Р Е Ш Е Н И Е № 175 гр. София, 21 ноември 2017 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 803 по описа за 2017 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. М. Д. срещу решение на Варненски апелативен съд № 138 от 31.05.2017 г, по ВНОХД № 151/17, с което е изменена присъда на Окръжен съд, Т., № 5 от 20.02.2017 г, по НОХД № 164/16, в гражданскоосъдителната й част, като гражданският иск е уважен до пълния му предявен размер от 50 000 лв, заедно със законните последици, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда жалбоподателят е признат за виновен, както следва: 1/ в това, че на 18.04.2015 г в близост до пътя между [населено място], и [населено място], , като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, се е съвкупил с Ц. Ц. С., като я е принудил към това със сила, деянието е съпроводено с причиняване на средна телесна повреда и представлява особено тежък случай, с оглед на което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 4 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 63 и чл. 54 НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в поправителен дом, 2/ в това, че по същото време и на същото място, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление със седемдесет и четири годишната Ц. Ц. С. чрез употреба на сила, като деянието представлява особено тежък случай, с оглед на което и на основание чл. 150, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 / редакция преди изменението с ДВ, бр. 74 от 2015 г / вр. чл. 63 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в поправителен дом, 3/ в това, че на 18/19.04.2015 г в близост до пътя между [населено място], и [населено място], като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, умишлено е умъртвил Ц. Ц. С., като деянието е извършено по начин, особено мъчителен за жертвата, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 вр. чл. 115 вр. чл. 63 и чл. 54 НК, е осъден на осем години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в поправителен дом, 4/ в това, че на 20.11.2015 г в [населено място], като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на непълнолетната К. А. А., като употребил сила, с оглед на което и на основание чл. 150, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 63 и чл. 54 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в поправителен дом. На основание чл. 23, ал. 1 НК, на подсъдимия е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание: осем години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в поправителен дом, със зачитане на предварителното задържане, считано от 20.11.2015 г. С присъдата е ангажирана гражданската отговорност на родителите на непълнолетния подсъдим М. Д. М. и Г. А. М., които са осъдени да заплатят на гражданския ищец М. Б. М., син на починалата Ц. Ц. С., обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 30 000 лв, а искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 50 000 лв. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, касаещо наказателната част на въззивния акт, и това по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо гражданската част. Твърди се, че апелативният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 314, ал. 1 НПК, че не е провел надлежен доказателствен анализ, че е достигнал до неправилни доказателствени изводи, че събраните косвени доказателства не са достатъчни за осъдителна присъда, че е прекомерно завишен размерът на уважения граждански иск. С жалбата се иска отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, респективно, намаляване на размера на уважения граждански иск. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят се присъединява към становището на защитата. Гражданският ищец или негов представител не участват в производството и не изразяват становище по жалбата. Гражданските ответници се присъединяват към становището на защитата. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивната инстанция е извършила цялостна проверка на първоинстанционната присъда, при което е спазила изискванията на чл. 314, ал. 1 НПК. Проверена е оценъчната дейност на първата инстанция, извършен е и собствен доказателствен анализ и е даден правилен отговор на възраженията срещу обосноваността и законосъобразността на присъдата. Неоснователно се твърди, че осъждането почива само на косвени доказателства, които не удовлетворяват критерия на чл. 303, ал. 2 НПК. По делото са събрани и преки доказателства, изводими от обясненията на жалбоподателя, дадени от него като обвиняем, надлежно приобщени, и от показанията на св. А., жертва на престъплението по чл. 150 НК. Преките доказателства не са изолирани, а се подкрепят от косвените такива, съдържащи се в протоколите за оглед, протокола за следствен експеримент, свидетелските показания на св. Х., св. И., св. М., св. С., св. К., св. Т., св. А., св. И., заключенията на СМЕ и на СПЕ и КСППЕ, веществените доказателства / предметите, намерени около трупа на убитата /. Изброените преки и косвени доказателства формират надеждна доказателствена основа за осъждане на подсъдимия по предявените му обвинения, тоест, изискването на процесуалния закон по чл. 303, ал. 2 НПК е изпълнено. Правилно е дадена вяра на самопризнанието от досъдебното производство, защото разпитът на обвиняемия е проведен при спазване на процесуалните изисквания и е годен доказателствен източник / разследването е проведено от следовател и в присъствието на защитник /, а заявеното от обвиняемия кореспондира на резултатите от следствения експеримент, на данните от протоколите за оглед, на гласните и веществени доказателства, на СМЕ, дала заключение за обективните находки по тялото на убитата. Установено е, че по време на следствения експеримент, при който е участвал защитник, жалбоподателят доброволно е показал местата, където е извършил престъпленията, разказал е за случилото се с възрастната пострадала, демонстрирал е нагледно в какво положение се е намирало тялото й по време на деянието. С оглед на така формиралата се доказателствена съвкупност от преки и косвени доказателства, правилно е отхвърлена впоследствие развитата от подсъдимия версия, че не е съпричастен към извършените престъпления, а е бил принуден чрез насилие да даде обясненията, които го уличават. В тази насока е взето предвид, че, от една страна, по тялото на обвиняемия не са констатирани следи от насилие, а, от друга страна, че той или неговите родители, които редовно са го посещавали в ареста, не са заявили за упражнено полицейско насилие. На следващо място, сторено е необходимото, за да се провери дали е възможно с оглед психиатричния статус на дееца / лицето страда от лека степен на умствена изостаналост / обясненията му от досъдебната фаза да се дължат на невярна интерпретация на обективната действителност. По този повод е изслушана КСППЕ, дала заключение, че при освидетелствания е налице лекостепенна умствена изостаналост, разстройство на сексуалния нагон и силно намален контрол върху поведението и импулсите, но при него не се наблюдават фантазии и внушения, откъдето и способността му да пресъздава фактите от обективната реалност не е нарушена. В същата насока е заключението на СПЕ, че умствената изостаналост не повлияла на негативно на мисловните процеси и при лицето липсва фантастно мислене. На следващо място, с оглед на заявеното от св. Х., за спирачки от автомобил в близост до мястото, където е намерено тялото на убитата, е изслушана СМЕ, която да отговори на въпроса относно възможността смъртта да се дължи на травми при транспортно произшествие. Вещите лица са посочили, че на пострадалата С. са причинени множество травматични увреждания, резултат на нанесени удари по главата и тялото й, които не кореспондират на увреждания, получени при удар от превозно средство. Ето защо, правилно е прието, че такъв механизъм не е възможен, а смъртта на жертвата е настъпила в резултат на упражненото спрямо нея насилие. С оглед на изложеното, при анализа на доказателства не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което липсва процесуално основание за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо гражданската отговорност. Въззивната инстанция е приложила чл. 52 ЗЗД и по справедливост е определила дължимото обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер на иска от 50 000 лв. В тази насока са съобразени съществувалите близки отношения на обич и привързаност между починалата и нейния син, който е изживял огромна болка от нелепата и преждевременна смърт на своя родител. Ето защо, законосъобразно е увеличено обезщетението от 30 000 лв на 50 000 лв, заедно със законните последици, откъдето следва, че и въпросите относно гражданската отговорност са решени правилно. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Варненски апелативен съд № 138 от 31.05.2017 г, по ВНОХД № 151/17. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: