Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд * гори * доказателства * доказателства и доказателствени средства * право на възстановяване

СВЕТОВНИ РЕЛИГИИ

                                                                 

 

 

 

 

                                                 Р Е Ш Е Н И Е   

 

 

                                                                  № 53

 

                                             гр.София, 11.05.2010 год.

 

 

                                         В ИМЕТО  НА НАРОДА                                          

 

 

           

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета  година в състав:

 

              

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА

                                                                                            ЕРИК ВАСИЛЕВ

 

 

 

при участието на секретаря Цветанка Найденова

разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА

гр.дело  №4714 образувано по описа на І г.о. за 2008 год.

 

Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Н. Ц. и Н. И. А., двете от с. О., общ. Чепеларе, чрез процесуалния им представител адв. П, против решението от 10.07.2008г. по гр.д. №410/2008г. на Окръжен съд-Смолян, с което е оставено в сила решението от 18.02.2008г. по гр.д. №130/2007г. на Районен съд-Чепеларе, с което са отхвърлени исковете на С. Н. Ц. и Н. И. А. с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение №191 от 26.02.2009г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради противоречива практика на съдилищата по въпроса за легитимираните лица да искат възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ и по въпроса за доказателственото значение на представения Списък на членовете горовладелци на кооперация „О”, които получават сума срещу идеални дялове от добитите материали през стопанската 1945-46г.

С приложеното към изложението за допускане на касационно обжалване е представено влязло в сила решение от 27.11.2007г. по гр.д. №135/2007г. на Районен съд-Чепеларе, по което при предявени искове от наследниците на починал преди национализацията собственик на гори, въз основа на същите документи исковете са уважени и на влязло в сила съдебно решение от 17.03.2004г. по гр.д. №84/2003г. на Районен съд - Чепеларе, по което са уважени исковете при записвания в Дневника за имуществените дялове на ГПК”О”, които също не индивидуализират собствениците достатъчно, с оглед на отразените дялове на наследодателя в Списъка на членовете горовладелци на кооперация „О”, които получават сума срещу идеалните дялове от добитите материали през стопанската 1945-1946г.

Настоящият съдебен състав намира за правилна практиката по посочените от касатора съдебни решения.

Когато собственикът на гора е починал преди включването й в Държавния горски фонд, което е настъпило по право, правото на възстановяване на собствеността принадлежи на неговите наследници. Това следва от разпоредбата на чл.13а, ал.3 ЗВСГЗГФ, според която с решението се възстановява правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Това законодателно разрешение се отнася както за случаите, когато собственикът е починал след одържавяването на г. , така и когато е починал преди одържавяването, стига в последния случай гората да не е заявена за възстановяване на името на наследниците му.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.

Ответникът О. с. по земеделие -гр. Чепеларе и контролиращите страни по чл.15, ал.1 ЗВСГЗГФ – Д. горско стопанство, с. Х. и Регионална дирекция по г. - гр. С. не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

Съдът е сезиран от С. Н. Ц. и Н. И. А. с искове с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ за възстановяване правото на собственост на наследниците на Н. И. Т. , починал на 08.10.1944г., и М. И. Т. , починал на 28.01.1978г., върху гори в ревир „О”, землище на с. О., общ. Чепеларе.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че исковете на С. Ц. за възстановяване на собствеността върху гори на наследниците на Н. И. Т. , са неоснователни, тъй като се иска възстановяване на собствеността на наследниците на наследодател, който е починал преди национализацията на г. 1948-1949г., както и поради това, че този наследодател не фигурира в последния съставен във времето документ за съпритежателите на ревира, представен по делото – Списък на членовете горовладелци на кооперация „О”, които получават сума срещу идеални дялове от добитите материали през стопанската 1945-46г.

Въззивният съд неправилно е приел, че исковете на С. Ц. са неоснователни, тъй като се иска възстановяване на собствеността на наследниците на наследодател, който е починал преди национализацията на г. 1948-1949г. В резултат на тези неправилни изводи по делото е останало неизяснено дали процесните гори са заявени за възстановяване на името на наследниците на наследодателя Н, починал пред 1944г. В нарушение на процесуалните си задължения по чл.109, ал.2 ГПК/отм./ въззивният съд не е взел становището на ответника по този въпрос от значение за допустимостта на предявения иск. В нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд не е извършил преценка на представеното писмено доказателство „Списък на членовете на ГПК”О”, с. О., които получават сума, срещу идеалните дялове от добитите материали през стопанската 1945-1946г.” относно собствеността върху процесните гори, по отношение на наследниците на Н. И. Т. Това се е отразило и на правилността на изводите при съвкупната преценка на представените писмени доказателства.

За да отхвърли исковете на Н. А. за възстановяване собствеността върху гори на наследниците на М. И. Т. , въззивният съд е приел, че са неоснователни, тъй като записванията „братя Т. ” и „братя И. Т. ” в Дневник на имуществените дялове на ГПК”О” не индивидуализира собствениците достатъчно, вкл. и останалите доказателства, между които и Списък на членовете горовладелци на кооперация „О”, които получават сума срещу идеалните дялове от добитите материали през стопанската 1945-1946г., в които е посочено, че М. Т. е притежавал 264дяла.

По делото са представени: „Списък на съпритежателите на ревир „О”, жители на с. О., Асеновградска околия, по притежание в декари и идеални части” от 22.11.1938г., в който Н. Т. фигурира с 48дка, 123 дяла, а М. Т. – с 48дка , 124дяла от общо 19407дяла; „Списък на членовете-горовладелци на кооперация „О” с обозначение на дяловете им” от 23.10.1941г., в който е отразено, че Н. Т. притежава 160 дяла в кооперацията, а М. Т. – 264 дяла от общо 44020 имуществени дяла; „Списък на членовете на Горовладелска производителна кооперация ”О”, с. О., които получават сума, срещу идеалните дялове от добитите материали през стопанската 1945-1946г.”, в който е отразено, че наследниците на Н. Т. , починал през 1944г., притежават 160 дяла, М. Т. – 264 дяла. Въззивният съд е приел за установено, че М. Т. е притежавал качеството на член-кооператор в ГПК”О”, но е приел, че въз основа на представените доказателства не може да се установи каква идеална част от ревира е притежавал М. Т. и равностойността й в декари. По отношение на представения с исковата молба в заверено ксероксно копие „Дневник на идеалните имуществени дялове на Горовладелска производителна кооперация „О” за периода 1941г.-1942г.”, въззивният съд неправилно е приел, че поради отразяването на процесните имоти на името на „братя Т. ”, „братя И. Т. ” с трети лица не се установяват правата им. Дневникът е представен в заверено ксероксно копие от заверен от Държавен архив-Смолян препис. Ако за въззивния съд е имало съмнение за идентичност на наименованието на колоните в предходните страници с това на последната страница на дневника, е следвало да изиска от страната представяне за констатация преписа, заверен от ДА-Смолян, а не да приеме, че не представлява годно доказателствено средство. Спорният по делото въпрос за идентичността на записаните в дневника „братя Т. ”, „братя И. Т. ” с Н. и М. Т. е разрешен без да е обсъдено приетото по делото удостоверение. Наличието на данни в дневника за внасянето в кооперацията на съсобствен имот с трети лица, неправилно е прието, че представлява пречка да се установят правата в съсобствеността и имуществените дялове на съсобствениците. В дневника е отразено, че имуществените дялове са общо 44020 дяла, каквато стойност е посочена и в „Списък на членовете-горовладелци на кооперация „О” с обозначение на дяловете им” от 23.10.1941г., като в последния са посочени и дяловете на всеки от двамата братя Т, чиято стойност не е променяна до 1946г. За изясняването на правата на братя Т в съсобствеността на внесените в кооперацията гори, посочени в дневника, в съсобственост с трети лица, въззивният съд е следвало да изясни дали са възстановени и въз основа на какви доказателства са възстановени правата на третите лица в съсобствеността.

По изложените съображения следва да се приеме, че са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293,ал.1 и ал.3 ГПК то трябва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за изясняване дали процесните гори са заявени за възстановяване на името на наследниците на наследодателя Н за изясняване правата на наследодателите на ищците в съсобствеността на внесените в кооперацията гори в съсобственост с трети лица.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 10.07.2008г. по гр.д. №410/2008г. на Окръжен съд-Смолян

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Смолян.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: