Р Е Ш Е Н И Е № 73 С о ф и я , 12 юни 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 м а р т 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1186/2017 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитниците на подсъдимите П. Й. П. и Й. П. П., двамата от П., адв.Й.Д. и адв.К.Д. от АК-П. против решение № 168 от 17.07.2017 г. по ВНОХД № 49/2017 г. на Пловдивския апелативен съд с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, за неправилно приложение на материалния закон и заради явната несправедливост на наложените на подсъдимите наказания с искане за отмяната му и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Частният обвинител и граждански ищец С. Щ., встъпил в правата на баща си и негов наследодател Й. А. Щ. и повереникът му адв.Св.З. от АК-П., редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство. Подсъдимите П. и Й. П., лично и чрез защитниците си адв.Й.Д. и адв.К.Д. молят касационната им жалба да бъде уважена по изложените в нея съображения и с направеното искане. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 65 от 09.07.2015 г. по НОХД № 232/2015 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимите П. Й. П. и Й. П. П., двамата от П., за виновни в това, че на 07.04.2013 г. в П., в съучастие като извършители умишлено са умъртвили К. Й. Щ. от с.гр., чиято смърт настъпила на 08.04.2013 г. и на основание чл.115 вр.чл.20, ал.2 от НК, при условията на чл.54 от НК им е наложил наказания съответно 10 години лишаване от свобода на първия и 10 години и 6 месеца лишаване от свобода на втория, които да изтърпят при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, от които наказания на основание чл.59, ал.1 от НК са приспаднати сроковете на задържането им под стража и изпълнение на мярка за неотклонение „домашен арест”. С присъдата подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на Й. А. Щ. сумата от 40 000 лева като обезщетение за причинени му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането му до окончателното й изплащане, както и сумата от 800 лева направени от него разноски за ползване на правна помощ, като искът му до пълния предявен размер от 60 000 лева е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства и е присъдил в тежест на подсъдимите заплащането на направените по водене на делото разноски по 2 415 лв за всеки от двамата, както и на дължимата се върху уважения размер на иска държавна такса, присъждайки заплащането й по 800 лева за всеки от тях, въпреки солидарното им осъждане за непозволеното увреждане. Присъдата е била обжалвана от защитниците на двамата подсъдими адв.В.С., адв.А.П., адв.Й.Д. и адв.К.Д., всички от АК-П., с оплаквания за нейната неправилност, необоснованост, процесуална и материалноправна незаконосъобразност и явната несправедливост на наложените им наказания с искане за отмяната й и постановяване на нова въззивна присъда за тяхното оневиняване, алтернативно, за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл.124, ал.2 от НК, което да доведе и до приложението на чл.78а от НК или в такова по чл.124, ал.1 от НК за причинена смърт по непредпазливост вследствие умишлено нанесена на пострадалия средна телесна повреда. С поставеното на касационна проверка въззивно решение Пловдивският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като я е отменил досежно определения тип затворническо заведение за изтърпяване на наложените на двамата подсъдими наказания лишаване от свобода и я потвърдил в останалата част, присъждайки в тяхна тежест заплащането на направените във въззивното производство още по 1 027,56 лева от всеки един от тях разноски. Касационната жалба на защитниците на двамата подсъдими съдържа доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба на защитниците за подадена от страни с право на жалба, в установения от закона срок и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК въззивен съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Самата конструкция на касационната жалба на защитниците сочи на неотчитане на характера и правомощията на въззивната и на касационната инстанция, първата като втора по фактите и по приложимото право, а втората по контрола за спазване на процесуалните правила по извеждане на фактическите обстоятелства от предмета на доказване по делото и законосъобразното им отнасяне към съответната материалноправна норма за справедливо осъждане или оневиняване на дееца по повдигнатото му обвинение. Това е видно от копираното съдържание на допълнението (становище) към въззивната им жалба на шест страници, с преповтаряне в следващите две на част от развитите в нея възражения заради солидаризирането на апелативния съд с възприетата от окръжния съд фактическа обстановка, в което са съзряни съществени процесуални нарушения поради нарушаване на правото им на защита с отказа му да уважи „исканията и аргументите” им, липсата на мотиви и необоснованост на въззивния съдебен акт, което пък не е касационно основание. Така поднесени, доводите на касаторите не са съобразени със съдържанието на обжалваното решение и дадените в него отговори на поставените пред въззивния съд въпроси. За разлика от мотивите на първоинстанционната присъда, апелативният съд е структурирал доказателствения си анализ по начин щото ясно е отграничил процесуалната стойност на показанията на свидетелите-очевидци на инцидента, ползваните за проверката на достоверността им производни и косвени такива, събраните писмени доказателства при приема и за лечението на пострадалия Щ. в болничното заведение и на изводите на множеството СМЕ на труп, на основна, повторна, комплексни и комисионна СМЕ. По този начин въззивният съд убедително е подкрепил оказаното от окръжния съд доверие на показанията на св.Ч., като е отхвърлил наведените от защитата възражения за наличие в тях на съществени противоречия. Пространният им анализ (стр.8-13 от мотивите) е извършен взаимосвързано с показанията на св.С.М., см.М.М., св.Ч., със заключенията на СМЕ, както и с показанията на св.д-р Л., св.д-р М., св.д-р С., св.Ч. за видимите травми по пострадалия К.Щ. (Ш.) от нанесения му от подсъдимите побой и за проведеното му лечение в болничното заведение. Значителни усилия и двете съдебни инстанции са положили за проверка на тезата на защитниците счупванията на гръдната му кост и на ребра вляво и вдясно да са причинени при оказване на КПР, категорично отречено от вещите лица, хабилитирани в различни специалности на медицинската наука. Находките при аутопсията на трупа на Щ. са им дали основание за изводите осемте телесни увреждания да са били причинени от минимум осем отделни удара с ползваната от подс.Й.П. палка, от ритници в тялото и в главата му, довели до участващите в генезиса на смъртта му счупвания на гръдната кост и на ребра вдясно, до размачкване на меки тъкани по гърба му, от които е последвало развилото се усложнение. Несъмнено е установена единствената причина за смъртта на пострадалия и пряката причинна връзка с нанесения му побой. Изяснено е и общото му здравословно състояние към инкриминираната дата със съпътстващи мизерното му съществуване заболяване на белия дроб и остеопорозата на костите му с повишената им чупливост и намалена еластичност, благоприятствали развитието на довелия до фаталния му край болестен процес. Това е дало основание на съда да отхвърли твърденията на подсъдимите, както и да не се довери не просто на късните показания на св.Б. и св.Й., а като боравещи избирателно с отделни факти за случилото се, изводими от останалите доказателствени източници, в опита да подкрепят тезата им. Правилно тя е приета за защитна, като съдът е дал отговор на всички наведени му от защитниците им възражения с помощта и на резултатите от проведеното въззивно съдебно следствие. ВКС намира, че апелативният съд е спазил изискванията за формиране на вътрешното си убеждение по фактите от предмета на доказване по делото, доказателствените източници са ценени според тяхното действително съдържание, няма пренебрегнати или превратност в анализа им, получили са дължимия се отговор всички доводи на страните и е изпълнил изцяло задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, поради което не е налице основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за ново разглеждане на делото от въззивната инстанция. Правната оценка на правилно приетите за установени фактически обстоятелства обаче не съответства на приложената материалноправна норма. Апелативният съд е коригирал единствено извода на окръжния съд за формата на умисъла на подсъдимите да причинят смъртта на пострадалия К.Щ., декларативно позовавайки се на разяснението за наличие на евентуален такъв, дадено в ППлВС № 2/1957 г., изм. ТР № 7/1987 г., т.3. Този му извод не съответства на утвърдената фактическа обстановка. Прието е, че „физическата саморазправа е избухнала спонтанно”, след направената на пострадалия забележка и ответната му реакция с отправяне на псувня, изричане на обида и хвърляне на камък или тухла по подс.П.П., че двамата подсъдими не са целели причиняване смъртта на К.Щ., но допускали такава възможност и се отнесли с безразличие към този възможен резултат от нанасяния побой. В същото време, без съответна оценка е останало възпирането от подс.П.П. на сина му подс.Й.П. да продължи да бие Щ., защото „ще го убият”, след което побоят бил прекратен. Без оценка са останали изводите на експертите-медици за характера на причинените на К.Щ. телесни увреждания, силата на нанесените му удари и тяхната локализация, връзката им с последвалата приема и лечението му в здравното заведение смърт, за неочакваното (вкл.за лекуващите лекари) и бурно развитие на смъртоносното усложнение на базата на увреденото му общо състояние, въпреки младостта му. От показанията на св.д-р Л. се е установило, че видими са били двете кървящи рани на главата, обработени от нея, но като е отречено после в ИЗ да е имало мозъчно сътресение с поставена приемна диагноза „контузия на гръдния кош и корема с фрактура” на две ребра вляво и вдясно, първоначално оценени като стари. В норма са били жизнените показатели на пострадалия до образното му изследване на следващата сутрин. Или, при тези видими последици от побоя над Щ. незащитен е изводът на съда, че подсъдимите са предполагали настъпването на смъртта му и са се отнесли безразлично. Безразличието им трудно може да се свърже с репликата на подс.П.П., че ако продължат да го бият „ще го убият”, като „последният” удар с крак в главата му няма отношение към смъртта, т.е. оценката за евентуалния им умисъл следва да сочи на такова безразличие при осъзнати като причинени сериозни увреждания на жертвата им, от които може да последва смъртта й. В същото време, видимото бедствено състояние на Щ. е следвало да бъде съобразено от жалбоподателите за възможните последици от нанасяните му удари с ритници и с палката, че не просто му причиняват рани, болки и страдание. В цитираното ППлВС № 2/1957 г., т.7 е разяснена разликата в умисъла на дееца при умишленото убийство и при умишленото (иска или допуска) причиняване на повреда на здравето на жертвата му. ВКС в настоящия състав намира, че фактите по делото, от които се извежда умисълът на подсъдимите, сочат на непредпазлива форма на вината им за причинената смърт на К.Щ. вследствие на умишлено причинената му средна телесна повреда, поради което неправилно е приложен материалният закон. Налице са обективните и субективни елементи на престъплението по чл.124, ал.1, пр.2-ро вр.чл.20, ал.2 от НК, поради което при правомощието на ВКС по чл.354, ал.2, т.2 от НПК обжалваното решение с потвърдената с него присъда следва да бъде изменено и деянието на подсъдимите бъде преквалифицирано в това по-леко наказуемо престъпление. Неоснователно се иска от жалбоподателите преквалификацията му в престъпление по чл.124, ал.2 от НК при липса на възникнал при подсъдимите физиологичен афект (силно раздразнение) от действия на пострадалия спрямо тях, още по-малко те да са целели и да са му причинили само леки телесни повреди, от които да е настъпила смъртта му, отречено експертно. За това по-леко наказуемо престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години. В рамките на наличните смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, без наведени каквито и да е допълнителни съображения в касационната жалба, при техния превес при условията на чл.54 от НК на подс.П.П. следва да бъде наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, а на сина му подс.Й.П. – 4 години лишаване от свобода, до които размери следва да бъдат намалени наложените им от окръжния съд и утвърдени от апелативния съд наказания. Като допълнителни аргументи следва да се посочат възрастта на подс.П.П., наред с данните за влошеното му здравословно състояние, за отправените му от пострадалия обиди и удар в дясното бедро, отключило агресията му, ефективната му намеса за прекратяване на побоя, а от друга страна – повишените изисквания към подс.Й.П., служещ към момента на извършване на деянието като полицай със задължения по предотвратяване на противообществени прояви, с които е следвало да се съобрази. Именно неговата активност с използването и на палка при побоя над К.Щ. е впечатлило очевидците, към единия от които, св.Ч., подс.Й.П. отправил закана за подобна саморазправа. Наличните смекчаващи обстоятелства и за двамата подсъдими обаче нито са многобройни, нито някое от тях е изключително, което да сочи и минимално предвиденото в санкционната част на нормата наказание лишаване от свобода за несъразмерно тежко, поради което не са налице условията за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. ВКС намира, че за поправянето и превъзпитанието на подс.П.П. не е наложително същият да изтърпи ефективно така наложеното му наказание в пенитенциарно заведение. В досегашния си съзнателен живот той не е имал допуснати нарушения на закона, въпреки заболяванията си продължава да полага общественополезен труд и да се грижи на близките си. Макар да не е неразумен срокът на проведеното спрямо подсъдимите наказателно преследване, крайният резултат с осъждането му, макар и с приложението на чл.66, ал.1 от НК ще е достатъчен за постигане целите на личната му превенция, без да се злепоставя обществения отзвук от деянието им. В изпитателния срок, който според настоящата инстанция следва да е 5 години от влизане на присъдата в сила, той ще следва да осъзнае и последиците от въвличането на сина му в неразумното им отношение към починалия К.Щ., колкото и възмутително за тях да е било поведението му да пали огън под прозорците на жилището им, за което веднъж вече го били предупредили. Подс.Й.П. обаче ще следва да изтърпи наказанието си при първоначален общ режим, в какъвто смисъл следва да се измени обжалваното решение с отпадане на предписания от двете предишни инстанции строг първоначален режим. Освен че не са налице условията на чл.66 от НК, призванието му да налага спазването на закона и общоприетите правила на поведение е изисквало по-трезва преценка на създалата се с К.Щ. ситуация и прилагане на законова процедура за адекватно въздействие върху него, но не и осъществената от тях физическа разправа с него. Обратно, мизерното му съществувание е предполагало оказването на помощ за изход от тежката ситуация, в която е бил изпаднал, макар и на фона на множество бедстващи като него български граждани. Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да остане в сила в останалата част по приложението на чл.59, ал.1 от НК, относно разпореждането с веществените доказателства и за присъдените в тежест на подсъдимите направени по водене на делото разноски, както и заплащането на дължимата се държавна такса върху уважения размер на гражданския иск на бащата на К.Щ.. По отношение на уважения срещу подсъдимите граждански иск няма наведени оплаквания от жалбоподателите, при доказаната му основателност и при съобразените от съда критерии в чл.52 от ЗЗД за справедливост на обезщетението с присъдения размер от 40 000 лева за репариране на неимуществените вреди на Й.Щ.. В тази част решението е правилно и законосъобразно и също следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.2 вр.ал.1, т.1 и 4 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 168 от 17.07.2017 г., постановено по ВНОХД № 49/2016 г. от Пловдивския апелативен съд, като : - ПРЕКВАЛИФИЦИРА инкриминираното деяние от престъпление по чл.115 вр.чл.20, ал.2 от НК в по-леко наказуемо престъпление по чл.124, ал.1, пр.2-ро вр.чл.20, ал.2 от НК за това, че подсъдимите П. Й. П. и Й. П. П., със снета по делото самоличност, на 07.04.2013 г. в П., в съучастие като извършители са причинили по непредпазливост смъртта на К. Й. Щ. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, като ги признава за НЕВИННИ и ги ОПРАВДАВА по предявеното им обвинение по чл.115 вр.чл.20, ал.2 от НК, - НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия П. Й. П. от 10-десет години лишаване от свобода на 3-ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за изпълнение с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила, - НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Й. П. П. от 10-десет години и 6-шест месеца лишаване от свобода на 4-ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :