Р Е Ш Е Н И Е № 397 Гр. С., 19.12.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България , второ наказателно отделение , в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора А.Гебрев изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 2022 / 2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349 , ал.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимите Г. С. Г. , М. И. Е. , Д. В. Д. и А. Г. Н. против присъда № 86 от 06.06. 2011 г. по внохд №87/2011 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Бланкетната жалба се позовава на касационните основания по чл. 348 , ал.1, т. 1 - 3 от НПК и съдържа искане за оправдаване на подсъдимите. С допълнение към жалбата , направено по реда на чл. 351 , ал.3 от НПК, защитниците на подсъдимите излагат мотиви в подкрепа на декларацията за допуснати съществени нарушения на закона и процесуалните правила и за явна несправедливост на наложените наказания. Пред касационната инстанция подсъдимите и адвокатите им поддържат искането в жалбата с аргументацията , съдържаща се в нейното допълнение. Прокурорът пледира неоснователност на жалбите. Гражданският ищец и частен обвинител не изразява становище. Върховният касационен съд , второ наказателно отделение , след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК, установи следното : Делото е за трети път пред Върховния касационен съд. Окръжната прокуратура в гр. Пазарджик внесла обвинителен акт срещу четиримата жалбоподатели за престъпление , квалифицирано по чл. 115 във връзка с чл. 20, ал.2 от НК. Окръжният съд в гр. Пазарджик с присъда № 32 от 01.06.2009 г. по нохд № 258/2008 г. признал подсъдимите за виновни в причиняване на средна телесна повреда на пострадалия и на основание чл. 129, ал.1 във връзка с ал.2 от НК и чл. 20 , ал.2 от НК и чл. 54 от НК осъдил всеки един от тях на две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил по реда на чл. 66, ал.1 от НК за пет години . Съдът оправдал подсъдимите по обвинението за умишлено убийство. Апелативният съд в гр. Пловдив с решение № 215 от 03.11.2009 г. по внохд № 263/2009 г. изменил тази присъда , като признал подсъдимите за виновни в това , че като независими съизвършители по непредпазливост причинили смъртта на Н. П. чрез умишлено нанесена лека телесна повреда – престъпление по чл. 124, ал.1 , пр.3 от НК , поради което им наложил наказания лишаване от свобода за срок от две години , които да изтърпят при първоначален общ режим в затворнически общежития от открит тип . Въззивният съд осъдил четиримата подсъдими да заплатят солидарно на гражданската ищца обезщетение в размер на 50 000 лева за понесените от нея неимуществени вреди ведно с дължимите лихви , такси и разноски. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, с решение № 170 от 09.04.2010 г. по н.д.77/2010 г.отменил това решение в наказателно-осъдителната му част и върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания да се приложи правилно материалния закон. Новият състав на Апелативния съд в гр. Пловдив с присъда № 115 / 20.05.2010 г. по внохд № 159/2010 г. на свой ред отменил първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната й част , признал четиримата подсъдими за виновни в това , че като съизвършители в съучастие чрез умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето , временно опасно за живота, причинили по непредпазливост смъртта на Н. К. П. , поради което и на основание чл. 124, ал.1 , пр.2 вр. с чл.54 от НК наложил на всеки от тях наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което за изтърпят при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Върховният касационен съд с решение № 537 / 17.02.2011 г. по н.д. №530/2010 г.отменил така постановената от въззивната инстанция присъда, тъй като констатирал „ липса на надлежни мотиви относно възприетия евентуален умисъл за причиняване на средна степен на телесна повреда като елемент по пътя на закономерно протичащия причинно –следствен процес, довел до смъртта на П..” Делото отново било върнато за разглеждане на втората инстанция . Апелативният съд в гр. Пловдив за трети път се произнесъл по казуса с присъда № 86 от 06.06.2011 г. по внохд №87/2011 г. С нея отменил първоинстационната присъда в наказателно-осъдителната й част и признал подсъдимите за виновни в това , че на 16.11.2007 г. в гр. Белово, при независимо съпричинителство, по непредпазливост причинили смъртта на Н. П. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда – разстройство на здравето , временно опасно за живота , поради което и на основание чл. 124, ал.1, пр.2 във връзка с чл. 54 от НК осъдил всеки от подсъдимите да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Касационната жалба на подсъдимите срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения : На първо място защитата на касаторите акцентира върху съдържанието на атакувания съдебен акт , оценявайки го като противоречиво и непълно до степен на липса на мотиви . Настоящият съдебен състав намира този прочит на въззивното решение за прекомерно критичен. Въззивният съд /докладчик съдията Х. Б. / е допуснал редица повторения и пасажи на хаотичност в изложението си , давайки приоритет на обосновката на умисъла за средна телесна повреда . В старанието да се съобрази с указанията на отменителното решение на Върховния касационен съд той смесил доводите за евентуален умисъл за средната телесна повреда и за непредпазливост при причиняване на смъртта на пострадалия. Въпреки това от мотивите му основно стр.13 и стр.14/ могат да се извлекат аргументи в подкрепа на правната конструкция за причинена по непредпазливост под формата на небрежност / несъзнавана непредпазливост / смърт вследствие на умишлена / при форма на вината евентуален умисъл / средна телесна повреда. Прочее така е разчетена и волята на решаващия състав от адвокатите на подсъдимите стр.31 горе, от допълнението към касационната жалба Независимо от допуснатата правна некоректност съдът заявил на стр.14, че „са налице белезите на небрежността” и категорично отхвърлил версията на предходната инстанция ,съвпадаща с тази на защитата, за случайно деяние по отношение на настъпилата смърт на пострадалия П.. Мотивите съдържат на стр.16, долу/ категоричен извод, ползващ защитата, за евентуален умисъл на подсъдимите за нанасяне на средна телесна повреда, макар само страница преди това да е разсъждавал за пряк умисъл / ”относно по-близкия резултат , телесната повреда , подсъдимите са действали умишлено, съзнавали са обществената опасност на деянието и са искали настъпването на общественоопасните последици…” Обстоятелството , че в част от изложението си съдът е използвал изрази , относими към по-тежка правна квалификация / убийство при евентуален умисъл/, от приетата за непредпазливо убийство не засяга съществено правото на защита на подсъдимите, колкото и да е изненадващо присъствието им в акт на апелативна инстанция.Общият контекст на обстоятелствената част на атакувания съдебен акт подкрепя диспозитивната му част и дава възможност както за развиване на доводите на подсъдимите за несъгласие с него , така и за инстанционната касационна проверка. На следващо място касаторите излагат доводи срещу квалификация на деянието като убийство по непредпазливост вследствие умишлено причинена средна телесна повреда, която намират за „абсурдна”, противопоставяйки й своята хипотеза за нанесени умишлено леки телесни повреди. Данните по делото не позволяват тази правна интерпретация. Безспорно е установено от фактическа страна , че четиримата подсъдими работели като охрана в заведението , което подсъдимият П. посетил на 16.11.2007 г. Видимо пийнал , той привлякъл вниманието на охранителите , тъй като по невнимание счупил ръба на една от масите и се опитвал да прегръща и да разговаря с клиентите. Подсъдимите решили да го санкционират. Хванали го от двете страни и започнали да го ритат. П. паднал на земята, а когато се опитал да се изправи отново бил ритан в главата и горната част на тялото. Побоят продължил около тридесет секунди. Част от присъстващите се намесили в опит да спрат насилието. То било преустановено едва когато подсъдимите видели , че жертвата е в безпомощно състояние и от устата й излиза пяна . Н. П. починал в линейката на път за болница. Според възприетото от съда заключение на арбитражната седемчленна медицинска експертиза пряка причина за смъртта е острата сърдечно-съдова недостатъчност в резултат на анафилактичен шок от попадане в кръвта на съдържимо от ехинококова киста на черния дроб при травматична руптура на кръвоносен съд от фиброзната капсула. Експертите установили травматична генеза при нарушаване целостта на капсулата на ехинококовата киста, реализиращо медико-биологичния квалифициращ признак за причиняване на разстройство на здравето , временно опасно за живота, като при развилата се реакция на свръхчувствителност от бърз тип е настъпил смъртния изход. Тези факти подкрепят извода за средна телесна повреда , причинена с евентуален умисъл. Разкъсването на кръвоносния съд , прилежащ на кистата , е резултат на многобройните удари , които четиримата подсъдими нанесли в юмруци и ритници в областта на главата и тялото на пострадалия – резултат , който не е искан, но е допускан от подсъдимите. Обхватът на умисъла е обективиран в броя, силата, насочеността на ударите и обстановката на побоя , при която жертвата била лишена от възможност да се съпротивлява или предпази от увреждания , изправена пред четирима опитни нападатели. По начало при телесните увреждания умисълът се характеризира с неконкретизирано съдържание поради сложността на биологичните и физиологични процеси , протичащи в човешкото тяло , но това не изключва познаваемостта и дефинирането на субективната страна на престъпленията съобразно чл.11 от НК. В конкретния случай подсъдимите са допускали , че при интензивното насилие, което са упражнили, е възможно по - тежко увреждане, какво и е настъпило под формата на разкъсване на вътрешен кръвоносен съд. Настоящият състав не споделя разбирането на защитата /стр.2 от допълнението към касационната жалба/, че този резултат не е увредил пострадалия, тъй като е засегнал само ехинококовата киста.Това твърдение е невярно , тъй като е разкъсан съд, част от кръвоносната система на пострадалия, а не на друг независим обект. В тази връзка е следва да се отбележи , че болестната патология на организма не разрушава интегритета му. Важното в случая е , че руптурата , довела да кръвоизлив , е причинена от травма, а не от естествено развитие на заболяването на жертвата. Ето защо въпросът дали подсъдимите са знаели, че пострадалият страда от кучешка тения или не е без значение за умисъла за средната телесна повреда. Законосъобразно е и заключението на съда за причиняване на смъртта на П. по непредпазливост под формата на небрежност. Подсъдимите не са предвиждали възможността за настъпване на смъртта на пострадалия , но са били длъжни и са могли да я предвидят. Те не са съзнавали , че съдържанието на ехинококовата киста ще премине в кръвния поток на жертвата и ще причини смъртоносен анафилактичен шок, но тези конкретни представи не представляват необходима предпоставка за действията , извършени при несъзнавана непредпазливост. Ако те бяха налице биха имали място разсъждения за умишлено или при самонадеяност причинена смърт. За небрежността достатъчна е най-общата представа у подсъдимите, че осъществяват неправомерна дейност , водеща до сериозни телесни увреждания , което ги е задължавало да предвидят и по-тежкия резултат - смъртта на жертвата. Подсъдимите не са били лишени от ментален капацитет и социален опит и не са били в под влияние на други фактори, осуетяващи възможността да постигнат съзнателни представи за общественоопасните последици от поведението им. Те били наети и работили като охранители, което предполага използване на сила и физическо противопоставяне. Житейската практика на касаторите по време и съдържание на фона на ненакърнената им вменяемост прави неоснователно твърдението на защитата , че те не са могли и не са били длъжни да предвидят общественоопасните последици от деянието. Обобщено, правната квалификация на деянието , независимо от търпящите сериозен укор мотиви , е законосъобразна и не подлежи на касационна ревизия. На последно място следва да се отхвърли и оплакването за явна несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода. Въпреки известната схематичност и елементи на обобщаване, мотивите на въззивния съд убеждават , че санкцията на всеки от подсъдимите е определена при спазване на правилата на НК за нейната индивидуализация. Съобразени са както смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало към момента на деянието и трудова ангажираност, така и отегчаващите , свързани с високата степен на обществена опасност на деянието и на подсъдимите, обусловени степента на проявената агресия и използването на ситуация на надмощие. Съдът е намерил по-високата степен на укоримост на деянието във факта , че подсъдимите били длъжни да осигуряват реда и спокойствието в заведението – задължения, които те грубо пренебрегнали , пребивайки един от посетителите. Неоснователно защитата на подсъдимите търси предубеденост в позицията на съдебния състав с аргументи , че той неправомерно се позовал на данни от влязлата в сила присъда по отношение на подсъдимия Г.. Съдът почерпил тази информация от надлежно приложено писмено доказателство , поради което не е нарушил принципа на непосредственост в наказателния процес. Настоящият състав се счита длъжен да се разграничи единствено от становището, изразено от апелативния съд на стр.24, in fine, свързващо строгостта на наказанието с ”данните за насилствена нагласа у подсъдимите”. При индивидуализацията на наказанието на плоскостта на степента на обществена опасност на дееца се оценяват само конкретните психологически качества на личността му , проявени в престъпната дейност, а не общи асоциални нагласи . Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 86 от 06.06.2011 г. по внохд №87/2011 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.