобил „Мерцедес", управляван от И. , което вещество е с идентичен химичен състав с взривното вещество от мястото на взрива. Неоснователно не са кредитирани показанията на анонимните свидетели №1 и №2, протоколите за оглед на лек автомобил Мерцедес, протоколите за претърсване и изземване на веществени доказателства, заключенията на химическите експертизи на иззетите веществени доказателства, които разкриват връзката между деянието и подсъдимите като автори на деянието. САС е нарушил и чл.329, ал.2 НПК като е ограничено правото на гражданските ищци да участват в съдебното заседание, което нарушение е съществено, по смисъла на чл.348, ал.3,т.1 НПК.

Нарушен е законът, тъй като при установеното деяние и авторството му от подсъдимите, те неправилно са оправдани, вместо да отговарят съгласно признаците на състава по повдигнатото им обвинение.

На основание чл.354 ал.1 т.4 НПК вр. чл.348 ал.т. 1 и 2 НПК и чл.354 ал. З т.2 и т.3 НПК се иска отмяна на атакуваното решение в частта, с която е потвърдена присъдата на Софийски градски съд и делото бъде върнато ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ прокурорът от ВКП поддържа протеста. Въззивният съд се е предоверил на показанията на свидетелите, които са посочили, че по същото време И. и Й. са се е намирали в гр. В., а не в гр. С., където е извършено деянието. Намерените следи по ръцете и дрехите им от веществото, с което е причинен взрива, и в автомобила на И. , са пряко доказателство за авторството на деянието.

Гражданските ищци В. Д. , П. И. , С. К. , Д. Я. , Н. С. , М. Л. , Е. Ч. и А. Д. , редовно призовани, не се явяват. Гражданските ищци Д. Ц. и Д. Д. , не са намерени на адресите, на които са били призовавани, поради което, по реда на чл.353,ал.3НПК, ВКС намери, че непризоваването им не е пречка за даване ход на делото.

Подсъдимият Р. В. И. се явява лично и с упърномощените си защитници - адвокатите П. Д. И В. БРАТОЕВСКА. Становището им е да неоснователност на протеста и оставяне в сила атакуваната част от възизвното решение. Правилно САС е приложил чл.271 НПК. Правилно подсъдимият е признат за невиновен, поради установеното , че не е автор на деянието.

В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА Р. В. И. заявява, че поддържа становището на защитниците в процеса.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОННЕ СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на касационната проверка, и правомощията си, прие следното :

КАСАЦИОННИЯТ ПРОТЕСТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.

С присъда № 14 от 21.07.2008 г., по нохд № 5228/2005г. на Софийски градски съд, подсъдимият В подсъдимият Р. В. И. са признати за НЕВИНОВНИ в това, на 28.03.2005г., в съучастие като съизвършители да са извършили престъпление по чл. З33, пр.1 и пр.2 във връзка с чл. ЗЗ0, ал. З, пр.1 във връзка с ал.2,т.1 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, поради което на осн. чл.304 от НПК ги оправдал по внесеното по цитирания текст обвинение.

По внохд№ 166/2009г. на Апелативен съд - гр. С., образувано по протест на СГП, е постановено въззивно решение № 164/2009г. от 01.06.2009г. по внохд№ 166/2009г. на Апелативен съд - гр. С., с което е отменена присъда № 14 от 21.07.2008г. по нохд№ 5228/2005г. на Софийски градски съд в частта й, с която подсъдимият В е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъплението по чл. З33, пр.1 и пр.2 във връзка с чл. ЗЗ0, ал. З, пр.1 ,във връзка с ал.2,т.1 ,във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, и на основание чл.24 ал.1 т.4 от НПК, поради смърт, е прекратено наказателното производство водено срещу В. Т. Й. / спр. акт за смърт № 3 от 31.07.2008година на В. Т. Й. - починал на 30.07.2008г. при ПТП/. В останалата й част, присъдата е потвърдена.

При въззивното разглеждане на делото САС е възприел изцяло приетите за установени от първостепенният съд фактически констатации относно обстоятелствата от предмета на доказване.становено е извършеното деяние като е прието за установено, че подсъдимият Р починалият Й. не са участвали в извършването му. ВКС намери, че фактическите констатации на инсталационните съдилища и правните изводи въз основа на тях, са направени при допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на събраните по делото доказателства, довели и до неправилно приложение на закона. Те са ограничили правото на прокуратурата, упражнявано чрез представителите й, да поддържа и докаже обвинението, тъй като разобличаващите подсъдимите в инкриминираното деяние доказателства не са проверени и оценени наред с всички доказателства. При оценката на част от тях, съдържанието им е изведено противно на действителния им смисъл. По този начин са нарушени чл.46,ал.1 , чл.103, ал.1 НПК, чл.107 НПК. Вътрешното убеждение на предходните инстанции за обстоятелствата от предмета на доказване не е основано на пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, както изисква чл.14 НПК. Нарушени са не само формалните правила за установяването на правно релевантните факти, но ВКС намира, че са нарушени и правилата на формалната логика при оценката на тяхното съдържание.

Единствено неоснователно е оплакването в протеста за нарушаване на чл.329, ал.2 НПК от САС. В съдебното заседание на 23.04.2009г. гражданските ищци не са се явили, нередовно призовани, но съставът на Софийският апелативен съд не е нарушил чл.329 ал.2 НПК, като е дал ход на делото, тъй като неявяването страните / освен прокурорът/ само по уважителни причини е пречка за разглеждане на делото. В случая правилото по чл.271, ал.5, валидно и за въззивното производство, към което препраща чл.317 НПК е спазено, защото конституираните като граждански ищци пострадали не са били намерени на посочените от тях адреси за призоваване в страната. В този случай, законът повелява да не се отлага съдебното заседание и делото да се разгледа без участието на тези страни, които сами са се поставили в невъзможност да вземат лично участие в процеса. Единствено неоснователно е оплакването в протеста за нарушаване на чл.329, ал.2 НПК. В съдебното заседание на 23.04.2009г. гражданските ищци не са се явили, нередовно призовани, но съставът на Софийският апелативен съд не е нарушил чл.329 ал.2 НПК, като е дал ход на делото, тъй като неявяването страните / освен прокурорът/ само по уважителни причини е пречка за разглеждане на делото. В случая правилото по чл.271, ал.5, валидно и за въззивното производство, към което препраща чл.317 НПК е спазено, защото конституираните като граждански ищци пострадали не са били намерени на посочените от тях адреси за призоваване в страната. В този случай, законът изисква да не се отлага съдебното заседание и делото да се разгледа без участието на тези страни, които сами са се поставили в невъзможност да вземат лично участие в процеса.

ВКС не споделя изводите на САС в мотивите на решението, че “събраните доказателства съвсем не са достатъчни, за да бъде изведено по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимите, в съучастие като съизвършители , са поставили взрива …” /спр. л.7 от мотивите, стр.103 от делото/. Инстанционните съдилища не са подложили на всестранна проверка и оценка, каквато изисква чл.102 НПК, събраните многобройни гласни , писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, сред които има преки и първични фактически данни, които установяват пряка връзка на подсъдимите със средството за извършване на деянието и за използването му от тях на процесните място и време, съгласно обвинението.

ВКС не споделя изводите на САС, че за установяване на авторството на деянието не са били достатъчни данните, съдържащи се в : протоколите за оглед на местопроизшествие и за оглед на МПС, ведно с албум за извършен оглед на лек автомобил на 30.03.2005г. , в заключенията на химическите експертизи на иззетите следи от местопроизшествието , от дрехите и ръцете на Р. И. и Й. , от лекия автомобил „Мерцедес”, в който са пътували на датата 29.03.05 год.- непосредствено след деянието; в протоколите за изземване на обтривки приложени към протокола за оглед на местопроизшествието и албум на местопроизшествието и в протоколите за претърсване и изземване/, според който в лекия автомобил „Мерцедес"8500 L с ДК№ 8* черен на цвят, управляван от поде. Р. И. , по ръцете и дрехите му, и по ръцете и дрехите на поде. Йорданов, един ден след деянието, е открито наличието на взривното вещество тротил, което по състав съответства на взривното вещество тротил, намерено на местопрестъплението. Тези доказателства се отнасят пряко и непосредствено до един от главните факти от предмета на доказване по чл.102 НПК, а именно средството и начина на извършване деянието . Взривното вещество е елемент от фактическия състав на престъплението палеж, тъй като посредством залагането му пред процесното жилище - е предизвикан взрива пред входната врата на ап.9, ет.3, бл.306 вх. А, в ж.к."Люлин",гр. София. Недопустимо за оценъчната дейност на съда е да счита преки доказателства за косвени, а априори, без проверка, косвените доказателства да не кредитира като ги приема за недостоверни. Недопустимо за доказателствения процес е прието, че косвените доказателства са поначало недостоверни, тъй като не могат да бъдат проверени с други убедителни доказателства, а тъй като за авторството на деянието не били събрани преки доказателства, то не е доказано. Липсва анализ на всяка една категория от тези доказателства. Липсват правно-фактически съждения относно тяхната логическа, житейска и правна връзка или за липсата на такава. Част от доказателствата са тълкувани в противоречие с техния действителен смисъл и съдържание.

Данните за пряката връзка между средството за извършване на конкретното деяние- взивното вещество, намерено в подсъдимите и личността на подсъдимите, са пряко, а не косвено доказателство, както неправилно е приел въззивният съд. Това е така , защото те се отнасят до главен факт от кръга на обстоятелствата от предмета на доказване в процеса – конкретното деяние и начина на извършването му. Недоумение буди фактът, че и САС и СГС, въпреки че са кредитирали като компетентно и достоверно заключението на химическата експертиза, въз основа на което е прието за установено, че в обект №1 - ацетонови обтривки от ръцете на подс. Р. И. се доказва наличие на бризантното вещество тротил, в обект №2-ацетонови обтривки от дрехите на Р. И. се доказва наличие на бризантното вещество тротил, в обект №3- ацетонови обтривки от ръцете на В. Й. се доказва наличие на бризантно вещество тротил, в обект №4-ацетонови обтривки от дрехите на В. Й. се доказва наличие на бризантно вещество тротил, тези данни не са съпоставени с останалите доказателства . А те са изводите от заключението на СХЕ-за, че бризантното взривно вещество тротил по ръцете и дрехите на Р. И. и В. Й. е с химическия състав на взривното вещество от местопроизшествието на 28.03.2005г. в гр. С., ж.к."Люлин", бл.306 вх. А ет. З ап.9/спр. заключението на комплекснта технико-химическа експертиза - протокол №76 от досъд. произв./. Липсва какъвто и да било анализ на тези данни и с данните, че материал от епицентъра на взрива и около него, върху обект №2-входна изтривалка от текстилна материя и върху обект №4- водни и ацетонови обтривки, иззети от и около епицентъра на взрива има наличие на същото бризантно взривно вещество тротил. Липсва какъвто и да било анализ на тези данни и с данните, установени от анонимните свидетели №1 и №2, според които, освен че са обитавали процесното жилище, където е заложен взрива, те съобщават че са били заплашвани от подсъдимия Р. А. свидетели в показанията си дават описание на поде. Р. И. и по външни белези и по прякор „Темерута”, като лицето което няколко седмици преди деянието, през месец февруари на 2005 година е заплашвало живота на свидетел №1, който не е искал и категоримчно се е противопоставил на подс. Р. И. да въвлича сина му, свид. №2, в разпространяването на наркотични вещества, от която дейност и влиянието на подсъдимия И се бил отказал свидетел №.2. Съдилищата са игнорирали оценката на съдържанието на показанията им, че те познават подс. Р. И. , назовават го по прякор “Темерута”, разговаряли са по повод дейността, която са отказали да извършват по негово настояване. Свидетел №1 е описал външния вид на Р. И. и съдържанието на проведените между тях разговори. Тези данни не са обсъдени при анализа на доказателствата, а доказателствените източници като показанията на анонимните свидетели не са кредитирани , без да бъдат проверени с останалите доказателства и без изложени доводи относно тяхната достоверност. По този начин е налице съществена празнота при проверката и оценката на доказателствените източници, от съществено значение за изгода на делото. ВКС не споделя и извода на САС, че неизвършеното разпознаване с участие на анонимните свидетели , които евентуално да посочат лицето, осъществило заплахите спрямо тях, е съществено доказателствен пропуск. Главните факти в процеса са установими от събраните по делото обективни данни чрез останалите доказателствени средства пряко указващи за авторството на деянието от подсъдимите.

Показанията на свидетелите А. И. , С. Р. , Д. Й. , К. Т. , Е. Т. , Д. Ж. , М. В. и др., които освен че са близки роднини и приятели на Й. и И. ,с изключение на свид. И. и установяваното от тях е следвало да се провери за достоверност, не са проверени с останалите доказателствени източници, които сочат точно обратното на посочените от тези свидетели фактически данни. Съдилищата безкритично са ги кредитирали, при явното несъответствие на обективните факти по делото, каквито са следите от взривното вещество по ръцете, дрехите и в лекия автомобил, в който са се возили подсъдимите,включително и в дена след деянието , когато са задържани от органите на МВР, с данните че по време на деянието, те са били само за една нощ на хотел и в заведения в гр. В.. Тогава,как са се появили следите от взривното вещество тротил по ръцете, дрехите и в автомобила им? Тези доказателствени източници не са съпоставени с данните от показанията на свидетелите С, Д. и С. , от анализа на които съдилищата биха направили съвсем други изводи по отношение превозното средство, използвано от подсъдимите непосредствено преди , по време и след деянието. За което свидетелите С са категорични, че подс. И. е владял и използвал л.а. „Мерцедес”, придобит от него три месеца преди деянието, за който е изплащал месечни лизингови вноски. Следователно напълно е пренебрегнат обективният факт, че по времето на деянието И. е имал фактическа власт върху процесния автомобил. Игнорирани са данните от показанията на свид. Кирил Д. , който твърди, че Р. И. е управлявал автомобила „Мерцедес” във времето, за което твърди и свид. Савов. Съдилищата са игнорирали фактите, че съвсем изолирани остават данните от свидетелските показания на свидетелите от гр. В., че И. и Й. са пътували дотам на процесната дата 28.03.05 год. със „зелено БМВ”. Но не е даден отговор в мотивите на САС как сдъдът е преодолял тези противоречиви фактически данни при изясняване главните факти в процеса, при положение че е установено по делото че И. е имал превозно средство ,за да ползва друго такова. При обективните находки намерени в същия автомобил , по ръцете и дрехите му, съдилищата напълно произволно са приели, че по същото време И. е ползвал друг автомобил- БМВ, какъвто не е установено да е имало към датата на деянието във владението на И. Още повече , че свид. Росен С. неясно и противоречиво твърди за давани на И. леки коли за послужване, включително и зелено БМВ, но без конкретизация за време. При тези данни е напълно неясно , как САС е приел да достоверни обясненията на подс. И. и обясненията на Й. , както и на показанията на свидетелите от гр. В..

Напълно безкритично са ценени като достоверни показанията на свид. А. И. за пребиваването на подс. И. в процесния хотел в гр. В., при положение, че показанията й си противоречат с данните от приетите като писмени доказателства извлечения от списъка на регистрираните в хотела лица и данните от фактурата за платена хотелска услуга относно установяването на факта на датата и часа на регистрацията на И. в процесния хотел на 28.03.05г. сутринта, към 04 часа и данните от регистъра на гостите на хотела, с регистрация на същия и на 27.03.05 година, на която дата и подсъдимият И не твърди, че е пребивавал там. Съдилищата безкритично са се отнесли към данните по делото за хотелската регистрация на подсъдимия И, както и за разговори, проведени от мобилни апарати в района на гр. В., с регистрирани на името на подсъдимите карти, при положение, че и личните им карти и СИМ картите за мобилни апарати, са преносими вещи и биха могли да бъдат предоставени на трети лица, с цел да фиксират тяхното присъствие на място , различно от това на местопроизшествието. Липсва анализ на приетите като писмени доказателства касов бон и фактура от хотел от гр. В., при положение че при съвременните технически средства издаването на такива документи поначало може и да не се свързва с личното присъствие на лицето на същото място. Необсъден в тази връзка е останал и фактът в показанията на свид. И. , че подс. И. е посещавал и друг път процесния хотел и данните от личната му карта се намират в паметта на компютъра на администрацията на хотела, така че с тях може да се манипулира и без присъствието му.

Игнорирани са и показанията на свидетелите Б поемни лица, присъствали при огледа на л.а. „Мерцедес”, от които е видно, че това процесуално действие е извършено съгласно правилата на НПК. В показанията си те сочат, че автомобилът е бил запечатан и обективно никой не е имал достъп до него преди огледа и изземването на процесните веществени доказателства и следи, след ареста на подсъдимите.

При тези данни липсват правилно установени факти относно изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по чл.102 НПК и поради това, приложението на материалния закон относно инкриминираното деяние, като следствие от оценката им, е неправилно. Налице са касационните основания наведени в протеста на САП и съгласно чл.354,ал.3,т.2 и т.3 НПК, вр. с чл.348 ал.т. 1 и 2 НПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 164/2009г. от 01.06.2009г. по внохд№ 166/2009г. на Апелативен съд - гр. С., В ЧАСТТА, с която е отменена присъда № 14 от 21.07.2008г. по нохд№ 5228/2005г. на Софийски градски съд, н.о., 23-ти състав и подсъдимият Р. В. И. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл.333, пр.1 и пр.2 във вр. с чл. ЗЗ0 ал.3, пр.1 във вр. с ал.2 т.1 във вр. с ал.1 във вр. чл.20 , ал.2 от НК И ВРЪЩА ДЕЛОТО в отменената част НА СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ , ОТ ДРУГ СЪСТАВ, в стадия на съдебното заседание.

В останалата част, в която производството е прекратено, решението е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :