Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * прехвърляне на част от делбения имот * придобивна давност * нищожност на делба * задължително другарство * необходимо другарство * конституиране на страни

Р Е Ш Е Н И Е

№ 145

гр. София, 03.09.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 05 април през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
МАРИЯ ЯНАЧКОВА

При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 984 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника С. А. Г., чрез адв. П. Д. против решение № 860/09.06.2011 г. по в.гр.дело № 932/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 165/12.01.2011 г. по гр. дело № 4950/2010 г. на Пловдивски районен съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Р. Г. А. и С. А. Г. на поземлен имот с идентификатор № *, находящ се в [населено място], [улица] с площ от 114 кв.м., ведно с построените в имота сгради - едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 46 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 7 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 4 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 15 кв.м. при равни квоти по ½ ид.част.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В писмен отговор ответницата по жалбата Р. Г. А., чрез адв. П. К. е изразила становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 1174/19.12.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос при прехвърляне на идеални части от делбения имот от съделител на трето лице в хода на делото пред първата инстанция дали производството следва да продължи между първоначалните страни или делбата следва да се допусне между действителните участници в имуществената общност.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Въззивният съд е приел, че ответницата по жалбата Р. А. се легитимира като собственик на 1/2 ид.част от делбения имот – на поземлен имот с идентификатор № *, находящ се в [населено място], [улица] с площ от 114 кв.м., ведно с построените в имота сгради - жилищна сграда със застроена площ от 46 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 7 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 4 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 15 кв.м. на основание договор за дарение, извършен с нот. акт № */1974 г. с праводател нейната майка М. С. Х.. Последната придобила право на собственост върху имота на основание договор за дарение, сключен с нот.акт № */1969 г. с праводатели родителите й С. Г. С. и Р. А. С.. Със същия договор за дарение последните дарили ½ ид.част от имота и на сина си А. С. Г. – наследодател на жалбоподателя С. Г.. След смъртта на А. Г. - поч. на 17.03.2003 г. и на съпругата му Н. П. Г. – починала на 22.02.2007 г. жалбоподателят С. Г. наследил 1/2 ид.част от процесния имот.
Относно възражението на жалбоподателя за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на целия имот съдът е приел, че не е установено от събраните гласни доказателства да е демонстрирал намерение да свои целия имот за себе си в продължение на 10 години, включително и наследодателите му – родителите, съответно да е отблъснато владението на ответницата по жалбата Р. А..
Възоснова на приложената по делото данъчна декларация на Н. Г. от 1998 г. съдът е приел, че са декларирани 3/8 ид.части от имота за Г. и 1/8 ид.част за нейния син С. Г.. Възоснова на тези факти съдът е направил извода, че към този момент не е обективирано намерение да се държи целия имот като свой. Прието е, че след 2007 г. жалбоподателят е започнал да отблъсква владението на ответницата по жалба. До предявяване на иска според съда не е изтекъл давностен срок, възоснова на който да се приеме, че жалбоподателят е придобил имота на основание давностно владение.
Прието е, че жалбоподателят С. Г. е заменил собствената си ½ ид.част от делбения имот с нот.акт № */11.10.2010 г., като я прехвърлил на [фирма] [населено място] на лицето Б. Г. К. в хода на делото пред първата инстанция. В замяна жалбоподателят получил лек автомобил „П.” модел 106 с рег. № *. Съдът е приел, че прехвърлянето на спорното право на трето лице в хода на делото не налага извода за неоснователност на предявения иск за делба. Според съда след като сделката е сключена след започване на производството по делото намират приложение разпоредбите на чл.226,ал.1 ГПК и производството по делото продължава между първоначалните страни. При тези съображения е направил решаващия извод, че процесния имот е съсобствен между страните по делото при равни делбени части.
По правния въпрос настоящият съдебен състав намира следното:
В производството за съдебна делба се осъществява потестативното право на делба не само на ищците, но и на всички съсобственици и поради това всички участници в имуществената общност са задължителни необходими другари в делбата. Извършената делба без участие на съсобственик е нищожна на основание чл.75,ал.2 ЗН. Искът за делба следва да се предяви срещу всички участници в имуществената общност, тъй като участието им в процеса е условие за неговата допустимост. За участието на всички съсобственици в процеса съдът следи служебно.
При извършено разпореждане със спорното право от съсобственик/съделител/ в полза на друго лице в хода делбеното производство във фазата по допускане на съдебната делба се прилагат разпоредбите на действащия ГПК - чл.226,ал.2,пр.2 ГПК, като съдът намира, че тълкуването, дадено в т.1 от ППВС № 4/30.10.1964 г.64 г. не е загубило сила. Според ППВС № 4/1964 г. т. 1 ако след предявяване на иска за делба съсобственикът/сънаследникът/ прехвърли правата си на друго лице последното може да замести в процеса праводателя само със съгласието на страните. Разпоредбите на действащия ГПК, касаещи прехвърляне на спорното право – чл.226 ГПК възпроизвеждат текста на чл.121 ГПК/отм./, съответно текста за законното процесуално правоприемство – чл.227 ГПК, възпроизвежда този на чл. 120 ГПК/отм./, а в разпоредбите на чл.228 ГПК, касаещи изменение на иска, чрез промяна на страна не е възпроизведен текста на чл.117, ал.4 ГПК/отм./, допускащи последващо субективно съединяване на искове.
Като взема предвид приложимия процесуален ред, въведен с ГПК в сила от 01.03.2008 г. - хипотезите на чл.226 и чл.228 ГПК настоящият съдебен състав намира, че при извършено разпореждане със спорното право от съделител в хода на делото пред първата инстанция във фазата по допускане на съдебната делба съдът следва да зачете материално правния ефект на прехвърлителната сделка и да постанови извършване на делбата между лицата, които се легитимират като съсобственици към момента на постановяване на решението. Ако приобретателят по сделката не е конституиран като страна съдът следва да отхвърли иска за делба, тъй като към момента на постановяване на решението прехвърлителят не е участник в имуществената общност – не е съсобственик. Това разрешение не противоречи на разпоредбите на чл.75,ал.2 ЗН, тъй като не заличава вещноправния ефект на прехвърлителната сделка, нито възможността на приобретателя да предяви нов иск за съдебна делба в качеството си на съсобственик.
Относно изразеното становище в цитираното решение № 95/05.02.2010 г. по гр.дело № 2494/2008 г. на ВКС I. г.о. по поставения правен въпрос настоящият съдебен състав приема, че разрешението е дадено при приложение на ГПК/отм./.
Като взема предвид доводите по правния въпрос настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и като краен резултат неправилно.
Установено е по делото, че ответницата по жалбата Р. А. се легитимира като собственик на 1/2 ид.част от делбения имот – на поземлен имот с идентификатор № *, находящ се в [населено място], [улица] с площ от 114 кв.м., ведно с построените в имота сгради - жилищна сграда със застроена площ от 46 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 7 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 4 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 15 кв.м. на основание договор за дарение, извършен с нот. акт № */1974 г. с праводател нейната майка М. С. Х.. Последната придобила право на собственост върху имота на основание договор за дарение, сключен с нот.акт № */1969 г. с праводатели родителите й С. Г. С. и Р. А. С.. Жалбоподателят е придобил ½ ид.част от делбения имот на основание наследяване от родителите си А. С. Г.- поч. на 17.03.2003 г. и Н. П. Г. починала на 22.02.2007 г.
Правилен е извода на въззивния съд за неоснователност на възражението на жалбоподателя за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на целия имот. В тази насока по делото не е установено от събраните гласни доказателства жалбоподателят да е демонстрирал намерение да свои целия имот за себе си в продължение на 10 години, включително и наследодателите му – родителите, съответно да е отблъснато владението на ответницата по жалбата Р. А..
По делото е установено, че след предявяване на иска за съдебна делба пред първата инстанция жалбоподателят С. Г. е заменил собствената си ½ ид.част от делбения имот с нот.акт № */11.10.2010 г., като я прехвърлил на [фирма] [населено място] на лицето Б. Г. К.. В замяна жалбоподателят получил лек автомобил „П.” модел 106 с рег. № *.
Извода на въззивния съд, че извършеното разпореждане от жалбоподателя с ½ ид.част от делбения имот не е основание за промяна на крайния извод по спора между страните, а именно, че същите са съсобственици на процесния недвижим имот при равни права е неправилен.
Приложимия процесуален ред в случая е по ГПК в сила от 01.03.2008 г. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се зачете вещнопрехвърлителния ефект на валидно извършеното от жалбоподаеля разпореждане - замяна с ½ ид.част от делбения имот. Следователно приобретателя по тази сделка [фирма] [населено място] на лицето Б. Г. К. е придобила правото на собственост на ½ ид.част от процесния имот. В хода на делото пред първата инстанция не е конституиран приобретателя по сделката – не е направено искане за встъпване, нито за привличане на приобретателя, нито е изразявано съгласие или несъгласие от страните същият да замести прехвърлителя като страна по делото. С оглед настъпилия вещнопрехвърлителен ефект на извършеното разпореждане – замяна от съделителя С. Г. –ответник по иска за съдебна делба същият не се легитимира като съсобственик на процесния имот с квота от съсобствеността 1/2 ид.част. Предявеният иск за съдебна делба срещу жалбоподателя следва да се отхвърли.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени, като постановено при нарушение на процесуалния закон. Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия следва да се постанови друго, с ко ето искът за съдебна делба се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя С. Г. следва да се присъди сумата 60 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло въззивно решение № 860/09.06.2011 г. по в.гр.дело № 932/2011 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо отменената част постановява
Отхвърля предявения иск от Р. Г. А., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2,офис 5 чрез адв.П.К. против С. А. Г. от [населено място], [улица] за съдебна делба на недвижим имот - поземлен имот с идентификатор № *, находящ се в [населено място], [улица] с площ от 114 кв.м., ведно с построените в имота сгради - едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 46 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 7 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 4 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 15 кв.м.
Осъжда Р. Г. А., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2,офис 5 чрез адв.П.К. да заплати на С. А. Г. от [населено място], [улица] сумата 60 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: