Р Е Ш Е Н И Е № 534 гр.София, 26 април 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 457/2010 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по исканията от осъдените Я. В. Д. и В. Д. Д. за възобновяване на въззивно нохд № 312/2010 год. на П. окръжен съд, наказателно отделение и отмяна на решение № 74/12.03.2010 год., с което е потвърдена присъда № 577/30.10.2009 год. по нохд № 1588/2007 год. на П. районен съд, втори наказателен състав. На основанието по чл.423 НПК-има постановена осъдителна присъда, без да е участвал в наказателното производство, осъденият Я. Д. мотивира искането си за ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Осъденият В. Д. поддържа, че при постановяване на съдебните актове инстанциите по същество са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал и неизлагане на мотиви по съществени въпроси, а наложеното наказание по размер е явно несправедливо. С основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 и 3 НПК обосновава възможността за отстраняване на нарушенията при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд или за изменение относно размера на наказанието. Частните обвинители и граждански ищци С. И. В. и Т. И. Б. не оспорват основателността на направените от осъдените искания и обосновават необходимостта от ново разглеждане на делото. Частната обвинителка и гражданска ищца М. Г. К. не взема становище. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на доводите, включително и тези в искането на задочно осъдения (независимо от нарушението на чл.254 НПК, което определя като формално основание). Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: П. окръжен съд, наказателно отделение с решение № 74/12.03.2010 год. по въззивно нохд № 312/2010 год. потвърдил присъда № 577/30.10.2009 год. по нохд № 1588/2007 год. на П. районен съд, втори наказателен състав, с която признал подсъдимите Я. В. Д. и В. Д. Д. за виновни в това, че при условията на продължавано престъпление за периода 21.06.2005 год. – 06.03.2006 год. за Д. и м.декември 2005 год. – 06.03.2006 год. за Д. след предварителен сговор, а Д. и сам, с цел да набавят за себе си имотна облага в качеството си на пълномощници на [фирма],[населено място] в кръга на пълномощията си са поддържали, а подсъдимият Д. и възбуждал, у множество лица заблуждение и с това им причинили имотна вреда в големи размери – Д. 186 904,93 лева, а Д. – 62 390,98 лева. На основание чл.210, ал.1, т.2, т.3 пр.2, т.5 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.54 НК ги осъдил - Д. на пет години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил общ режим и затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а Д. на три години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Признал за невинен и оправдал подсъдимия Д. по обвинението да е извършил престъплението при условията на предварителен сговор с подсъдимия Д. за периода 10.08.-м.12.2005 год., а подсъдимия Д. по обвинението да е възбуждал заблуждение в инкриминирания по обвинителния акт период, както и да е поддържал заблуждение в периода 10.08-м.12.2005 год. Предявените граждански искове за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 15 924,82 лева, които Д. да заплати на М.Г. и Б.Г. със законните последици, в размер на 57 250 лева за Т.Б. и в размер на 62 390,98 лева за Ст.В. и М.К., които обезщетения подсъдимите следва да им заплатят солидарно със законните последици. Осъдил подсъдимите да заплатят държавна такса и разноски в съответните размери. Искането на осъдения Я. Д. за отмяна на съдебните актове по реда на възобновяването на основанието по чл.423 НПК е подадено в срок и е основателно. Първоинстанционното производство е образувано по внесен обвинителен акт за извършено престъпление от двамата подсъдими – Д. и Д.. Делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 05.12.2007 год. при спазване на изискванията по чл.254 НПК. Призовката с преписите от книжата, изпратени на адреса на Д. са върнати със забележка от длъжностното лице по призоваването, че не могат да бъдат връчени, тъй като по сведение на брат му не живее на този адрес и нямат връзка. Последвали са справки за родственици, чрез които евентуално да бъде извършено призоваването, писма до полицията за обявяване за издирване, до местата за лишаване от свобода, заменена е мярката за неотклонение в едно от заседанията от „подписка” в „задържане под стража”, направена е справка за пътувания в чужбина. В третото по ред съдебно заседание защитникът му адв.Л. е направила отказ от защита по съображения, че не може да изпълни задълженията си по пълномощието, тъй като подсъдимият не се явява, въпреки че го е уведомила след като се е свързал с нея по телефона, за да я уведоми, че е в България. Съдът е назначил служебен защитник и е дал ход на делото в съдебното заседание на 20.03.2008 год., за когато не е постановил призоваване на Д., а въз основа на получените справки и отговора от М., че след установяване на адреса и лицето ще уведоми съда, на основание чл.269, ал.3, т.1 НПК и по съображения, че се укрива, е дал ход на делото и е провел разпити на част от свидетелите. В следващите съдебни заседания е давал ход на делото, доверявайки се изцяло на еднотипните отговори от полицията, че лицето е обявено за общодържавно издирване с телеграма, както и че при задържане съдът ще бъде уведомен своевременно. В нито едно от тези писма не се съдържат данни в какви точно действия се е изразявало издирването и на какви адреси в страната, а това очевидно е било необходимо, за да се обоснове извода, че лицето действително се укрива. Различен от този извод може да се направи въз основа на данните, съдържащи се в едно от писмата на М., че Д. е работил в курортен комплекс „Е.” и то през периода, когато вече, според отговорите, е бил издирван. Съдът е извършил всички възможни процесуални действия, за да установи адреса на Д. и да го призове, за да участва лично в съдебното производство, но това се е оказало невъзможно поради неизпълнение на задължения от други длъжностни лица. По тези съображения искането за отмяна на съдебните актове по реда на възобновяването от Д. на основание, че не е участвал в съдебното производство, а невръчването на книжата и неявяването му не е поради укриване, е основателно. Този извод следва и от данните, че производството пред двете инстанции е продължило от м.декември 2007 год. до м.02.2010 год. без реално да са извършени действия за намиране на адреса на подсъдимия, а само след три седмици след обявяване на решението на въззивния съд лицето е задържано за изпълнение на присъдата, потвърдена с решението на въззивния съд от 12.03.2010 год. По тези съображения искането е основателно и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, за да може Д. да упражни правото си на лично участие в съдебното производство. С оглед на това решение и като взе предвид вида и тежестта на престъплението, за което е внесено обвинението, както и поведението му, настоящият състав намира, че мярката за неотклонение, взета с определението от 17.01.2008 год. по нохд № 1588/2007 год. на П. районен съд, следва да бъде потвърдена. В искането на осъдения Д. се поддържат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила. Неоснователно е твърдението, че на досъдебното производство е допуснато нарушение на чл.94, т.5 НПК. Обясненията на Д. и Д. по своето съдържание не са указвали на противоречие в интересите – и двамата са заявили, че не се признават за виновни, че не са извършили престъпление и че поради обективни пречки, а не поради умисъл за измама, не са осъществени сделките – покупко-продажба на конкретизираните по обвинението жилища. Защитникът е договорен, видно от приложеното по делото пълномощно, подписано от двамата като обвиняеми. В първоинстанционното производство на подсъдимия Д. е назначен служебен защитник поради отказ на договорния-адвокат Л., макар и това да не е направено съобразно изискванията на чл.95 НПК. Назначеният служебен защитник е представлявал Д. и в производството пред въззивния съд. Основателно се поддържа, че инстанциите по същество не са обсъдили, съпоставили и анализирали показанията на всички свидетели, в чиито показания се съдържат данни за относими обстоятелства. Изброяването на имената,, което е направил първоинстанционния съд, не отговаря на необходимата процесуална дейност според изискванията по чл.305, ал.3 НПК след като не е изложил съображения защо кредитира напр. показанията на свидетелите В., К. и Б. изцяло, както и защо отхвърля обясненията на Д., съдържащи възражение относно неговото участие в извършване на престъплението при условията на предварителен сговор. На такава оценка не са подложени и от въззивния съд, който въпреки поддържаните във въззивната жалба възражения, включително и за необсъдени писмени доказателствени средства, не е изложил никакви съображения, в които да се съдържа отговор, както го задължава чл.339, ал.2 НПК – когато потвърди присъдата въззивният съд посочва основанията, поради които не прима доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Констатацията, че „съдът е кредитирал показанията на преобладаващо голяма група свидетели”, че е направен „анализ на множеството писмени и гласни доказателства по делото” не съдържа отговор на възраженията, поради което е постановено решение при съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви. Не е достатъчно да бъде изложена приетата за установена фактическа обстановка, а при възражението за допуснати нарушения при оценка на част или на целия доказателствен материал, както и на необсъждане на някои от събраните по предвидения процесуален ред доказателствени средства, въззивният съд е бил длъжен да изложи съображения за тяхната основателност и да ги оцени изцяло според изискванията по чл.107 НПК. От изложеното следва, че съдебните актове на инстанциите по същество следва да бъдат отменени и делото върнато по отношение и на този подсъдим за ново разглеждане от първоинстанционния съд, който да вземе предвид всички останали доводи и възражения, поддържани както от него, така и от другите страни в процеса с оглед да се решат правилно въпросите по чл.301 НПК. Отмяната в наказателно-осъдителната част налага отмяна и в осъдителната част по предявените граждански искове. Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 312/2010 год. на П. окръжен съд, наказателно отделение; ОТМЕНЯ решение № 74/12.03.2010 год., с което е потвърдена изцяло присъда № 577/30.10.2009 год. по нохд № 1588/2007 год. на П. районен съд, втори наказателен състав по отношение на осъдените Я. В. Д. и В. Д. Д. и ВРЪЩА делото на П. районен съд за ново разглеждане от друг състав. Потвърждава взетата по отношение на Я. В. Д. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/