Р Е Ш Е Н И Е № 23 гр.София, 31.03.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдията Генковска т.д. № 2142 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.47, т.2, т.3 и т.4 ЗМТА. Предявен е иск от М. В. Б. от [населено място], чрез пълномощника му адв.Д. Ч. за отмяна на решение от 24.10.2013г. по арбитражно дело № 637/2013г. на арбитър ad hoc Б. Г., с което М. В. Б. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 11 032,11 лв. със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението. В исковата молба се поддържа, че ответникът по арбитражното производство не е бил уведомен за образуването му, за насрочването му в съдебно заседание и за постановеното по него арбитражно решение. Излагат се съображения, че не са налице доказателства за връчване на съобщения до страната за участие в процеса и на копие от окончателния акт. Наведени са и доводи за противоречие на арбитражното решение с обществения ред на Република България, доколкото при постановяването му са нарушени основни принципи от правопорядъка на държавата: законност, установяване на истината, равенство на страните в процеса, състезателно начало. Поддържа се, че арбитражното споразумение е нищожно като противоречащо на закона – З., ЗЗД и Директива 93/13/ЕС. Иска се отмяна на атакуваното арбитражно решение. Ответникът [фирма] в подадения от него писмен отговор оспорва основателността на иска. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на чл.47 ЗМТА е процесуално допустим. Предявен е от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване за арбитражното решение. Преди преценката дали са налице основанията за отмяна, на които страната се позовава, ВКС следва да се произнесе дали арбитражното решение е валидно, като тази преценка е дължима служебно. По силата на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на Закон за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19, ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47, ал.2 ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В производството по чл.48, ал.1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която посредством редакциите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47, ал.2 ЗМТА изрично регламентира забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласява нищожността на поставените по тях арбитражни решения. С влизане в сила на ЗИД на ГПК ДВ бр.8/2017г. и съгласно § 6, ал.2 ПЗР, производствата по неарбитрируеми - потребителски спорове се прекратяват и по тях не може да бъде постановено арбитражно решение. Това правило следва да бъде приложено симетрично и по отношение на онези арбитражни решения по аналогични спорове, които са предмет на иск за отмяна /иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА съобразно датата на получаване - узнаване на решението от молителя, респ. в срока по изр.второ/, по който ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл.19, ал.1 ГПК във вр. с § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/2017г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като след като констатира нищожността на такова решение, ВКС не би могъл нито да го отмени, нито респективно да остави молбата за отмяна без уважение. Аргумент за дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен и от разпоредбата на новата ал.5 на чл.405 ГПК /приета с ДВ бр.8/2017г./ - съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА решения. Това е процесуалноправна норма, която има действие от влизане в сила на закона и прилагането й, съответно преценката за нищожност на арбитражното решение при молба за издаване на изпълнителен лист, е възложено на окръжните съдилища. На по-голямо основание ВКС дължи тази преценка по висящите производства по чл.48 ЗМТА - тези, които са заварени от Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ и по които не е постановено решение от касационната инстанция. В процесния случай предмет на арбитражното производство е спор по договор за револвиращ заем като М. В. Б. в качеството си на кредитополучател се явява „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на З.. Производството по чл.47 и сл. ЗМТА се явява заварено от ЗИД на ГПК / ДВ бр.8/24.01.2017г./. По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арбитражното производство на арбитражното решение по арб.дело № 637/2013г. на арбитър ad hoc Б. Г.. Ответникът следва да заплати поисканите и доказани разноски на ищеца в размер на 1302 лв., от които 861 лв. изплатено адвокатско възнаграждение, при уважено възражение по чл.78, ал.5 ГПК и сумата от 441 лв. – заплатена държавна такса. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 24.10.2013г. по арбитражно дело № 637/2013г. на арбитър ad hoc Б. Г.. Осъжда [фирма] да заплати на М. В. Б. от [населено място], сумата от 1302 лв. разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: