Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е


№ 60144

гр.София 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 3081 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. Д. /процесуален правоприемник на починалата след постановяване на въззивното решение ищца М. Й. И./, подадена чрез процесуалния й представител адв.М. К. срещу въззивното решение № 877/22.4.2020 г по в гр.дело № 3848/2019 г на САС, ГО, 7 въззивен състав, с което е потвърдено решение № 2479/5.4.2019 г по гр.дело № 11551/2017 г по описа на СГС, I-1 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от М. Й. И. срещу М. К. Д. иск за разваляне на основание чл.87 ал.3 ЗЗД договор за прехвърляне на правото на собственост върху 3/4 ид.части от недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № **, том *, рег.№ ***** по н.д. № 239/15 г на нотариус Р. Д., с район на действие СРС.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.

Ответницата по касационната жалба М. К. Д. оспорва същата.Счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, тъй като е изпълнявала точно и в пълен обем задължението за престиране на издръжка и гледане па прехвърлителката, поради което предявеният иск по чл.87 ал.3 ЗЗД е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен.Претендира разноски.Предявява при условията на евентуалност, в случай, че бъде уважен главния иск по чл.87 ал.3 ЗЗД, насрещен иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД за връщане на даденото в изпълнение на договора за издръжка и гледане в размер на 1000 лв.Искът е предявен като частичен от общ размер от 5131, 36 лв. представляващи разноски за нотариалното прехвърляне на имота -2486, 36 ; платени суми за данък недвижим имот и битови отпадъци-350 лв ; закупуване на телевизор и отоплителна печка-300 лв ; разходи във връзка с издръжката-покупка на храна, лекарства, заплащане на вода и ток, отопление, режийни разноски за апартамента на обща сума 2000 лв.

С обжалваното въззивно решение е прието, че на 29.4.2015 г М. Й. И. е прехвърлила на М. К. Д. собствените си ѕ ид.части от недвижим имот-апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № **, том *, рег.№ ***** по н.д. № 239/15 г на нотариус Р. Д., с район на действие СРС.Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, въззивният съд е приел, че ответницата е полагала грижи за прехвърлителката, свързани с непосредственото й битие, ежедневно е носила храна и лекарства, дрехи и консумативи.Тези показания са обсъдени в корелация с представените писмени изявления, изходящи от прехвърлителката от 2.6.15 г и 15.10.17 г, в които е посочено, че същата е напълно удовлетворена от получаваните грижи.Прието е, че обстоятелството, че ответницата не е прекарвала почивните и празничните дни с прехвърлителката не може да се приеме за неизпълнение на задължението, тъй като не е изрично уговорено в договора, за да се приеме за дължимо.

С определение № 147/5.3.2021 г, постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните процесуалноправен и материалноправни въпроси :

1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства.

2. В какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по договора.Съставляват ли изпълнение на задълженията на приобретателя по договора несистемните, случайни или единични действия по оказване на грижи за даване на издръжка.Частичното, забавено или неточно изпълнение на задълженията поражда ли право за прехвърлителя да развали договора за издръжка и гледане.

По отговора на поставените въпроси :

1. С решение № 261 от 10.2.2020 г по гр.дело № 758/2019 г на ВКС, Четвърто ГО.Със същото е прието, че съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд е длъжен да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е обсъдил и/ или анализирал правилно събраните доказателства.Той е длъжен да извърши анализ на събраните относими доказателства, като ги съотнесе с конкретните твърдения на страните.

2.С решение № 120 от 24.4.2019 г по гр.дело № 3768/2018 г на ВКС, Четвърто ГО.С последното е прието, че при извършено срещу бъдещи издръжка и грижи прехвърляне на недвижим имот, договорът е възмезден и е алеаторен.Разваля се изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част (решение № 88/ 16.04.2013 г. по гр.д.№ 528/ 2012 г., ІV г.о.). Ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи (решение № 82/ 05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/ 2009 г., ІV г.о.). В тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже какво е изпълнил по договора, ако твърди, че се е освободил от задължението си (решение № 82/ 05.04.2011 г. по гр.д.№ 1313/ 2009 г., IV г.о.). Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства - възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. При прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. Хипотетично всяко едно от посочените по-горе обстоятелства за конкретната житейска ситуация на кредитора може да доведе до извод за това, че неизпълнението не е незначително (решение № 818/ 07.01.2011 г. по гр.д. № 1371/ 2009 г., IV г.о.).

По оплакванията в касационната жалба.

С оглед отговора на поставените въпроси, въззивното решение се явява неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и следва да бъде отменено.

Приобретателят дължи гледане и издръжка ежедневно, непрестанно и в натура.Длъжникът по алеаторния договор следва да изпълнява точно задълженията си, когато постоянно осигурява издръжка и непрекъснато полага грижи за здравето и домакинството на кредитора, от които той се нуждае и които са адекватни за неговите нужди.Кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение на задължението за гледане и издръжка. В разглеждания случай страните не са уговорили ограничения в обема на задължението за издръжка и грижи, а това според критериите на чл. 20 ЗЗД означава, че ответницата е дължала цялата необходима издръжка и всички необходими грижи- храна, режийни разноски, дрехи и обслужването на всичките й нужди и полагане на ежедневни грижи за здравето, хигиената и домакинството на ищцата.

Установено е от доказателствата по делото, че процесният договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане е сключен на 29.4.2015 г, а исковата молба за неговото разваляне е подадена на 11.9.2017 г, когато ищцата е била на 95 г.В този период със заявление от 2.6.15 г /т.е два месеца след сключване на договора/ ищцата е посочила, че е доволна от положените грижи от ответницата грижи и от вниманието, което й обръща, а със заявление от 15.10.2017 г ищцата е посочила, че не желае никой друг да я посещава освен Д..Желае да остане в жилището до края на живота си, защото в него се чувства добре и спокойна и никой не я притеснява.Тези заявления са превратно тълкувани от съда, като е прието, че същите установяват признание от страна на ищцата на факти относно надлежно изпълнение по договора.Следва да се отбележи, че посочените изявления нито обективират признание на факти, неизгодни за страната, нито в корелация с другите събрани по делото доказателства, установяват изпълнение на поетите задължения.Както бе посочено, първото от двете заявления е съставено два месеца след сключване на договора, поради което не би могло да даде представа за изпълнението му във времето, а второто заявление въобще не съдържа данни относно релевантните факти /ищцата заявява, че иска да остане в жилището до края на дните си /.

Основателни са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е основал решаващите си изводи по делото на приетото за установено при обсъждане на гласните и писмени доказателства, но без връзка помежду им и в тяхната съвкупност.Обжалваното решение е необосновано, тъй като от обсъдените от въззивния съд гласни доказателства-показанията на свидетелите на ответницата П. и Т. не се установяват обстоятелства, обосноваващи извод за изпълнение на поетите с процесния договор задължения.Показанията на тези свидетели не установяват друго освен частично изпълнение. В тези показания се сочи, че ответницата купувала храна от ресторанта за бързо хранене до службата и посещавала прехвърлителката в обедната почивка /30 минути/.М. Д. пазарувала по списък и и носела продуктите в дома на М., купувала й също витамини, чорапогащник, обувки и пр./

Установено е обаче от необсъдените от въззивния съд, представени от ищцата 25 страници /л.104-л.129 от делото на СГС/ с копия от множество финансови бонове /касови бележки/, че през периода от 2015 до 2017 г прехвърлителката сама е заплащала разноските за ток, вода, отопление, телефон, данъци и такси за жилището.Установено е от гласните доказателства, както и от обясненията на ищцата, дадени в съдебно заседание на 25.9.2018 г, че няма случай в който приобретателката да е помогнала на прехвърлителката като е пуснала пералня в дома й.Няма случай в който да е почистила, да се е погрижила за личната й хигиена или да е сготвила.Всички празници и уикенди М. посрещала сама, в това число и рождения й ден, който прекарала със свидетелката и нейната дъщеря. Същата свидетелката й помогнала да си извади здравна книжка, каквато нямала, за да може да посещава близката поликлиника, срещу заплащане.Свидетелката пуснала молба пенсията на М. да бъде доставяна у дома, тъй като същата не можела да се придвижва сама.Св.П. пък установява, че когато видяла ищцата в парка, същата била в окаяно състояние, помогнала й да си смени личния лекар, с такъв чийто кабинет е на метри от жилището на М., тъй като М. Д. я била прехвърлила при личен лекар в ж.-к.“Д., а 95-годишната жена не била в състояние да се придвижва с градския транспорт.

Гласните доказателстма доказателства ангажирани от ответницата нито сами по себе си, нито обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото, са годни да удостоверят пълно изпълнение на задълженията.Напротив установено е по делото, че ответницата не е полагали дължимите грижи за здравето, домакинството и хигиената на прехвърлителката, не й е осигурявала нужната издръжка, не е имала към нея дължимото уважение и ангажираност.Както беше посочено по-горе, във всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението.

Изложеното налага решението да се касира. Настоящият състав е длъжен да реши спора по същество. Не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия (чл. 293, ал. 2 и по аргумент от обратното от ал. 3 ГПК), поради което след отмяна на решението в частта относно иска по чл.87 ал.3 ЗЗД същия следва да бъде уважен.

Предвид постановеното от първата инстанция отхвърляне на първоначалния иск по чл.87 ал.3 ЗЗД и последвалото потвърждаване на решението от въззивната инстанция не се е сбъднало условието за разглеждане на насрещния иск, предявен като евентуален.Поради липса на постановен съдебен акт по него до настоящия момент, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато на въззивния съд за извършване на съдопроизводствени действия по разглеждането му, затова делото следва да бъде върнато на САС за произнасяне по иска с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД, предявен от ответницата срещу М. И., заместена от нейната дъщеря и правоприемник в процеса.

На основание чл.294 ал.2 ГПК съдът следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС, в това число и относно иска по чл.87 ал.3 ЗЗД.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 877/22.4.2020 г по в гр.дело № 3848/2019 г на САС, ГО, 7 въззивен състав, с което е потвърдено решение № 2479/5.4.2019 г по гр.дело № 11551/2017 г по описа на СГС, I-1 състав, като е отхвърлен като неоснователен предявения иск по чл.87 ал.3 ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

РАЗВАЛЯ на основание чл.87 ал.3 ЗЗД договора за издръжка и гледане, сключен на 29.4.2015 г, с който М. Й. И. е прехвърлила на М. К. Д. правото на собственост върху 3/4 ид.части от недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] който е обективиран в нотариален акт № **, том *, рег.№ ***** по н.д. № 239/15 г на нотариус Р. Д., с район на действие СРС.

ВРЪЩА делото на САС за произнасяне по насрещния иск предявен от М. К. Д. срещу С. И. Д. /процесуален правоприемник на починалата след постановяване на М. Й. И./ на основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.