Р Е Ш Е Н И Е № 33 София, 16 юли 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и трети януари ........... 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................... ЧЛЕНОВЕ: .. Даниела Атанасова ............................. .. Красимир Шешердиев .................... при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от В. .. Ивайло Симов .................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров............................ КНОХД № .. 2181 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадени в срок касационни жалби от страна на подсъдимите А. А. и С. Ф.. Обжалва се въззивна присъда № 44 от 26.09.13 год., постановена по ВНОХД № 474/13 год. по описа на Русенския окръжен съд. Със същата изцяло е отменена присъда № 106 от 10.05.13 год., постановена по НОХД № 291/13 год. на Русенския районен съд. С новата присъда подсъдимите: А. е призната за виновна и осъдена по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 310, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК; Ф. – по чл. 310, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК; Р. К. – по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 310, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. В жалбите са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК. От страна на А. се иска алтернативно: отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане; след отмяната на второинстанционния акт да се оправдае по повдигнатите и обвинения по чл. 311, ал. 1 НК и по чл. 310, ал. 1 НК; да се измени присъдата като деянията се преквалифицират по чл. 311, ал. 2 и по чл. 310, ал. 2 НК и се прекрати наказателното производство, поради изтекла погасителна давност. От страна на Ф. се иска да се измени присъдата, като извършеното от нея деяние се преквалифицира по чл. 310, ал. 2 НК и се прекрати наказателното производство, поради изтекла погасителна довност. Жалбоподателката А. и упълномощеният и защитник С. не се явяват в заседанието на ВКС, редовно призовани. Не се представя допълнение към касационната жалба по реда на чл. 351, ал. 3 НПК. Жалбоподателката Ф. и нейния служебен защитник от досъдебното производство не се явяват, редовно призовани. Представя се допълнение към касационната жалба по реда на чл. 351, ал. 3 НПК от защитата, с което се поддържа жалбата. Прокурорът споделя аргументите на въззивната инстанция, по отношение на преценката за липсата на маловажност на случая. Пледира за оставяне в сила на въззивната присъда. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилите жалби, посочените с тях основания, доводи и искания и становището на прокурора, намира следното: С първоинстанционната присъда подсъдимата А. А. е призната за виновна в това, че през периода 05.08.08 год. – 18.11.08 год. в [населено място], Р. област, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице в кръга на службата си, в съизвършителство с Р. К., съставила 16 бр. пътни листи за л.а.м. „Пежо” с рег. [рег.номер на МПС] , в които удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства, като случаят е маловажен, поради което и на осн. чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и чл 2, ал. 2 НК не и е наложено наказание. Оправдана е по първоначалното обвинение по чл. 311, ал. 1 НК. А. е призната за виновна и в това, че за периода 05.09.08 – 27.08.09 год. на същото място, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице в съучастие с Р. К. и С. Ф., в кръга на службата си съставила неистински официални документи – седем пътни листи за л.а.м. „Пежо” с рег. [рег.номер на МПС] и два работни дневни отчета за трактор ЮМЗ, с рег [рег.номер на МПС] , на които придала вид, че са конкретно писмено изявление на М. А., с цел да бъдат използвани, като случаят е маловажен, поради което и на осн. чл. 310, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и чл 2, ал. 2 НК не и е наложено наказание. Оправдана е по първоначалното обвинение по чл. 310, ал. 1 НК. Със същата присъда подсъдимата С. Ф. е призната за виновна в това, че през периода 24.08.09 – 27.08.09 год. на същото място, в условията на продължавано престъпление, в съучастие с А., подпомогнала същата, като длъжностно лице в кръга на службата и, да състави два неистински официални документа - два работни дневни отчета за трактор ЮМЗ, с рег [рег.номер на МПС] , на които придала вид, че са конкретно писмено изявление на М. А., с цел да бъдат използвани, като случаят е маловажен, поради което и на осн. чл. 310, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и чл 2, ал. 2 НК не и е наложено наказание. Оправдана е по първоначалното обвинение по чл. 310, ал. 1 НК. С присъдата е признат за виновен, но не му е наложено наказание и Р. К. по чл. осн. чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и чл 2, ал. 2 НК. Оправдан е по първоначалното обвинение по чл. 311, ал. 1 НК. Признат е за виновен и по чл. 310, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1НК, като на осн. чл. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и чл 2, ал. 2 НК не му е наложено наказание. Оправдан е по първоначалното обвинение по чл. 310, ал. 1 НК. Въззивното производство е образувано по протест на прокурора единствено по отношение на приетото от първоинстанционния съд, че извършеното от тримата подсъдими е маловажен случай. Поискана е отмяна на присъдата и постановяване на нова, с които да бъдат осъдени по повдигнатите им с обвинителния акт обвинения по чл. 311, ал. 1 и по чл. 310, ал. 1 НК, като им се наложат наказания, съобразно санкционната част на съответните текстове от закона. Тримата подсъдими не са обжалвали първоинстанционния акт. С атакуваната пред настоящата инстанция въззивна присъда, първоинстанционната е отменена изцяло. А. е призната за виновна по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което на осн. чл. 54 НК е осъдена на ОСЕМ месеца лишаване от свобода и две години лишаване от право да заема изборна държавна или обществена длъжност, съответно на ШЕСТ месеца лишаване от свобода и една година лишаване от право да заема изборна държавна или обществена длъжност. На основание чл. 23, ал. 1 и 2 НК и е наложено общо наказание ОСЕМ месеца лишаване от свобода и две години лишаване от право да заема изборна държавна или обществена длъжност. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Ф. е призната за виновна по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което на осн. чл. 54 НК е осъдена на ТРИ месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. К. е признат за виновна по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което на осн. чл. 54 НК е осъден на ПЕТ месеца, съответно на ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 и 2 НК и е наложено общо наказание ПЕТ месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Съдът се е произнесъл и по разноските, направени по делото. В касационната жалба от страна на А. е посочено като основание допуснати нарушения на материалния закон. В негова подкрепа се правят редица доводи, свързани с: липсата на съответен ред и форма за издаване на пътните листи; длъжностното качество на К.; служебните задължения на жалбоподателката да издава пътни листи в кръга на службата и като кмет; липсата на задължителност на реквизитите „разрешил излизането” и „приел и проверил пътния лист”; неприложимост на Наредба № 33/03.11.99 год. Тези възражения са обвързани с искането да се оправдае подсъдимата по повдигнатите обвинения. Същите не биха могли да се обсъдят по същество от настоящата инстанция, защото правото на касационно обжалване се поражда като резултат от упражняване на правото на въззивно обжалване. Този процесуален ред за пренасяне на производството в следващата инстанция изключва, т.н. прескачащо обжалване, позволяващо проверка на първоинстанционните актове по жалба, подадена директно в касационната инстанция. Според действащата процесуална уредба, предмет на касационната проверка са само актове на въззивната инстанция. По настоящото дело жалба във връзка с посочените по-горе обстоятелства не е подавана във въззивното производство и не са поддържани доводи за допуснати нарушения на материалния закон в изложения смисъл. Затова е недопустимо за първи път в касационното производство да се сочат основание и подкрепящи ги доводи, които не са поставени за решаване с въззивната жалба. В случая, от страна на А. не е подадена въззивна жалба. Въпреки всичко, в изпълнение на нормата на чл. 314 НПК окръжният съд е взел отношение по обективната страна на извършените престъпления, като е изложил съображенията си по наведените от защитата твърдения за несъставомерност на деянията. Въззивният съд, за да отмени първоинстанционната присъда и да постанови осъдителна, е приел, че случаят не е маловажен. Обосновал е този правен извод спрямо А. с: броя на извършените деяния, обхванати от двете продължавани престъпления; ръководното длъжностно качество и очакванията на обществото към изпълнението на функциите и на кмет на населеното място; въвличането в извършеното и на други две длъжностни лица. Приел е, че в необходимата степен за реализиране на наказателната отговорност по основните състави на чл. 311 и чл. 310 НК са засегнати чужди права и счетоводния документооборот. С оглед обекта на защита по тези текстове от закона, е подчертал обществената укоримост спрямо поведението на А., чрез престъпно създаване на документи, да коригира счетоводни недостатъци, свързани с извършени разходи от предишното ръководство на кметството, вместо по законовия ред да уведоми съответните органи, за да се възстановят липсващите публични средства. В същия смисъл са и съображенията на втората инстанция по отношение на степента на обществената опасност на извършеното от Ф. и К.. Принципно тези разсъждения са правилни, но не са обвързани в достатъчна степен с приетите по делото факти за незначителността на вредните последици и възприетите смекчаващи обстоятелства съгласно легалната дефиниция по чл. 93, т. 9 НК. Длъжностното качество на А. е обективен елемент от състава на престъпленията по чл. 310 и чл. 311 НК, като законът не степенува отговорността на отделните длъжностни лица. В случая, единствено тя е могла да състави в кръга на службата си инкриминираните документи, в които да удостовери неверни обстоятелства, и неистински официални документи. С оглед механизма на извършеното, участието на Ф. и К. са били необходими, поради което е ангажирана и тяхната наказателна отговорност. Маловажността на случая не игнорира обществената опасност на извършеното и престъпния му характер. С оглед, обаче, на незначителността на обществените последици и конкретни смекчаващи обстоятелства, наказателната отговорност на дееца остава наказуема, но в занижена степен. В тази връзка, възприетата от районния съд маловажност на извършеното е по-близко до смисъла на закона, поради което се споделя и от настоящия състав на касационната инстанция. От значения е конкретната цел на лъжливото документиране – създаване на доказателства, касаещи вътрешна отчетност за заведено, но липсващо гориво на стойност 171.76 лв., което е разходено от предишната управа на кметството. От значение са и: недобрата регламентация на документооборота от първостепенния разпоредител с общински средства – кмета на община Иваново; липсата на констатирани от вътрешния одит други нарушения извършени от А.; лошото състояние на транспорта в кметството, налагащо използването на личен транспорт за служебни цели; ниската степен на засягане на обществените отношения, свързани с документооборота и засягане на счетоводната отчетност; чистото и съдебно минало; добрите характеристични данни. Същите обстоятелства са мотивирали районния съд да приеме, че извършеното от Ф. и К. също представлява маловажен случай. Съгласно отразеното по-горе, законосъобразно са праквалифицирани деянията, осъществени от А. по чл. 311, ал. 2 и чл. 310, ал. 2, от Ф. – по чл. 310, ал. 2 и от К. – по чл. 311, ал. 2 и по чл. 310, ал. 2 НК, по които същите са признати за виновни. С оглед предвидените в съответните текстове от закона наказания и момента на прекратяване на продължаваните престъпления – 18.11.08 год., съответно 27.08.09 год., съобразени със сроковете по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 82, вр. чл. 2, ал. 2 НК, районният съд законосъобразно е приел, че към момента на постановяване на присъдата – 10.05.13 год., е изтекъл срокът за наказателно преследване, независимо от спирането или прекъсването на давността, поради което не е наложил наказания на подсъдимите. По посочените съображения, касационните жалби от страна на А. и Фейзлова са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ. Отразеното, съпоставено с пределите на касационната проверка за необжалвалите подсъдими по чл. 347, ал. 2 НПК, налага въззивната присъда да се измени, като се преквалифицират извършените от тримата подсъдими престъпления в по-леко наказуеми и да не им се налага наказание поради изтекла давност. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивна присъда № 44 от 26.09.13 год., постановена по ВНОХД № 474/13 год. по описа на Русенския окръжен съд, като преквалифицира извършените от тримата подсъдими престъпления в по-леко наказуеми както следва: - спрямо подсъдимата А. М. А. престъплението по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК в такова по чл. 311, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на осн. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 2, ал. 2 НК не и налага наказание, а престъплението по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК в токова по чл. 310, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на осн. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 2, ал. 2 НК не и налага наказание; - спрямо подсъдимата С. И. Ф.престъплението по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК в такова по чл. 310, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на осн. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 2, ал. 2 НК не и налага наказание; - спрямо Р. М. К. престъплението по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК в такова по чл. 311, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на осн. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 2, ал. 2 НК не му налага наказание, а престъплението по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК в токова по чл. 310, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на осн. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 2, ал. 2 НК не му налага наказание. ПОТВЪРЖДАВА въззивната присъда в останалата и част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................