Р Е Ш Е Н И Е 249 Гр.С., 05.12.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева Александър Цонев при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3127 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх.№.12537/23.11.2015 на Д. С. Д. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.47/15.08.13 по г.д.№.23/13 на РС Трявна. Сочи се, че на 16.09.15 на молителката са станали известни нови обстоятелства и доказателства – удостоверение за данъчна оценка на процесния имот– които са от значение за спора и биха довели до различното му разрешаване. Ответните страни П. Л. А. и Т. Р. С. оспорват молбата; претендират разноски. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно. От текста на разпоредбата е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната – т.е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Хипотезата е налице, когато заинтересуваната страна не е знаела за обстоятелството от съществено значение за делото, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение, или, макар и да е знаела за това обстоятелство, не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява. В случая с молбата по чл.303 ал.1 т.1 ГПК се цели отмяна на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за прогласяване нищожността на сделка от 2005г. за продажба на имот поради противоречие с добрите нрави – доколкото част от мотивите на съда са били свързани с разпоредбата на чл.9 ЗЗД и обстоятелството, че уговорената цена, макар и разминаваща се значително от пазарната, не е по-ниска от данъчната оценка на имота. Приложеното писмено доказателство – данъчна оценка за процесния имот, но към 16.09.15г., се представя с оглед установяване на твърдяното от ищцата обстоятелство, че данъчната оценка от релевантния за спора момент /2005г./ до 2015г. не би могла почти двойно да се промени, като очевидно се касае за неточна и неадекватна данъчна оценка за 2005г. В случая, обаче, от значение за преценката на съда е данъчната оценка към 2005г. – която е била известна на молителката към момента на разглеждане на делото и е била неоспорена от страните. Определяне на близо двойно по-висока данъчна оценка към момент 10 години след релевантния е от една страна без значение – доколкото относима към спора е единствено оценката към 2005г., а от друга страна не би било необичайно с оглед изтеклия немалък период от време и съответните промени в икономическите условия. Отделно от изложеното, ако страната е считала, че фиксираната за 2005г. данъчна оценка е била незаконосъобразна – неточно и неадекватно определена, тя е разполагала с друг път за защита /оспорване по административен ред/ - като твърдения и доказателства за така проведено производство и евентуално наличие на корекция в оценката за 2005г. не са налице. Предвид изложеното представената данъчна оценка за 2015г. не съставлява ново обстоятелство или доказателство от значение за делото, респективно не би могла да доведе до промяна в съдържанието на постановеното влязло в сила решение, което се оспорва. При това положение, поради липса на кумулативните предпоставки на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, молбата за отмяна следва да се остави без уважение. На ответната страна се дължат направените по делото разноски в размер на 1138лв. – адвокатско възнаграждение, платено по договор за правна защита и съдействие за процесуална защита по молбата за отмяна. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ молба вх.№.12537/23.11.2015 на Д. С. Д. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.47/15.08.13 по г.д.№.23/13 на РС Трявна. ОСЪЖДА Д. С. Д. да плати на П. Л. А. и Т. Р. С. на основание чл.78 ал.2 ГПК 1138лв. /хиляда сто тридесет и осем лева/ разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: