Р Е Ш Е Н И Е № 386 гр. София, 09 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1216/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Делото пред ВКС е образувано по искане за възобновяване на основание чл.420, ал.2, вр. чл.422, ал.1,т.5 вр. с чл.348, ал.1,т.т.1,2 и 3 НПК на производството по внохд№128/12 год. на Ловешкия Окръжен съд и по НОХД № 481/2011 г. на Тетевенския РС, изготвено от адвокат В. Т. М. - защитник на осъдения И. И. Л.. Иска се възобновяване на въззивното дело и отмяна на въззивното решение с оправдаване по обвинението или отмяна на въззивното решение, и връщане на делото за ново разглеждане. В искането за възобновяване се изтъкват следните основания и доводи в тяхна подкрепа: За нарушение на закона се претендира неправилност на извода, за извършено престъпление по чл. 144,ал. З НК, вместо извод за деяние - дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 от УБДХ. Свидетелят П. е изпълнявал задълженията си по опазване на обществения ред, което е несъвместимо с показанията му , че се е уплашил от инкриминираните думи на осъдения Л., че „нямало да види жив детето си, когато се роди”. Няма изпълнително деяние, което да обективира намерение на дееца, че ще осъществи заканата си срещу свидетеля или негови ближни. Не е доказано, че е изрекъл инкриминираното в обвинителния акт изречение :„Може ли да не видиш жив детето си, като се роди„ , а дори и да е така, това е израз на лошо отношение на пийнал човек, клетва, прокоба, но не и закана с убийство. За съществени процесуални нарушения се сочат: липса на мотиви защо не се приемат възраженията на подсъдимия и неговата защита; не са ценени показанията на свидетелите, че свид.П. е бил в лоши отношения с осъд.Л. и е бил агресивен към него като през вратата на дома му го е дърпал и удрял; направена е превратна оценка на доказателствата по делото, без анализ на тяхното съдържание, водеща до порок при формиране на вътрешното убеждение на съда; не е допусната експертиза, която да установи действителното психическо състояние на „пострадалия" П., което е задължително за оценка на съставомерността на извършеното деяние; не е изследвано дали думите на дееца са били възприето от свидетеля като реална заплаха и дали те са били обективно годни да предизвикат основателен страх у пострадалия - въоръжен и обучен полицай. Явна несправедливост на наказанието се мотивира като последица от неправилната оценка на обществената опасност на деянието и извършителя. В съдебно заседание осъденият се явява лично и със защитата си адвокат В. М. и поддържат искането. Частният обвинител и граждански ищец П. П. не се явява, редовно призован. В изрична молба взима становище за даване ход на делото в негово отсъствие като в представените писмени бележки оспорва искането за възобновяване на делото като неоснователно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата- липсват съществени нарушения на процесуалните правила, законът е приложен правилно и наложеното на осъдения наказание е справедливо. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, В РАМКИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ ПО ЧЛ. 425 НПК, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането е процесуално допустимо , тъй като е подадено в срок, от процесуално легитимирана страна и е срещу акт, непроверен по касационен ред и подлежащ на възобновяване. Разгледано по същество искането е частично основателно. С присъда №10/07.02.2012 год. по НОХД № 481/2011 г. на Тетевенския РС подсъдимият И. И. Л. е признат за виновен за престъпление по чл. 144,ал. З предл.1-во, вр. ,ал.2, предл.1-во, вр.ал.1 и вр. чл.54 НК и е осъден на една година лишаване от свобода при „строг режим„ на изтърпяване наказанието в затворническо общежитие от „закрит тип", за това , че на 02.09.2011 год.в гр.Тетевен, на ул.”Тома Васильов”,пред дом №2, се е заканил с убийство на П. М. П. – полицейски служител по време на изпълнение полицейските задължения по охрана на обществения ред с думите : „…Може ли да не видиш жив детето, когато се роди” и това заканване би могло да породи основателен страх у лицето за осъществяването му. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено подсъдимия Л. да изтърпи отделно и наложеното му наказание от три месеца лишаване от свобода по присъдата по НОХД № 329/2010 г. на Тетевенския РС, в сила от 22.06.2010 г. от 3 / три / месеца лишаване от свобода. На гражданския ищец П. М. П. са присъдени 2 000/две хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва считано от 02.09.2011 г. С въззивното решение №58/ 15.05.2012 год. по внохд№128/12 год. на Ловешкия Окръжен съд ( образувано по жалба от защитата на подс.Л.), присъдата е потвърдена. Проверката на данните по делото сочи, че въззивната инстанция не е допуснала твърдяните в искането съществени процесуални нарушения. Упражнила е стриктно възложените й от закона правомощия като е отговорила аргументирано на всички доводи в жалбата на защитата на подсъдимия срещу правилността на първоинстанционната присъда, по реда на чл. 339, ал. 2 НПК. Извършена е проверка на присъдата и на непосочените в жалбата основания и е направен собствен анализ на доказателствените източници. Изложени са съображения на кои доказателствени източници е дадена вяра и защо, съответно има мотиви и за отхвърлените като недостоверни гласни доказателствени средства. Внимателно е проверена достоверността на показанията на свид.П. на фона на оценените лоши отношения на същия с подсъдимия Л.. ЛОС е формирал фактически констатации за начина по който е протекла полицейската проверка в дома на Л. по повод подадения сигнал до РУ на МВР гр.Тетевен от свид.Б. П., че Л. нарушавал спокойствието на гражданите през нощта,вдигал недопустим шум и пречел на съня им. Неоснователно се твърди в искането, че съдилищата не били оценили агресивното поведение на свид.П. спрямо подс.Л. по време на проверката. Такива доказателства не са събрани по делото. Данните са, че подс. Л. не е допуснал свид.П. и колегата му свид.Г. в двора на дома си. Полицаите са разговаряли с него през затворената врата на двора му като оттам са отправили предупреждението да не нарушава обществения ред, поради което приетото от съдилищата за законосъобразност в поведението на П. и Г. не е опровергано от доказателствата по делото. Несъстоятелно е оплакването за превратна оценка на доказателствата по делото, без анализ на тяхното съдържание, водеща до порок при формиране на вътрешното убеждение на съда. Доказателствените източници са подложени на цялостна проверка и оценка по реда на чл. 107 НПК. Показанията на свидетелите Г., П., А., К. и П. П.. Са оценени съобразно тяхното действително съдържание. Първите двама са очевидци на поведението на Л. и П. на инкриминираните дата и място и разкриват точно и изчерпателно отправената от подсъдимия към свид.П. заканителна реплика : „…може ли да не види жив детето ,когато се роди”. Другите трима свидетели са описали възприятията си относно психическото състояние което тези думи са предизвикали у свид.П.. Според установеното от тези свидетели, той е бил видимо уплашен и притеснен от съдържанието им, поради факта , че по същото време е очаквал дете от съпругата си , бременна в деветия месец. По делото са събрани и писмени доказателствени източници ( извлечения от седмичен график и наряд за проверени лица в РУ на МВР гр.Тетевен л.11,л.12 от досъд. произв.,приобщени по реда на чл. 283 НПК в първоинстанционното разглеждане на делото), които наред с показанията на свидетелите Г., Б. П. и А. са ценени от съдилищата като достоверен източник на информация,че Л. е бил чест нарушител на обществения ред, с регистрирани в РУ на гр.Тетевен прояви срещу реда и спокойствието на гражданите, за които бил многократно предупреждаван от органите на МВР, включително и от свид.П.. Следователно, инкриминираните от обвинението думи на подсъдимия , отправени към свид.П. са били обект на анализ относно въздейюствието им върху свидетеля. Констатациите, че те са били възприети като възможна реална заплаха са достатъчни и за приетия правен извод, че те са били обективно годни да предизвикат основателен страх у пострадалия, независимо и вън от това дали той е бил полицай, или не, дали е бил въоръжен , или не. При тези доказателствени източници, констатациите на съдилищата по фактите за отправената към пострадалия закана и за обективната възможност тя да възбуди основателен страх за осъществяването й спрямо П. са въз основа на оценката на действителното им съдържание. Не е допуснато съществено процесуално нарушение с неназначаване по делото на СПЕ-за, която да установи действителното психическо състояние на свид.П.. Назначаването й не е задължителен елемент в доказателствената дейност на съда, тъй като фактите предмет на изясняване от нея са установени от оценката на свидетелите очевидци и от показанията и поведението на свид.П.. В случая съдът не се е нуждаел от специални знания в тази насока. Процесната експертиза не е от кръга на задължителните по чл. 144, ал. 2 НПК. Изследването на въпроса дали възприемането на поведението на дееца, чрез обективните му думи или действия от страна на пострадалия е довело до възможност да се оценят от него като реална заплаха , дали те са били обективно годни да предизвикат основателен страх у пострадалия , независимо че е бил в случая на работа и е въоръжен и обучен полицай е единствено в обсега на правно-логическата оценъчна дейност на съда. ВКС намира за правилни изводите на решаващите съдилища , че за да е налице съставомерна закана за убийство не е нужно да се установява дали деецът е имал намерение да осъществи заканата си спрямо пострадалия. Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I - "Убийство", от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления против личността". Със съставите на чл. 144 НК не се защитава живота на гражданите, а тяхната лична свобода. Затова съдилищата правилно са приели, че за осъществяване на това престъпление се изисква единствено изразяване с думи или действие на закана с убийство спрямо свидетеля, която закана да е възприета от него и обективно би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. А от субективна страна деецът трябва да съзнава съдържанието на заканата, и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Затова, не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а да са налице данни, че заканата е възможно да бъде осъществена. Ловешкият ОС е направил извод в решението си , че заканата е възбудила основателен страх у свид.П., поради обективно застрашителното й съдържание срещу личността на П.. Но за съставомерността на деянието е достатъчно да са налице данни, че тя е възможно да бъде осъществена, а не и лицето действително да се е уплашило, както е приел съдът. В случая, от установените фактически данни за незачитането от свид.Л. на реда и правилата за поведение в обществото- поведение, за нанесен побой над полицейски служител и осъждането му за хулиганство, които е установено, че са били известни на пострадалия П., е налице реалната възможност заканата да бъде осъществена. Следователно, изводът на съда, че заканата е била реална, а не хипотетична, е правилен, тъй като е основан на доказателствата и на правната същност на това престъпление. Неоснователни са доводите на защитата , че осъденият не е имал намерение да осъществи заканата си, както и тези от тях, че пострадалият - обучен полицай, е недопустимо да бъде уплашен от нея. Както се изясни по-горе, не е необходимо отправящият заканата да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение, защото тогава деянието ще бъде съставомерно по друг престъпен състав, например за приготовление към убийство и пр. Не е необходимо и да се доказва , че пострадалият се е уплашил, а е необходимо да се докаже, че заканата обективно би могла да бъде осъществена. ВКС не споделя и тезата на защитата за съставомерност на деянието по чл.1 от УБДХ, тъй като инкриминираните от обвинението факти, на които са основани атакуваните съдебни актове, очертават признаците на престъпление против личността, а не на нарушаване на отношенията по опасването на обществени ред и спокойствието на гражданите. Ето защо, деянието не може да се цени както като престъпление хулиганство , така и в неговия по-нисък по обществена опасност еквивалент – като административното нарушение по УБДХ. При проверката на довода за явна несправедливост на наказанието на осъдения Л., ВКС намира оплакването в искането за ОСНОВАТЕЛНО. Размерът на наказанието е определен в нарушение на съотношението между определящите вината на осъдения Л. обстоятелства. Надценена е ролята на отегчаващото обстоятелство - предходното осъждане на Л. за хулиганство, още повече, че то е изведено от съдилищата като единствено отегчаващо вината му обстоятелство. Решаващите съдилища са игнорирали изцяло младата възраст на подсъдимия, семейното му положение, качеството му родител на три малолетни деца, за които полага грижи. От значение за степента на обществената му опасност, който в случая не е завишена, е, че заканата е обективирана само веднъж и последиците от нея не нямат продължителен и траен времеви ефект спрямо личността на свид.П.. Ето защо, ВКС намери, че е налице основание за възобновяване само съгласно чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Очертаните многобройни смекчаващи вината на Л. обстоятелства не оправдават приложението на чл. 54 НК, а обуславят приложение на чл. 55, ал. 1,т. 2, б.”б” НК. От този извод следва за законосъобразна и замяната на наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода с по-лекото по вид наказание пробация по чл. 42а, ал.2, т. 1 и т. 2 , вр. с ал. 1 НК, тъй като наказанието лишаване от свобода, предвидено в санкционната част на чл. 144, чл. 3 НК, няма специален минимум. Въз основа на степента на обществената опасност на деянието и дееца, които не са завишени, ВКС счита , че наказанието пробация ще изпълни своята предупредителна и възпитателна роля в рамките на двете задължителни мерки за въздействие и възпитание спрямо осъдения И. Л.: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, от по два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година, в рамките на два пъти седмично. Предвид замяната на наложеното наказание „лишаване от свобода” с друго по-леко по вид – „пробация”, отпада правното основание по чл.68, ал.1 НК, приложено в решението на въззивната инстанция и първоинстанционната присъда за изтърпяване от осъдения Л. и на наложеното му наказание по НОХД №329/2010 година, в сила от 22.06.2010 година от 3 /три/ месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Поради тези изводи ВКС съгласно чл. 425, ал.1 , т. 3 НПК намери, че следва да възобнови въззивното производство внохд№128/12 год. на Ловешкия Окръжен съд и да измени въззивното решение само в частта относно наложеното на осъдения Л. наказание за престъплението по чл. 144, ал. 3,вр с чл. 54 НК, а в частта относно чл. 68, ал. 1 НК да постанови отмяна на решението. На основание чл. 59, ал. 1,т. 1 НК ВКС постанови приспадане от срока на замененото наказание на осъдения Л. пробация на срока на изтърпяното от него наказание лишаване от свобода по приведената в изпълнение присъда по НОХД № 481/2011 г. на Тетевенския РС. В частта относно гражданския иск на решението ВКС не намери основания за възобновяване, тъй като е уважен в справедлив размер съобразно данните за претърпяните болки и страдания от деянието. Въз основа на тези мотиви, ВКС, трето наказателно отделение в настоящият състав , съгласно чл. 425, ал.1 , т. 3 НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по внохд№128/12 год. на Ловешкия Окръжен съд. ИЗМЕНЯВА ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ №58/ 15.05.2012 год. по внохд№128/12 год. на Ловешкия Окръжен съд и потвърдената с него присъда №10/07.02.2012 год. по НОХД № 481/2011 г. на Тетевенския РС САМО В ЧАСТТА им относно НАЛОЖЕНОТО на подсъдимия И. И. Л. НАКАЗАНИЕ за престъпление по чл. 144, ал. З предл.1-во, вр. ,ал.2, предл.1-во, вр.ал.1 и вр. чл.54 НК като във връзка с чл. 55, ал. 1,т. 2, б .”б” НК ЗАМЕНЯ наложеното му наказание от една година лишаване от свобода при „строг режим„ на изтърпяване наказанието в затворническо общежитие от „закрит тип”, С НАКАЗАНИЕ „ПРОБАЦИЯ” по чл. 42а, ал.2, т. 1 и т. 2 , вр. с ал. 1 НК, СЪСТОЯЩО СЕ В: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, от по два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година, в рамките на два пъти седмично. ОТМЕНЯВА ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ №58/ 15.05.2012 год. по внохд№128/12 год. на Ловешкия Окръжен съд и потвърдената с него присъда №10/07.02.2012 год. по НОХД № 481/2011 г. на Тетевенския РС само в частта им относно приложението на чл. 68, ал. 1 НК , в която е постановено подсъдимият Л. да изтърпи отделно и наложеното му наказание по присъдата по НОХД № 329/2010 г. на Тетевенския РС. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ДЕЛОТО. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: