Ключови фрази
Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * оказване помощ на пострадалия

Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. София, 12.05.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
при секретаря Н. Цекова в присъствието на
прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от
съдия Чочева касационно наказателно дело № 1851 по описа за 2014 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Х. Х. Х. против въззивно решение № 203/13.10.2014 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 180/2014 г., с което е била изменена присъда № 37/03.06.2014 г. на Плевенския окръжен съд по НОХД № 273/2014 г.
С първоинстанционната присъда Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия Х. Х. Х. за виновен в това, че на 07.06.2013 г., на републикански път І-3 (гр. Б. – гр.Б.), в близост до разклона за с.Т., при управление на товарен автомобил модел „С. Р-...” с ДК № ВТ .... с прикачено полуремарке, нарушил чл. 20 ал. 2 и чл. 23 ал. 1 от ЗДвП, както и чл. 75 ал. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Г. Р., В. Г. Р., Р. Й. Г. и Н. Н. Р., поради което и на основание чл. 343 ал. 3, пр. 5, б. „б”, вр. ал. 1, вр. чл. 342 ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 6 години лишаване от свобода, намалено с 1/3 при условията на чл. 58а ал. 1 от НК в размер на 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от 6 години.
Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданските ищци Г. Р. В. и Р. Р. Г. по 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на баща им Р. Р. и по 100 000 лв. за смъртта на майка им Н. Р., като е отхвърлил претенциите за разликата над тези суми до пълните им предявени размери от по 200 000 лв. Отхвърлил е изцяло като неоснователен предявения от същите граждански ищци иск по повод смъртта на тяхната баба Р. Г.. В тежест на подсъдимия е присъдил заплащане на разноските по делото.
С въззивното решение, предмет на касационната проверка, Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата, като е увеличил присъденото в полза на гражданските ищци обезщетение на по 150 000 лв. за всеки един от пострадалите им родители, както и размера на дължимата държавна такса. Потвърдил е присъдата в останалата й част.
В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и упълномощения му защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Предвид твърдението за оказана помощ на пострадалите, която е била възможна и необходима, се претендира преквалификация на деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „г” от НК, а заедно с това или алтернативно намаляване на наказанието и размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци отчита въззивното решение за законосъобразно и моли за потвърждаването му.
Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
В последната си дума подсъдимият моли да се намали наложеното му наказание.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба е неоснователна.
Доводите за наличие на основание за прилагане на чл. 343а, ал. 1, б. „г” от НК при наличната по делото фактология не се споделят от ВКС. Такива са били излагани и пред двете инстанции по същество, като те са били проверени и отхвърлени с мотивирани съображения, които ВКС споделя. Преди всичко, с оглед процедурата, по която е протекло съдебното производство на първа инстанция, в обвинителния акт не е имало факти, признати от подсъдимия и подкрепени от доказателствените източници, които да са били съотносими към прилагане на привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „г” от НК. Допълнителната проверка на изтъкнатите от защитата показания на св. М., съпоставени и с тези на св. Б., И. и Ц., не са оправдавали извод за своевременно оказана от подсъдимия необходима помощ на пострадалите. Приближаването до горящия и обърнат автомобил е било обективно невъзможно до появата на цистерната с вода, с която е бил угасен пожара за около 20 минути, през което време е настъпила и смъртта на пострадалите – вследствие на експертно установените тежки травми, включително термична, като тя е настъпила сравнително бързо и е била неизбежна. Бързото разразяване на пожара непосредствено сред удара е довело и до висока температура на горене и отделяне на токсичен дим, което също е очертавало, че смъртта на четиримата пътници в автомобила е била неминуема. В тази връзка опитите за гасене с пожарогасител, с какъвто св. М. е видяла подсъдимия да тича, не е убедителен фактор в подкрепа на извода, че е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите, докато те все още са били живи и е имало шансове за спасяването им при конкретния механизъм на ПТП.
Неоснователно е и оплакването за наличие на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК, касаещо размера на наказанието лишаване от свобода, в какъвто единствен аспект са изложените в жалбата аргументи. Известно е, че за правилното определяне съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо индивидуалната тежест на конкретната проява, която има различно измерение при всеки случай, да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно въздействие с оглед целите на специалната и генерална превенция. За да потвърди лишаването от свобода в размер на 6 години, редуцирано с 1/3 до 4 години, въззивният съд правилно е отчел тежестта на деянието, при което пострадалите надхвърлят минималния брой, необходим за квалификацията, тежестта на нарушенията по ЗДвП, които са в причинна връзка с резултата (изключвайки това по чл. 75, ал. 1 от ППЗДвП), конкретните причини за реализирането им, което се свързва и с отклоняване на вниманието му и по какъвто повод подсъдимият е бил санкциониран през 2103 г. Съпоставил е тези обстоятелства с данните за личността на дееца, като не е пропуснал да съобрази и неотчетените от първоинстанционния съд положителни характеристични данни и такива за неговите трудови и семейни ангажименти. Въззивният съд изрично не е отчел небрежността като форма на непредпазливост, реализирана в конкретния случай, но само това не повлиява извод за явна несправедливост на наказанието и необходимост от намаляването му. В потвърдения размер то съответства на степента на тежест на извършеното и данните за личността на дееца, както и е достатъчно за постигане на всички цели по чл. 36 от НК.
Неоснователни са и оплакванията за несправедлив размер на присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди, увеличени от въззивния съд до 150 000 лв. Преди всичко по този въпрос жалбата е немотивирана, а от друга страна видно от съдържанието на въззивните мотиви подробно е пояснено поради какви причини гражданските искове са били увеличени и те в никакъв случай не се свързват с неоснователно обогатяване. Най-съществената е, че при конкретното деяние, в един и същи ден и при установените по делото обстоятелства за механизма на ПТП, двамата ищци са загубили и двамата си родители (а и други двама свои близки извън кръга, обуславящ предявяване на граждански иск), което е породило и понасянето на вреди значително по-големи от обичайните при подобни случаи. Затова ВКС намира, че с увеличаване размера на обезщетенията е постигнат баланс между претърпените от ищците морални страдания и необходимостта от тяхната справедлива обезвреда.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 203/13.10.2014 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 180/2014 г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.