4 Р Е Ш Е Н И Е № 362 СОФИЯ, 18.10.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 438/2012 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба от Б. П. К. и К. А. К. за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 6983/2009 г. на Пловдивския районен съд. С него молителите са осъдени на основание чл. 109 ЗС да възстановяват в първоначалния им вид асансьорната шахта и портиерската стая - общи части на етажната собственост в сградата, находяща се в [населено място], бул. ”Ц. Б. ІІІ О.” № 132, вх.Б, които са присъединили без законово основание към собствения си апартамент, като изградят премахнатия зид на асансьорната шахта към кухнята в техния апартамент и възстановят вратата към стълбищната площадка, за портиерската стая - да възстановят вратата към стълбищната площадка и да зазидат тази към техния апартамент, както и да осигурят на Г. А. П., И. Р. П., Е. С. Б., К. С. П., Д. С. Д., И. Й. П., А. К. Д., А. Д. Д., Л. Д. Н., Б. Д. Д., Х. А. Н. и Б. П. П. достъп до асансьорната шахта и портиерската стая и да не препятстват ползването им. Това решение е потвърдено с решение № 444 от 28.03.2011 г. по гр.д. № 3296/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. Молителите сочат, че при разглеждане на делото са поддържали, че към момента, когато са закупили жилището, вече е било извършено присъединяване на асансьорната шахта към кухните на други жилища в блока, но едва след влизане на решението в сила им е станало известно, че е било издадено строително разрешение № 84 от 12.09.1969 г. на Г.- П., с което е разрешено на собствениците на жилища в блока въз основа на резолюция на главния архитект на Г., да преустроят асансьорните шахти, като ги присъединят към кухните. Поддържат, че това писмено доказателство е от значение за изхода на делото в частта относно претенцията по чл. 109 ЗС, касаеша асансьорната шахта, поради което е налице хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на същото решение. Ответниците по молбата за отмяна Г. А. П., И. Й. П., Б. П П, А. Д. Д., И. рашкова П. и Б. Д. Д. чрез своя процесуален представител адв. М. изразяват становище, че молбата за отмяна е неоснователна. Поддържат, че представеното писмено доказателство е издадено във връзка с преустройството на асансьорната шахта във вх. А на жилищния блок и е неотносимо към законността на преустройството на шахтата във вх. Б. В подкрепа на твърдението си представят копие от същото разрешение за строеж, в което не е отразена забележката, касаеща вх. Б. Останалите ответници по молбата за отмяна не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, взе предвид следното: По делото е прието за установено, че молителите, ответници по предявен против тях иск с правно основание чл. 109 ЗС, са собственици на апартамент № 1, находящ се на първия етаж във вх. Б в жилищния блок на бул.”Ц. Б. ІІІ О.” № 132 в [населено място]. Във входа е имало изградена асансьорна шахта, но не е била монтирана асаньорна уредба. Асансьорната площадка на първия етаж е проектирана и изпълнена до стената на кухненския бокс в апартамента на молителите. Последните са присъединили асансьорната шахта към кухнята си, като са зазидали вратата на асансьора и съответно са отворили врата към кухнята. За да уважи предявения негаторен иск, съдът е приел, че асаньорната шахта представлява по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС обща част по естеството си и същата не може да бъде придобита по давност, докато нейното предназначение не бъде променено по надлежния ред - с единодушно решение на етажните собственици. При липса на доказателства такова решение да е било взето, съдът е приел, че извършеното от молителите присъединяване на част от асансьорната шахта към тяхното жилище е без основание и препятства останалите етажни собственици да ползват тази обща част. При разглеждане на делото молителите са твърдяли, че след построяване на сградата и въвеждането й в експлоатация се е установило, че в нея няма да бъде монтиран асансьор, поради което всички собственици на апартаменти, находящи се в съседство с асансьорната шахта, са приобщили тези помещения към жилищната си площ и по този начин нейното предназначение е било променено преди те закупят жилището и да извършат преустройството през 1992 г. По делото е била назначена съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че в архива на [община], район “Централен” и район ”Западен” не се откриват разрешение за строеж и други документи за извършеното преустройство за периода след 1992 г. От представеното с молбата за отмяна писмено доказателство- строително разрешение № 84 от 12.09.1969 г. е видно, че е позволено на собствениците на жилищния блок на [улица], вх. А, съгласно резолюция на главния архитект и писмо № 4094 от 12.09.1969 г. на СП ”Ж.”, да преустроят асансьорните шахти в кухни - да ги съединят с кухните, което преустройството следва да бъде извършено под ръководството на инженер- конструктор, изготвил проекта или друг специалист. В представеното от молителите копие от този документ има вписана забележка, че резолюцията на главния архитект се отнася и за вх. Б. Настоящият състав намира, че това писмено доказателство е от съществено значение за изхода на делото, тъй като насочва към друг, по- ранен от изследвания съда период на промяна на предназначението на асансьорната шахта, в какъвто смисъл е била и тезата на молителите. Макар посоченото доказателство да е съществувало по време на разглеждане на делото в двете инстанции, същото следва да се приеме за новооткрито по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като то не е могло да бъде известно на молителите, които са закупили жилище в сградата през 1982 г. С оглед на изложеното, молбата за отмяна е основателна. Следва да се посочи, че когато първоинстанционното решение е било обжалвано пред въззивния съд и е потвърдено от него, на отмяна подлежи въззивното решение / аргумент от чл. 296т.2 ГПК/. Ето защо на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК следва да бъде отменено решение № 444 от 28.03.2011 г. по гр.д. № 3296/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2596 от 30.07.2010 г. по гр.д. № 6983/09 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която Б. П. К. и К. А. К. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да възстановят в предишния й вид асансьорната шахта, както и да осигурят на ищците достъп до нея и да не препятстват ползването й, и в тази част делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да има предвид и заявеното в настоящото производство пред ВКС оспорване на представения от молителите документ. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК влязлото в сила решение № 444 от 28.03.2011 г. по гр.д. № 3296/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2596 от 30.07.2010 г. по гр.д. № 6983/09 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която Б. П. К. и К. А. К. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да възстановят в предишния й вид асансьорната шахта, както и да осигурят на ищците достъп до нея и да не препятстват ползването й. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: