Р Е Ш Е Н И Е № 65
гр. София, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Веска Райчева
Членове: Зоя Атанасова
Геника Михайлова

при секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2852 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 196/07.07.2020 г. по гр.д. № 349/2020 г. в частта, с която Хасковски окръжен съд, изменяйки решение № 434/25.10.2019 г. по гр.д. № 1098/ 2019 г. на Димитровградски районен съд, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Т. М. В. 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 217, ал. 3, вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва от 14.05.2019 г.
Решението е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. По него има константна практика на ВКС, която следва да се приложи с отговора. Според нея (т. 11 от ППлВС № 4/23.12.1968 г. на ОСГК на ВС – нормативно тълкуване, проведено в решения на ВКС по реда на чл. 290 – 293 ГПК, напр. решение № 112/14.06.2011 г. по гр.д. № 372/2010 г. IV ГО, решение № 376/21.10.2015 г. по гр.д. № 514/2012 г. IV ГО, решение № 832/10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. IV ГО, решение № 449/16.05.2013 г. по гр.д. № 1393/2011 г. IV ГО, решение № 263/21.03.2017 г. по гр.д. № 627/ 2016 г. IV ГО, решение № 251/21.12.2015 г. по гр.д. № 812/2015 г. III ГО, решение № 61/28.04.2016 г. по гр.д. № 4546/2015 г. на III ГО и много други), размерът на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя от съда по справедливост във основа на преценка на конкретни обективно съществуващи и проявени обстоятелства, като например тежестта на незаконното обвинение, продължителността на наказателното производство, тежестта и срокът на изтърпяване на взетите мерки за неотклонение, а също и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер по справедливост да присъди за неимуществените вреди, например: наличието или не на влошено здравословно състояние, вкл. психическо, степента на засягане на личния и социален живот от незаконното наказателно преследване; наличието и на други висящи наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на незаконния наказателен процес, от който се претендират вредите, доколко търпените болки и страдания са произтекли от всички обвинения в престъпления, съдебното минало и наличието на предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания, медийни публикации, направили незаконното обвинение обществено достояние, обществено-икономическата ситуация в страната и други подобни.
По въведените в касационната жалба основания за неправилност на въззивното решение:
За да приеме, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди е доказан по основание, въззивният съд е зачел задължителната сила на влязлата в сила присъда № 2/ 22.01.2019 г. на Димитровградски районен съд, с която ищецът е бил оправдан по престъплението по чл. 217, ал. 3, вр. ал. 1 НК по повдигнатото му обвинение, потвърдена с решение № 64/ 14.05.2019 г. по нохд № на Окръжен съд - Хасково (чл. 300 ГПК), поради което е заключил, че обвинението е незаконно. След това е пристъпил към изясняване на онези обстоятелства, които е намерил за установени по делото, приел е да се намират се в причинна връзка с незаконното обвинение и да имат значение за справедливия размер на обезщетението (чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
За да го определи в размера от 8 000 лв., въззивният съд е акцентирал върху това, че: 1) престъплението по чл. 217, ал. 3, вр. ал. 1 НК не е тежко - за него законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години и глоба от 100 до 300 лв., но наказателното производство е продължило в неразумен срок - повече от три години; 2) делото е внасяно двукратното с обвинителен акт пред съд и съдебни заседания са провеждани пред първата и втората инстанция – време, през което ищецът се променя емоционално, затваря се в себе си и е депресиран; 3) ищецът не е осъждан; 4) разрив в отношенията с жената, с която живее на съпружески начала, провокиран от изнервеност и страх от възможността ищецът да бъде несправедливо осъден за престъпление, което не е извършил; 5) неговият социален, обществен и професионален живот са компрометирани – незаконното обвинение е предизвикало негативни коментари за личността на ищеца и се е отразило отрицателно върху обществения му статус и 6) обществено-икономическата ситуация в страната. Въззивният съд е намерил, че всички тези обстоятелства предполагат по-висок размер на обезщетението, а тяхното значение първостепенният съд е подценил. При приложения от него критерий за справедливост (чл. 52 ЗЗД), е намерил за адекватно обезщетението от 8 000 лв.
Касационната инстанция намира решението неправилно, тъй като въззивният съд не е отчел значението на онези също обективно проявени и установени по делото обстоятелства, които предполагат по-нисък размер на обезщетението (чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД), а именно: 1) в наказателното производство е взета най-леката мярка за неотклонение на ищеца - „подписка“; 2) по наказателното дело е постановена оправдателна присъда, която е потвърдена с окончателно решение; 3) увредена е била психиката на ищеца, но след приключилото наказателно производство той успява да възстанови обичайния си ритъм и стил на работа и живот; 4) обвинението е нямало медиен отзвук.
Следователно касационният състав е длъжен да отмени неправилното решение, а да реши спора по същество. При отчитане на значението и на тези обстоятелства, които предполагат по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, сумата от 8 000 лв. е адекватно удовлетворява критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, към който чл. 4 ЗОДОВ препраща. Това е и размерът, до който този иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да бъде уважен от касационната инстанция.
При този изход на делото въззивното решение следва да се отмени и в частта по разноските, присъдени на ищеца във въззивното производство. И двете жалби срещу първоинстанционното решение са били неоснователни, а тези разноски остават в негова тежест.
При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 196/07.07.2020 г. по гр.д. № 349/2020 г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен в размера над 5 000 лв. до 8 000 лв., както и в частта по разноските.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. М. В. ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратурата на Република България с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в размера над 5 000 лв. до 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 217, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда от 14.05.2019 г. по нохд № 325/2018 по описа на Районен съд – Димитровград.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.