6 Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр. София, 30.04.2018г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в открито заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Ангел Йорданов , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 36/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.307 вр. с чл.303 ал.1 т.1 , в евентуалност т.3 ГПК / основанието по чл.303 ал.1 т.2 изр. четвърто ГПК е оттеглено в съдебно заседание от 23.04.2018 г./ . Образувано е по молба на [фирма] , за отмяна , на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, в евентуалност – на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК, на влязлото в сила определение № 1669/20.05.2015 год. по гр.д. № 1113/2015 год. на Варненски окръжен съд, с което , след обезсилване на постановеното първоинстанционно решение - № 724/ 13.02.2015 г. по гр.д.№ 11269/2014 г. на Варненски районен съд , е прекратено производството по предявения от [фирма] против [фирма] иск , поради депозиран от ищеца отказ от иска. Молителят се позовава на влязло в сила съдебно решение - № 39/01.03.2017 г. по т.д.№ 722/2016 г. на Варненски апелативен съд , с което е потвърдено решение № 764 / 25.10.2016 г. по т.д.№ 762 / 2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма], че вписаното по партидата на дружеството в търговския регистър обстоятелство – вписване на К. Д. като управител на дружеството, представляващ същото и заличаване на П. Н. К. като управител, въз основа на решение на Общо събрание на съдружниците от 08.05.2015 г. – е несъществуващо обстоятелство. Молителят счита, че преждепосоченото съдебно решение съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 пр. второ ГПК , установяващо ненадлежно представителство на [фирма] в процеса по гр.д. № 1414/2015 г. на Варненски окръжен съд, респ. отказ от иска, изходящ от нелегитимирано да представлява ищеца лице – управител. В евентуалност, въз основа на същото писмено доказателство, се поддържа основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.3 ГПК – вписването в търговския регистър, приравнено на „съдебен акт„ по смисъла на разпоредбата, впоследствие отменено, въз основа на уважения иск по чл. 29 ЗТР. Ответната страна - [фирма] - оспорва молбата като неоснователна. Намира, че не са налице „ обстоятелства „ и „ писмени доказателства „ , по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, за каквито в правната теория се приемат,съответно : „обстоятелствата„ - „факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти „ , а „ писмените доказателства „ – като „ новооткрити или новосъздадени документи, които установяват горните факти„ /обстоятелствата/. Следователно,според страната, чл.303 ал.1 т.1 ГПК визира факти и доказателства,относими към материалноправния спор и неговото разрешаване по същество - обуславящи неправилност на постановения и искан за отмяна съдебен акт. Представеното от молителя доказателство, според ответната страна е новосъздадено,за установяване на възникнал след постановяване на атакуваното съдебно определение факт. Разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК предпоставя наличието на доказателство за твърдян в хода на съдебното производство,осъществил се преди постановяване на атакувания съдебен акт, факт.Съгласно ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк.дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решението по иск с правно основание чл.431 ал.2 ГПК /отм./, понастоящем - чл.29 ЗТР, за признаване за установено вписването на несъществуващо обстоятелство, е непротивопоставимо за третите добросъвестни лица, за периода от вписването до заличаването му, т.е. има действие единствено за в бъдеще,освен между самите съдружници / когато се отнася за липсващо, невзето решение на дружеството/, за които несъществуващото обстоятелство е такова от момента на вписването му. Съдът, обаче, според ответната страна, има качеството на трето добросъвестно лице и нему несъществуването на обстоятелството е противопоставимо само за в бъдеще, поради което не би могло да рефлектира върху допустимостта на постановеното съдебно определение. Отрича се и основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.3 ГПК, с довода, че атакуваното съдебно определение не е основано – самото то – на постановление на съд / със задължителна за съда,постановил определението за прекратяване, сила на пресъдено нещо по преюдициален за спора въпрос / или на друго държавно учреждение / индивидуален административен акт /, за да би била налице тази хипотеза. Същото е основано на волята на ищеца за отказ от иска, с оглед постигнато между страните извънсъдебно споразумение. В писмената защита са доразвити доводи за ирелевантност към основанията за отмяна по чл.303 ГПК на констативен протокол на Нотариус Д. Б. - № 147 , том І , рег. № 2831/03.11.2014 г .и по обосноваността на основанието по чл.303 ал.1 т.3 ГПК, поддържано от молителя в евентуалност. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК,считано от постановяване на определение № 530/29.09.2017 г. по ч.т.д.№ 2052 / 2017 г. на ВКС, с което решение № 39/01.03.2017 г. по т.д.№ 722 / 2016 г. на Варненски апелативен съд, потвърдило решение № 764 / 25.10.2016 г. по т.д.№ 762/2015 г. на Варненски окръжен съд , е влязло в сила. Молбата за отмяна е основателна, на соченото предпочитано основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, предвид следното : При постановяване на решение по същество, правната последица е формиране сила на пресъдено нещо по материалноправния спор, към момента на приключване на устните състезания, преклудиращо непредявените факти, относими към разрешаването на спора и възникнали по време на неговата висящност. Сила на пресъдено нещо , макар различна от тази на съдебното решение, притежава и определението за прекратяване на производството, поради отказ от иска. Правна последица на това определение е отричане правото на иск, неограничено и за в бъдеще, именно предвид формиращата се сила на пресъдено нещо,отричаща претендираното право.Преклудира се окончателно възможността за предявяването на иск за същото. Именно предвид тази правна последица, в конкретната хипотеза, действието за в бъдеще на решението, с което и по реда на чл.29 ЗТР е установено вписването на несъществуващо обстоятелство – относно законното представителство на ищеца, съобразено от съда при постановяване на прекратителното определение, доколкото това бъдещо действие от един момент и насетне се покрива с действието на правните последици на определението за прекратяване на производството, отричащо допустимостта на иска за в бъдеще, следва да бъде зачетено, като относимо към принадлежността на правото на иск на предявилата го страна, а не към нейното надлежно представителство в процеса, по смисъла на чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Предвид необходимостта от установяване порока на вписването по исков ред, с цел противопоставянето му на съда,а и на ответника, налице е била „обективна невъзможност за установяване на това обстоятелство„ в хода на съдебното производство, а не бездействие на страната за неговото установяване или процесуално нарушение на съда, изискуемо от фактическия състав на чл.303 ал.1 ал.5 ГПК.Според съдебната практика, чл.303 ал.1 т.5 ГПК действително е приложимо основание и спрямо законното представителство, но когато то е осъществявано в разрив с действително противопоставимото на съда по същото време / времето на производството, до приключване на устните състезания / законно представителство, с което съдът е могъл и е бил длъжен да се съобрази. В хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК е допустимо позоваването и на новосъздадени доказателства , когато тяхното създаване по определен ред е и надлежния ред за установяването на факти, съществували по време на висящността на делото / виж ППВС 2/1977 г./. Разпоредбата не ограничава приложението до юридически и доказателствени факти, относими само към основателността, а не и към допустимостта на иска. Не е налице „новонастъпило„ обстоятелство досежно легитимацията на законния представител на ищеца, депозирал отказ от иска, тъй като вписването на законен представител на ищцовото дружество , въз основа на липсващо / невзето/ решение на Общото събрание на съдружниците, не е осъществено след влизане на определението за прекратяване на производството в сила, а това е релевантното за исканата отмяна „обстоятелство„, по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК .Решението по иска,с правно основание чл.29 ЗТР, е доказателството за същото. В този смисъл е налице „новооткрито„ обстоятелство за процесуалното правоотношение между страните и съда, настъпило по време на висящността на производството, при невъзможност да бъде ефективно противопоставено в същото, поради необходимост от установяването му по надлежен, следващ влизане в сила на определението за прекратяване, исков ред. В случая е преценимо качеството на съда като „трето добросъвестно лице” по отношение правните последици на решението по чл.29 ЗТР спрямо правоотношението между страните по спора / принадлежността на правото на иск /, а не качеството му на адресат на волеизявлението на ищеца за отказ от иска. Следователно, приложима / спрямо страните по спора / е хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК – „ новооткрито обстоятелство„ , въз основа на „ново писмено доказателство„,”от съществено значение за делото„ / рефлектира върху преклудиращата за в бъдеще разглеждането на иска, по съществото на материалноправния спор, сила на пресъдено нещо на прекратителното определение /, „ с което страната не е могла да се снабди своевременно„. Тъй като вписването на несъществуващо обстоятелство формално е обусловило процесуално представителство от лице , нямащо интерес да го твърди , то това обстоятелство не е могло обективно да бъде твърдяно от страната, като обвързващо я процесуално действие, в хода на производството. В съдебната практика изискването страната да е твърдяла съответното обстоятелство в хода на съдебното производство, последващо доказано и обосновало отмяна по реда на чл.303 ал.1 ГПК, е в аспект на преклудиращото действие на постановеното решение относно релевантните, съществували , но незаявени, от значение по съществото на спора, обстоятелства. Очевидно не такава функция има релевантното в случая обстоятелство, поради което е невъзможно автоматично съотнасяне на формираната в този смисъл съдебна практика към настоящата хипотеза. Молителят е претендирал разноски, като обективно доказва заплатена държавна такса и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.Основателни са,обаче, възраженията на ответната страна за приложимост на т.4 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и възмездимост на понесените в настоящото производство разноски с постановяването на решение по съществото на съдебния спор. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ , на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, определение № 1669/20.05.2015 год. по гр.д. № 1113/2015 год. на Варненски окръжен съд, с което, на основание чл.233 ГПК, е обезсилено постановеното първоинстанционно решение - № 724/ 13.02.2015 г. по гр.д.№ 11269/2014 г. на Варненски районен съд и е прекратено производството по предявения от [фирма] против [фирма] иск. Връща делото на Варненски окръжен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№ 1113/2015 г.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :