Р Е Ш Е Н И Е №27 С., 26.02.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5427 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. М. К. и Т. М. А. чрез пълномощника им адвокат Н. П. против решение № 302 от 16.06.2014 г., постановено по гр.д. № 473 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Русе, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 306/28.02.2014 г. по гр.д. № 922/2013 г. на Районен съд-Русе за осъждане по предявения от Р. А. В. иск по чл.109 ЗС на Б. М. К. и Т. М. А. да изградят функционираща канализация за съсобствените си къща и дворищна тоалетна в имота, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ поземлен имот № 63427.2.3905. В касационната жалба са наведени доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за отхвърляне на предявения иск. Претендира се възстановяване на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Р. А. В. не е подал писмен отговор, но в хода на производството е оспорил същата. С определение № 393 от 6.11.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: релевантно към спора по чл.109 ЗС ли е, че твърдяното от ищеца наличие на неоснователно действие /бездействие/, което му пречи да упражнява правото си на собственост, не е предизвикано /възникнало/ в резултат на действията /бездействията/ на трети лица, а от такива на самия ищец. По основанието за допускане на касационно обжалване: С иска по чл.109 ЗС собственикът или носителят на ограничено вещно право, защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни /противоправни/ преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Искът се предявява срещу лицето, чиито действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца. За основателността на иска е без значение дали поведението на ответника е виновно или не, достатъчно е чрез същото неоснователно да се пречи, ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните права от техния титуляр. Следователно основателността на иска по чл.109 ЗС винаги е свързана с доказване, че поведението на ответника противоправно накърнява правата на ищеца, поради което относимо към спора е възражение на ответника, че нарушението е извършено от друго лице и липсва негово противоправно действие или бездействие. Съответно относимо е и възражение, че създаденото в имота на ответника състояние, което води до увреждане в имота на ищеца, се дължи на деликтни действия на самия ищец. В този случай ищецът дължи отстраняване на последиците от собствените си деликтни действия, следователно бездействието на ответника да поправи увреждането в собствения си имот не би било противоправно. По основателността на касационната жалба: За да постанови решението си Окръжен съд-Русе е изложил съображения, че за успешното провеждане на исковата защита по чл.109 ЗС с оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца в първоинстанционното производство, е да установи както активната си материално правна легитимация по иска - правото си на собственост, така и основанията, предизвикали търсената искова защита. Прието е за установено, че ищецът е придобил правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] площ от 464 кв.м., с идентификатор № 63427.2.3904, а ответниците са съсобственици на съседен имот, съставляващ ПИ с идентификатор 63427.2.3905. Въз основа на гласните доказателства и експертни заключения е счетено за установено, че в съществуващата канализационна система на ответниците има повреда - нарушена е каналната тръба в двора им - и че отпадните води от тоалетната им и от канализацията на мивката в жилищната сграда се отвеждат в ревизионна шахта на дворищната канализация като от нея има канал към уличната канализация, частично натлачен 1/3. Експертизата установява, че при ползването на вода от ответниците по част от външната бетонова стена в гаража на ищеца се появява навлажняване, както и че в резултат на системен теч в гаража на ищеца има следи от влага. Счетено е, че констатациите на вещото лице са подкрепени с показанията на разпитаните свидетели, които правилно са били кредитирани от съда. Във връзка с доводите във въззивната жалба е направен извод, че правилно първоинстанционният съд е приел, че за да бъде уважен иска е необходимо да е установено определена фактическо състояние, респ. да е налице твърдяното бездействие от страна на ответниците, в резултат на което се пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем, както и че правилно първоинстанционният съд не е изследвал причината за повредата в канализационната система на ответниците, тъй като това обстоятелство е иревантно за спора. Ако последната е в резултат на виновно поведение на ищеца, то за ответниците съществува друг път на защита. С оглед отговорът на въпроса, обусловил допускане до касационно обжалване, следва, че неправилен е изводът на въззивния съд, че са неотносими причините за повредата в канализационната система в имота на ответниците. Установено е, че строителството в имота на ищеца е започнало през 2006 г. въз основа на одобрени проекти и разрешение за строеж № 231/14.02.2006 г. на [община] – акт обр.14 от 22.01.2007 г. Видно от съдебната експертиза в имота на ответниците има действаща канализация, която отвежда отпадните води от чешмата и дворната тоалетна в ревизионна шахта, от която има канал към улицата, частично натлачен 1/3, но връзката с уличната канализация е прекъсната при строителството в имота на ищеца. Към настоящия момент е налице повреда в канализационната система в имота на ответниците /спукана или разместена канална тръба/ на разстояние около 1.50 м. от жилищната сграда, където е улегнала и пропукана бетонната настилка в двора. Пропадане на терена и улягане и деформация по конструкцията на сградата има и при дворищната тоалетна. Експертното мнение, изразено в открито съдебно заседание е, че възможните причини за повредата в канализацията са извършените в имота на ищеца при строителството изкопни работи или земетресение, а пропадането на терена е резултат от системен теч, а не от дъждовни води, които са епизодични. Експертното заключение, съпоставено със свидетелските показания – на С. и А., че ищецът извършил изкопни работи на границата с имота на ответниците, при което били оголени камениновите тръби на канализацията им и същите увиснали под формата на дъга, а по същото време започнала да потъва и пътеката, водеща до къщата, както и на св.Е., че и преди е имало проблеми с канализацията, но след частичен ремонт същата продължила да работи, но преди около четири години /около 2009 г./ се наложило да направят нова канализация за неговия имот – обосновават извода, че повредата в канализационната система в имота на ответниците, водеща до теч в гаража на ищеца, а при определени климатични условия и до миризми от канализацията, е резултат от действията на самия ищец при осъществяване на изкопните работи през 2006 г. по осъществения от него в имота му строеж. Липсват доказателства преди 2006 г. канализацията да е била повредена, включително и в показанията на св.Е., ползвал обща канализационна система с ответниците, който за периода преди 2006 г. твърди само за временни проблеми, отстранени чрез частичен ремонт, а след този период му се наложило да си направи нова канализация. Липсват и данни по делото в периода от 2006 г. до 18.02.2013 г., когато е предявен искът, в района на [населено място] да е имало земетресение, което би могло да доведе до съществуващата към настоящия момент повреда в канализационната система на ответниците. При така установените факти по делото следва, че повредата в канализационната система в имота на ответниците, в резултат на която съществува теч и миризми в гаража на ищеца, е резултат от действията на самия ищец, който при осъществяване на изкопните работи при извършеното от него в имота му строителство, противоправно е предизвикал увреждане на сградата и канализацията в съседния имот, собственост на ответниците, включително и прекъсване връзката с уличната канализация. Отстраняването на тези увреждания е задължение на ищеца по настоящото дело съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, поради което смущаването на правото му на собственост в резултат на теч и канализационни миризми в гаража му, е следствие от собственото му бездействие да отстрани вредите, които виновно /чл.45, ал.2 ЗЗД/ и противоправно е причинил другимо, поради което бездействието на ответниците не може да се определи като противоправно и предявеният иск по чл.109 ЗС е неоснователен. По изложените мотиви въззивното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците направените по делото разноски в размер на 1052.85 лв. на Б. М. К. и 650 лв. на Т. М. А.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 302 от 16.06.2014 г., постановено по гр.д. № 473 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Русе, гражданска колегия и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] против Б. М. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Т. М. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.1, ет.8 иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да изградят функционираща канализация за собствените си къща и дворищна тоалетна в поземлен имот с идентификатор 63427.2.3905, находящ се в [населено място], [улица]. ОСЪЖДА Р. А. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото на Б. М. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] размер на 1052.85 лв. и на Т. М. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.1, ет.8 в размер на 650.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: