Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение * нови факти и доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 44
София, 29.05.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА


при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3043/2017 година и за да се произнесе, взе предвид:


Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ; т.2 и т.4 ГПК.
С молба по реда на чл. 303 и сл. ГПК Д. Й. М. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. К. М. -САК е поискала да се отмени Постановление на ЧСИ за възлагане на недвижим имот от публична продан от 05.08.2013 година, поправено с Постановление на ЧСИ от 04.10.2016 година по изп.д. No 1194/2009 година на ЧСИ М. О. с район на действие ОС-П. и на Решение No 379 от 03.04.2017 година по гр.д. Nо 425/2017 година на ОС-Пловдив по чл. 435 ГПК срещу Постановление на ЧСИ от 04.10.2016 година по изп.д. No 1194/2009 година, с което е жалбата срещу действията на ЧСИ е оставена без уважение.
Поддържа се, че Постановлението на ЧСИ за възлагане на недвижим имот от публична продан в полза на А. Д. А. е възложен недвижим имот, който не е собственост на молителката и не кореспондира с описанието на недвижимия имот, предмет на договора за договорна ипотека по НА 151/2008 год., налице е нищожен респ. недопустим акт на съдебния изпълнител.
Искането по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК за отмяна на Постановление на ЧСИ за възлагане на недвижим имот от публична продан от 05.08.2013 година, поправено с Постановление на ЧСИ от 04.10.2016 година по изп.д. No 1194/2009 година на ЧСИ М. О. с район на действие ОС-П. се поддържа с довод, че постановеното след възлагането на недвижимия имот Решение No 379 от 03.04.2017 година по гр.д. Nо 425/2017 година на ОС-Пловдив по чл. 435 ГПК срещу Постановление на ЧСИ от 04.10.2016 година по изп.д. No 1194/2009 година, с което жалбата срещу действията на ЧСИ е оставена без уважение, съставлява нововъзникнало доказателство, с което се установява незаконосъобразността на постановлението за възлагане на недвижим имот от публична продан и налага отмяна на акта на ЧСИ.
Искането за отмяна на Постановление на ЧСИ за възлагане на недвижим имот от публична продан от 05.08.2013 година по изп.д. No 1194/2009 година на ЧСИ М. О. с район на действие ОС-П. по чл. 303, ал.1 , т. 2, предл. първо ГПК се поддържа на основание постановеното Постановление на ЧСИ от 04. 10. 2016 година по изп.д. No 1194/2009 година на ЧСИ М. О. с район на действие ОС-П., с което е поправено първото постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан от 05.08.2013 година.
Искането за отмяна по чл. 303, ал.1 , т. 4 ГПК на Решение No 379 от 03.04.2017 година по гр.д. Nо 425/2017 година на ОС-Пловдив по чл. 435 ГПК, се поддържа с довод за съществуващото противоречие в двете постановления за възлагане на недвижим имот от публична продан в частта относно изнесения на публична продан гараж.
По делото няма писмен отговор от ответника по молбата за отмяна А. Д. А..
По подадената молба за отмяна и след преценка на наведените основания и доказателства, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира :
Не са налице установените от закона в чл. 303, ал.1, т.1 , т. 2 или т.4 ГПК предпоставки за отмяна на влязъл в сила съдебен акт- в случая на Постановление на ЧСИ за възлагане на недвижим имот от публична продан от 05.08.2013 година, поправено с Постановление на ЧСИ от 04.10.2016 година по изп.д. No 1194/2009 година на ЧСИ М. О., с район на действие ОС-П. и на Решение No 379 от 03.04.2017 година по гр.д. Nо 425/2017 година на ОС-Пловдив по чл. 435 ГПК.
Законодателят е уредил с нормите на чл. 303 и сл. ГПК възможността съдебни актове, ползващи се със силата на пресъдено нещо, в т.ч. и на постановлението на ЧСИ за възлагане на недвижим имот от публична продан, да могат да бъдат отменяни при наличие на точно установени предпоставки.
С чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, като основание за отмяна, са посочени два фактически състава -когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно”. Така визираните в чл. 303 ал.1 т.1 ГПК основания за отмяна предполагат непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази “непълнота на доказателствата по делото” се разкрива въз основа на намерени нови доказателства, които са съществували и по време на разглеждане на делото, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страна и да бъдат приобщени към доказателствения материал, респ. да се касае до нови доказателства, които съдържат обстоятелства, които страната се е домогвала на установи по делото, но да не е могла да стори това по причина, че не е разполагала с тези доказателства.
Новото обстоятелство не може да бъде факт, съставляващ ново основание за защита на претендираното право. Това обстоятелство следва да бъде подкрепено с документ : официален или частен писмен документ. Няма спор, че такъв документ може да бъде съдебно решение или административен акт по преюдициален въпрос, стига това решение да има силата на присъдено нещо по отношение на страните, съгласно дадените разяснения с ТР 1/2001 т.8 на ОСГК ВКС.
Когато се касае до искане за отмяна поради новооткрито обстоятелство или ново писмено доказателство, отмяната като производство е допустима само ако тези нови факти не сочат на основание, от което произтичат права за страната за друг път на защита на правата.
Новото доказателство по см. на цитираната норма следва да е писмен документ, които не е бил известен / чието съществуване не е било известно/ на молителя по време на разглеждане на делото в инстанциите, обективно страната да не е могла да се снади своевременно от органа или по начина с него, и тези документи биха могли да обуславя, доколкото биха били приобщени към доказателствения материал, фактически и правни изводи, различни от тези на съда, с решението, чиято отмяна се иска.
По делото молителката М. поддържа, че постановеното след възлагането на недвижимия имот Решение No 379 от 03.04.2017 година по гр.д. Nо 425/2017 година на ОС-Пловдив по чл. 435 ГПК съставлява нововъзникнало доказателство по см. на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Тази теза не може да бъде приета предвид на изложените по-горе съображения относно смисъла, вложен от законодателя. Като официален писмен документ решението по чл. 435 ГПК не е съдебен акт, с който се установяват факти, за които има недоказани твърдения в съдебния акт, чиято отмяна се иска. Решението по 435 ГПК по естеството си е съдебно решение, постановено в производство по жалба срещу действия на съдебен изпълнител и пораждат правна последица в предметната рамка на обжалваното изпълнително действие – т.е. относно факти, чиято достоверност следва да бъде установена в рамките на самото обжалване и доколкото са налице, те се отразяват от самия орган на изпълнението. В случая, констатациите в рамките на производството по чл. 435 ГПК вече са съобразени в рамките на последващото Постановление на ЧСИ за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което и не може да се приеме наличието на основание по см. на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.
Не може да се приеме, че е налице основания за отмяна по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК, тъй като с цитираната разпоредба са визирани няколко фактически състава, при които съдът е формирал решаващата си воля по съществото на спора въз основа на доказателство, което е опорочено поради престъпно действие на участниците в гражданския процес, а именно: 1/ неистинност на свидетелските показания; 2/ неистинност на заключение на вещо лице или 3/ престъпно действие на страната, неин представител или член от състав на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. При всяка една от тези хипотези, законът безусловно установява, че престъпното деяние следва да е установено по надлежен съдебен ред - т.е. по силата на влязла в сила присъда или решение на гражданския съд по чл.124 ал.5 ГПК.
Когато данните по делото, а и самите въведени от молителя доводи сочат, че няма постановена присъда или влязло в сила решение по установителен иска за престъпно обстоятелство, с което да е прието, че писмените доказателства на които е базирано решението на съда са неистински, подправени или предмет на друго престъпно посегателство, ВКС приема, че подадената молба за отмяна не може да бъде уважена.
Не може да се приеме, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК.
Искането на молителката Д. М. за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК има за предмет Решение No 379 от 03.04.2017 година по гр.д. Nо 425/2017 година на ОС-Пловдив по чл. 435 ГПК, се поддържа с довод за съществуващото противоречие в двете постановления за възлагане на недвижим имот от публична продан в частта относно изнесения на публична продан гараж.
Посочената разпоредбата, установява, че всяка заинтересована страна, имайки предвид страна по делото, обвързана от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, може да иска неговата отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание, е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи, хипотеза която не е налице, тъй като няма две Постановления за възлагане на недвижим имот от публична продан, които по съдържание да си противоречат с цитираното решение по чл. 435 ГПК. Отделно от това следва да се има предвид и приетото с мотивите на т.4 на ТР No 7/от 31.07.2014 год. по т.д. No 7/2014 година на ОСГТК на ВКС в смисъл, че „производството по чл. 435 – чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител,спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. В този случай предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право. Това решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материално-правни въпроси, които са преюдициални за жалбата“.
С молбата за отмяна молителката Д. М. повдига въпроса за действителността на Постановлението на ЧСИ за възлагане на недвижим имот от публична продан в полза на А. Д. А. в хипотезата на имот, не е собственост на длъжника по причина , че не кореспондира с описанието на недвижимия имот , предмет на договора за договорна ипотека по НА 151/2008 год..Поддържаните доводи за евентуална нищожност респ. недопустимост на акт на съдебния изпълнител не могат да бъдат предмет на проверка, тъй като извънинстанционният характер на отменителното производство задължава настоящия състав стриктно да съблюдава неговата предметната рамка.
По изложените съображения и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК , състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Й. М. от [населено място] , заявена чрез процесуалния си представител адв. К. М. -САК за отмяна на Постановление на ЧСИ за възлагане на недвижим имот от публична продан от 05.08.2013 година , поправено с Постановление на ЧСИ от 04.10.2016 година по изп.д. No 1194/2009 година на ЧСИ М. О. с район на действие ОС-П. и на Решение No 379 от 03.04.2017 година по гр.д. Nо 425/2017 година на ОС-Пловдив по чл. 435 ГПК срещу Постановление на ЧСИ от 04.10.2016 год.по изп.д.No 1194/2009 година, на основание чл. 303,ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: