Ключови фрази
Делба * смесена съсобственост * възлагане на неподеляем имот * наследство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 143/2016 г.
София, 08.02.2017 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА


при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1693 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Й. С. Ч. и М. С. Ч. –Н. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 7559 от 06.11.2015 година по гр.възз.д. Nо 5796/2014 година на СГС- II ‚В „ в.с, в частта досежно начина на извършване на делбата- изнасяне имота на публична продан. Поддържа се , че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила, относно преценката на доказателствата по делото и материалния закон- избрания способ за извършване на делбата. Иска се ново решение по извършване на делбата на основание чл. 288 ал.3 ГПК/ отм./ .
Касационното обжалван е допуснато по въпроса за приложимостта на чл. 288 ал.3 ГПК/ отм./ когато комбинираната съсобственост, визирана т.8 на ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, е възникнала при разпоредителни сделки между сънаследниците , а след завеждане на делото за съдебна делба между съделители- наследници на общия наследодател и трето-лице приобретател и противоречието му със задължителна съдебна практика, обективирана с Решение No 148 от 07.04.2010 година по гр.д.No 473/2009 год. на ВКС, ГК-I , и свързания , от гл.т. необходимост от доказване на правно-релевантните условия за признаване на едно материално субективно право , въпроса за материално-правното значение на имотните декларации на съделителите за установяване и доказване на отрицателното условия за възлагане на наследствения недвижим имот по реда на чл. 288 ал.3 ГПК/ отм./, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС по ТР No 6/2013 год. на ОСГК и Решение No 506/08.07.2005 год. на ВКС, ГК– I.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от М. Б. З. чрез адв.Ал.И.- САК с който се взема становище само по неоснователността на релевираните доводи.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С обжалваното решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ , в частта досежно начина на извършване на делбата на апартамент в [населено място] е оставил в сила Решение oт 15. 01.2014 година по гр.д. Nо 10638/2004 год. на Софийския РС, 69 с-в. като е оставил без уважение възлагателните претенции на Й. Ч. и неговата сестра- М. Ч.-Н. по чл. 288 ал.3 ГПК/ отм./

По изведения правен въпрос
Съдебната практика на съставите на ВКС , в безспорните хипотези на смесена съсобственост, прилага без отклонения разясненията по т.8 на ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС , в смисъл че комбинирана /смесена/ съсобственост е съсобственост възникнала в резултат на повече от един юридически факт , а доколкото с възприетото становище по т. 7 на същото тълкувателно решение се приема, че само хипотезите на съсобственост, възникнала в резултат на наследяване , попадат под дискрецията на чл.288 ал.3 ГПК, то при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл.288 ал.3 ГПК/ отм./, изцяло възпроизведен като текст с действащия чл. 349 ал.2 ГПК. При действието на новия ГПК, в рамките на постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения , съставите на ВКС разшириха приложното поле на чл. 349 ал.2 ГПК, респ. по делата , заведени преди 1.03.2008 година на чл. 288 ал.3 ГПК / отм./ като се прие , че сделките сключени измежду сънаследниците с части от делбения имот , макар и да сочат на хипотеза на смесена съсобственост, поради предмета на разпореждане – а именно в рамките на наследствения имот, не са пречка да се възложи сънаследствения неподеляем недвижим в полза на сънаследника, който е заявил в срок възлагателната си претенция и отговаря на изискванията на закона , като се избегне изнасянето имота на публична продан.
Имотните декларации на съделителите за установяване и доказване на отрицателното условия за възлагане на наследствения недвижим имот по реда на чл. 288 ал.3 ГПК/ отм./,респ. по чл. 349 ал.2 ГПК са частни диспозитивни писмени доказателства, изхождащи от страна по делото. Същите се ползват с материална доказателствена сила относно установения факт,тъй като за неистинността на декларираните обстоятелства , деклараторът носи наказателна отговорност. Доколкото тези писмени декларации имат за цел да установят обстоятелство в полза на лицето от което изхождат, то същите следва да се ценят с оглед на всички останали доказателства по делото, а при тяхното оспорване тежестта на доказване относно декларираните обстоятелства е изцяло за лицето декларатор.
С разясненията по ТР No 6/2013 год. на ОСГК на ВКС , се прие , че доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти/ индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт и доказателствената тежест е на страната , която го твърди. Изложените съображения в цитираното Решение No 506/08.07.2005 год. на ВКС, ГК– I , което не съставлява задължителна съдебна практика по см.на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като е постановено в производство по чл. 218а б.“а“ ГПК / отм./ , не могат да се ценят по начин, различен от насоката на дадените разяснения с посоченото тълкувателно решение.

По основателността на касационната жалба
С оглед на изложените съображения , касационната жалба се явява основателна.
За да реши , че делбата следва да се извърши чрез изнасяне имота на публична продан , въззивният съд правилно съобразил , че имотът- апартамент в [населено място] е неподеляемо жилище по см. на чл. 40 ЗУТ и Наредба No 7 от 22.12.2003 година, но неправилно е приел, че съсобствеността не е възникнала изцяло на основание наследяване , налице е смесена съсобственост , което изключва възлагане на делбения имот , а и заявилите обща претенция за възлагане по чл. 288 ал.3 ГПК / отм./ съделители не отговарят на основанията , визирани от законодателя.
При установените по делото факти с решението по чл. 282 ал.1 ГПК / отм./ , съдебната делба е допусната между М. Б. З. , М. С. Ч.- Н. и Й. С. Ч. при права 1/2 идеална част за първия и по 2/6 идеални части за брата Й. Ч. и 1/6 идеална част за сестрата М. Ч. . Прието е ,че съделителят М. З. установява правата си в съсобствеността по силата на дарение от А. К. Х. , наследник на общите наследодатели в обема на нейните наследствени права , а правата на останалите двама съделители произтичат от наследяване и дарение от наследник.
При преценката на способа за извършване на делбата , който начин за ликвидиране на съсобствеността най-точно да съответства на закона- чл. 69 ЗН , съдът не е обсъдил аналитично доказателствата по делото в контекста на по- актуалното разбиране на практиката на съдилищата за разширяване приложното поле на възлагането на сънаследствен жилищен имот по чл. 349 ал.2 ГПК, аналогичен на чл. 288 ал.3 ГПК / отм./ в хипотезите на наследство , при което има последващо разпореждане с наследствен дял.
В случая формално направения, без анализ на фактите , извод за смесения характера на съсобствеността , не може да бъде споделен като правилен. С оглед на изложените общи мотиви по обуславящите изхода на спора за способа на извършване на делбата правни въпроси , настоящият състав приема , че предмет на делбата е сънаследство спрямо което е приложим нормата на чл. 288 ал.3 ГПК/ отм./ респ. чл. 349 ал.2 ГПК. Извършените разпоредителни сделки между сънаследниците не променят характера съсобствеността на делбения имот , а именно , че същата възниква по линия на наследяването от С. Ч. през 1963 година , а в последствие при новото наследство, открито със смъртта на И. П. през 1998 година.
Разпоредбата на чл.288 ал.3 ГПК /отм./ при установена неподеляемост на делебния недвижим имот- жилище , визира изискването претендиращият възлагане съделител да е наследник, който е живял в имота при откриване на наследството- т.е. към момента на смъртта на наследодателя.
Правото да иска възлагане в дял може да се реализира в делбения процес , ако за претендиращия съделител –наследник са налице всички материалноправни предпоставки. При две и повече наследства ако всеки съделител, който има качеството на пряк наследник или по заместване, е живял в процесния недвижим имот към смъртта на наследодателя си , той формално отговаря на условието на закона.
При липсата на спор относно писмено декларираните отрицателни факти от страна на заявилите възлагателна претенция за общ дял Й. Ч. и М. Ч. , ценени в контекста на събраните писмени доказателства , свързани с адресната регистрация , данните за постоянен адрес на Й. Ч. и други , обосновават извод , че са налице предпоставките на закона за уважаване възлагателната претенция на Й. Ч. в общ дял със сестра му М.. Наред с подадената писмена декларация за имотно състояние , касаеща именно заявената претенция за възлагане , съделителят Й. Ч. е ангажирал и редица косвени писмени доказателства , като индиция , че е живял в процесното жилище , като едно трайно установено във времето фактическо състояние, включващи и момента на смъртта на общия наследодател С. Ч..
С оглед на изложеното, събразявайки всички доказателства по делото в подкрепа на извода , че имотът следва да се третира като сънаследство в един по-широк смисъл при изложените общи мотиви по- горе, който смисъл би дал възможност за възлагане на делбения имот по реда на чл. 288 ал.3 ГПК /отм./, касационният съд намира , че възлагателната претенция следва да бъде уважена на основание чл. 288 ал.3 ГПК / отм./. Чрез изборът на този способ за ликвидиране на съсобствеността , при доброволното групиране на брата и сестрата , имотът ще се запази за наследника , който е живял години наред в него и има спомени и лично отношение като към свой дом, без да се налага да премине в собственост на трето лице при публичната продан. Ето защо настоящият състав на ВКС намира , че следва да отмени решението на въззивния съд по извършване на делбата по реда на чл. 288 ал.1 ГПК / отм./ и изнасянето на публична продан и постанови по същество ново решение , с което имотът бъде възложен на основание чл. 288 ал.3 ГПК /м отм./ на съделителите / брат и сестра/ Й. С. Ч. и М. С. Ч. - Н. в общ дял, а за уравнение на дяловете , при условията на чл. 288 ал.6 ГПК / отм./ в полза на съделителя М. Б. З. следва да се присъди парично уравнение , съобразено с дела му от 1/2 идеална част на база паричната стойност на делбения имот, определена при помощта на вещо лице във втората фаза на процеса от 100 520 лв./ л. 225/. Дължимата сума за уравнение дела на М. Б. З. е 50 260 лв. , като от тази сума Й. Ч. дължи да заплати 2/3 части или сумата от 33 507 лв., а М. Ч. дължи 1/3 част или сумата от 16 753 лв. Сумите за уравнение на дяловете , ведно със законната лихва следва да бъдат платени в срок от 6 месеца , считано от влизане в сила на решението. Вещно-правният ефект на възлагателното решение се проявява след плащане на сумите за уравнение в указания от законодателя срок. В случай , че задължението за заплащане на паричното уравнение не бъде изпълнено в този срок, възлагателното решение се обезсилва по право и делбата се извършва отново по реда и условията на чл. 288 ал.7 ГПК/ отм./, респ. по чл. 349 ал.6 ГПК.
По дължимите държавни такси следва да се има предвид , че същите са в размера определен от РС-София, в тази част решението не е обжалвано и е вляло в сила.
По искането на касаторите за присъждане на разноски за касационното обжалване : Искането е основателно отчасти .С оглед на изложените съображения за уважаване на касационната жалба следва да се присъдят разноски само за осъществената адвокатска защита пред настоящата инстанция в размер на сумата 480 лв. / четиристотин и осемдесет лева/, на основание чл. 81 ГПК.
Сумите заплатени като пропорционална държавна такса , общо 1005 лв. / хиляда и пет лева/ са изчислени и събрани върху само върху дяловете на касаторите / общо 1/2 идеална част от имота/, това са разноски в делбата , които се поемат от всеки съделител, съобразно дела му поради което те не могат да съставляват и да бъдат вменени като задължение на останалите съделителя , в случая на ответника по касация М. З..
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК, върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 7559 от 06.11.2015 година по гр.възз.д. Nо 5796/2014 година на СГС- II ‚В „ в.с, в частта досежно начина на извършване на делбата- изнасяне имота на публична продан и вместо него п о с т а н о в я в а:
ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на основание чл. 288 ал.3 ГПК / отм./ на Й. С. Ч. от [населено място] [улица]No 53вх.А ет.1 ап.3 ЕГН [ЕГН] и М. С. Ч.- Н. , с адрес [населено място] с.а. ЕГН [ЕГН] следния недвижим имот – апартамент 7 в къщата , находяща се в [населено място] , [улица]No 53 вх.„А“ на първия етаж, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня , баня , клозет и други сервизни помещение при съседи: [улица], стълбище, Г. Д.,, З. С. , отгоре Р. О. и отдолу В. А. , заедно с прилежащото избено помещение No 18 при съседи: В. А., Г. Д., вход и [улица], заедно с таванско помещение No 9 , при съседи: Й. Х., [улица], П. Д. и вход, ведно с прилежащите 47/100 идеални части от общите части на сградата и от дворното място върху което е построена, цялото от 464 кв.м. / четиристотин шестдесет и четири кв.м./, съставляващо парцел V-5 от кв. 360 по плана на [населено място], местността ГГК-Г-6- II част, при граници: [улица], [улица], П. Д. и Д. С., с пазарна стойност 100 520 лв. / сто хиляди петстотин и двадесет лева/.
ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ осъжда Й. С. Ч. от [населено място] [улица]No 53вх.А ет.1 ап.3 ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Б. З. , с адрес [населено място] [улица]No 11 ап. 13, ЕГН [ЕГН] сумата от 33 507 лв. / тридесет и три хиляди петстотин и седем лева / , ведно със законната лихва в 6 /шест/- месечен срок , считано от влизане на съдебното решение в сила. При неизпълнение на паричното задължение в указания срок, възлагателното решение се обезсилва по право.
ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ осъжда М. С. Ч.- Н. , с адрес [населено място] [улица] вх.А, ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Б. З. , с адрес [населено място] [улица]No 11 ап. 13, ЕГН [ЕГН] сумата от 16 753 лв./ шестнадесет хиляди седемстотин петдесет и три / ведно със законната лихва в 6 /шест/- месечен срок , считано от влизане на съдебното решение в сила. При неизпълнение на паричното задължение в указания срок, възлагателното решение се обезсилва по право.
Собствеността на поставеното в общ дял жилище ще бъде придобита от лицата , в чиято полза е възлагането , от датата на плащане в пълен размер на сумата от 50 260 лв./ петдесет хиляди двеста и шестдесет лв./, ведно със законната лихва, считано от дата на влизане в сила на решението по възлагане до плащането.
ОСЪЖДА Михаил Б. З.,с адрес [населено място] [улица]No 11 ап. 13, ЕГН [ЕГН] да заплати на Й. С. Ч. от [населено място] [улица]No 53вх.А ет.1 ап.3 ЕГН [ЕГН] и М. С. Ч.- Н. , с адрес [населено място] [улица] вх.А, ЕГН [ЕГН] сумата 480 лв. / четиристотин и осемдесет лева/, разноски за защита пред касационния съд, на основание чл. 81 ГПК.
Решението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ: