О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.482 гр. София, 07.08.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1584 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Мазком” ЕООД срещу определение №108 от 07.03.2018 г. по в.ч.т.д.№118/2018 г. на АС Пловдив, допълнено с определение №186 от 26.04.2018 г. в частта за разноските. С обжалваното определение е потвърдено определение №45 от 09.01.2018 г. по т.д.№596/2016 г. на ОС Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на „Мазком” ЕООД за възстановяване на срок за отговор на искова молба. В частната касационна жалба са наведени доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, са поставени въпроси, с които жалбоподателят поддържа наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата „ПИБ” АД заявява становище за липса на основания за допускането й до касационно обжалване, евентуално за неоснователността й. Останалите ответници заявяват становище за основателност на частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение съставът на АС Пловдив е посочил, че в подадената молба по чл.65 от ГПК за възстановяване на пропуснат срок за подаване на отговор на исковата молба, ответникът „Мазком” ЕООД е изложил обстоятелства, че не е бил надлежно уведомен и не са му връчени надлежно препис от исковата молба и приложенията, което според него представлявали особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока за подаване на отговор на исковата молба, като съобразявайки, че особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК може да е само внезапно възникнало препятствие, което страната, дължаща извършване на процесуално действие в някакъв срок, не е в състояние да преодолее, е приел, че доводите за нередовно връчване и нередовно уведомяване не са сред тези, които могат да обосноват възстановяване на срок за извършване на процесуални действия от страните в процеса, тъй като не представляват особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее по смисъла на чл. 64 ал. 2 от ГПК. В допълнение е изложил съображения, че при твърдения за нередовност на връчването, не тече съответния процесуален срок, в случая този за подаване на отговор на исковата молба, поради което не може да се иска неговото възстановяване, а страната разполага с други процесуални възможности да реализира правата си, още повече че не е налице и нередовност при връчването на препис от исковата молба с приложенията. Настоящият състав намира, че независимо от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси, обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за осъществяване на проверка на допустимостта му. В случая искането за възстановяване на срок е обосновано с доводи за допуснати процесуални нарушения при връчване на исковата молба, като в молбата не се съдържат твърдения, че срокът за отговор е пропуснат поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят не е могъл да преодолее. В този смисъл молбата за възстановяване на срок е процесуално недопустима, тъй като направеното с нея искане за възстановяване на срок не попада в хипотезата на чл.64, ал.2 от ГПК – доводите за нередовна процедура по връчването на препис от исковата молба изключват началото на течението на срока за отговор, а срок, който не е започнал да тече, не може да бъде пропуснат и не подлежи на възстановяване по реда на чл.64 от ГПК. Преценката на първоинстанционния съд по приемането или не на този отговор с оглед депозирането му в срок или извън срока, ще бъде предмет на инстанционен контрол по обжалване на постановеното решение по съществото му. С оглед изложеното въззивният съд е постановил недопустимо определение, което заедно с първоинстанционното определение следва да бъдат обезсилени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №108 от 07.03.2018 г. по в.ч.т.д.№118/2018 г. на АС Пловдив, допълнено с определение №186 от 26.04.2018 г. в частта за разноските. ОБЕЗСИЛВА определение №108 от 07.03.2018 г. по в.ч.т.д.№118/2018 г. на АС Пловдив, допълнено с определение №186 от 26.04.2018 г. в частта за разноските и потвърденото с него определение №45 от 09.01.2018 г. по т.д.№596/2016 г. на ОС Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на „Мазком” ЕООД за възстановяване на срок за отговор на искова молба. Връща делото на ОС Пловдив. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.