Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 258   гр. София, 24.03.2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на седемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря В. Петрова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 871 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 660 от 05.11.2008 г. по гр. д. № 389/08 г. Софийски окръжен съд е оставил в сила решение от 21.12.2007 г. по гр. д. № 265/07 г. на Районен съд гр. С., с което е отхвърлен предявения от И. Й. В. иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от И. В. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. О. по касация ОСЗ гр. Б. и О. гр. Б. не вземат становище по жалбата. С определение № 494 от 12.06.2009 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК на въззивното решение като е приел, че съществен въпрос е задължението на съда да постанови решение след преценка на всички доказателства по делото. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че след изменението на чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ с ДВ бр. 13/07 г., правото на собственост трябва да бъде доказано с писмени доказателства. С ангажираните доказателства ищцата не доказала правото на собственост на наследодателя си. В емлячния регистър на името на Б. М. били записани имоти в м. “Л” и м. “Р”, но липсвали писмени доказателства за момента на записа, за връзката между Б наследодателя, за способа по който е придобита собствеността и за индивидуализацията на имотите към момента на обобществяване. В касационната жалба се твърди че съдът не е изяснил спора и не е обсъдил всички доказателства по делото. Не било спорно че Б. М. е баща на Й. М. , наследодател на ищцата. Имотите били записани в емлячния регистър на името на Б. М. , което представлявало доказателство по чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ. Без значение за спора било дали имотът е обозначен като нива или ливада. Идентичността за претендирания имот била установена и с гласни доказателства. Исковата молба по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ е подадена на 15.05.2007 г., затова законосъобразно въззивният съд е приел че нормата е приложима в редакцията с ДВ бр. 13 от 09.02.2007 г., според която лицата, пропуснали да подадат заявления в срок могат да установят с иск срещу ОСЗ правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи само с писмени доказателства. Според текста на чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ, в тези случаи правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по ЗТПС от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. Претенцията е за нива с площ от 2 дка в м. “Р” и за 0.8 дка, част от нива с площ 3 дка в м. “Л”. Ищцата твърди че нейният баща Й придобил имотите по наследство и давност от своя баща Б. Представено е копие от емлячен регистър на партида № 64 според която на името на Б. М. са записани нива от 4.2 дка в м. “Р” и ливада от 3.8 дка в м. “Л”. Според копие от партида № 319 от 03.1956 г., Йордан М. внесъл общо 19.22 дка ниви и ливади в ТКЗС. Решението на въззивния съд е постановено в нарушение на чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./, тъй като съдът е пристъпил към решаване на делото преди то да е напълно изяснено и без да прецени всички доказателства и доводите на страните. С оглед твърденията на ищцата, съдът е следвало да и укаже да представи удостоверение за смъртта и наследниците на Б. М. и така да установи нейна евентуална родствена връзка с него. Съдът не е проявил активност да изясни кои емлячни регистри липсват, с оглед записаното в служебна бележка на кметство с. Х., след като по делото е представен емлячен регистър за имоти на Б. М. , както и даде указания на ищцата да установи момента на записването в емлячния регистър. Съдът е следвало да изиска от ОСЗ да представи преписката с която на ищцата са възстановени земеделски земи, за да се извърши проверка на кого и въз основа на какви доказателства е възстановена нива с площ от 3 дка в м. “Л”, след като се твърди че единият от претендираните имоти е невъзстановена част от него. За изясняване на спора съдът е следвало да назначи и техническа експертиза, която да съпостави по площ, местности и граници имотите посочени в емлячния регистър на името на Б. М. с имотите внесени в ТКЗС от Й. М. и след като ги съпостави с възстановените от ОСЗ, да даде заключение за евентуална идентичност на притежаваните от наследодателите с претендираните с исковата молба имоти. Предвид на горните съображения настоящият състав на ВКС приема, че въззивното решение като неправилно следва да бъде отменено. Съгласно чл. 293 ал. 3 ГПК, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се върне на СОС за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 660 от 05.11.2008 г. по гр. д. № 389/08 г. на Софийски окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: