1 Р Е Ш Е Н И Е № 306 гр. София,06 март 2018 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора М.Михайлова изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 1046/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия О. Я. Я. срещу решение № 311 от 30.06.2017г., постановено по внохд № 399/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, V-ти състав. В жалбата се ангажират касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК и при условията на алтернативност се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд или изменяване на съдебния акт с намаляване размера на изпитателения срок по чл.66, ал.1 от НК. В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата с всички посочени в нея доводи и искания. Поставя акцент, че в съдебните актове по същество не е даден отговор на редица въпроси, поради което изводите по фактите почиват на предположения. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 235/03.10.2016г. по нохд № 253/2016г. , Софийски градски съд е признал подс. О. Я. Я. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.1, пр.4 от НК, като на осн. чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и глоба в размер на 5 000 лева. Подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение да е извършил престъплението в периода от 10.01.2014г. до 22.05.2015година. Постановено е наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, като съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. По въззивна жалба на подсъдимия е образувано внохд № 399/2017г. по описа на Софийски Апелативен съд, финализирало с атакуваното пред ВКС решение № 311/30.06.2017 година. С него първоинстанционната присъда е изменена, като съдът на осн. чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 5/пет/ години. В останалата част първоинстанцинният съдебен акт е потвърден. Жалбата на подсъдимия Я. е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. По доводите за допуснати нарушения на процесуалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Оспорва се процесуалната дейност на съдилищата по оценката на доказателствата, довела до неправилни изводи за авторството на деянието. Твърди се, че не е установено по необходимия начин, че към датата на инкриминираното деянието подсъдимият е ползвал жилището, в което са открити и иззети наркотичните вещества. Същевременно по делото са били налице данни, че и други лица са имали достъп до апартамента, а преки доказателства/напр. дактилоскопни или биологични следи/, които да го свържат с наркотичните вещества и помещението, в което те са били констатирани, не са установени. Доводите не могат да се споделят. Изводите за авторството на деянието не са основани на предположения, а на задълбочен и цялостен анализ на доказателствените материали и на правилна преценка за достоверността и значението на гласните доказателствени средства – показанията на св. К. и св. Б. И.. Вярно е, че по делото липсват преки доказателства относно това, че подсъдимият е извършил престъпното деяние. Както правилно са посочили инстанциите по същество налице са обаче достатъчно косвени доказателства, чиято комплексна оценка позволява единствения и несъмнен извод, че подсъдимият е автор на деянието. Към извършеният от въззивния съд анализ на доказателствения материал не може да се отправи упрек, тъй като съдът е изпълнил стриктно задълженията си по чл.13,14 и чл.107, ал. 5 от НПК, като в мотивите си е дал изчерпателен и ясен отговор на съображенията на защитата. Гласните доказателствени средства и в частност показанията на св. К./дадени на досъдебното производство пред съдия/ и приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и св. Б. И. не само са еднопосочни, взаимно допълващи се и разкриващи достатъчно ясно поведението на подсъдимия, но и са в корелация с показанията на останалите свидетели и съдържанието на писмените доказателствени средства и заключението на физико-химическата експертиза. Установено по несъмнен начин е както обстоятелството, че подсъдимият и св. К. са били в интимна връзка, поради която свидетелката е имала преки впечатления за това, че подсъдимият се занимава с разпространение на наркотични вещества, така и че именно той е лицето-инициатор за наемане на жилището в[жк], [жилищен адрес]. Извън всякакво съмнение са и фактите относно наемането на апартамента от страна на св. К. - по избор и предложение на подсъдимия, с договор за наем, сключен със св. И., както и че по желание на подсъдимия е монтирана метална врата на жилището и вътрешна изолация, която впоследствие сам поставил. Съдилищата са преценили и еднопосочността в показанията на двамата свидетели и относно това, че три месеца след наемането на апартамента подсъдимият е платил на лична среща със свидетеля И. наема на жилището, като на тази среща отказал да покаже металната врата на свидетеля. Правилно са установени и фактите, че поради неплащане на наема и сметките за парно, се е стигнало до разбиване вратата на жилището в по-късен момент, като в единствената му стая били разположени брезент, маса, креват, нагревателна лампа и въздухопроводи, пластмасови съдове, пълни със сивкави кълнове, както и пликове съдържащи клони, стебла и листа, за които впоследствие е установено че са части от растението коноп с общо тегло 187, 15гр. на обща стойност 1122, 90 лева. По делото липсват каквито и да са било обективни данни от които да се заключи, че св. К. и св. Б. И. са предубедени и тенденциозни, поради което неправилно да са били ценени от инстанциите по същество. Напротив, макар и св. К. да е ангажирана с наемането на апартамента, по делото е установено, че тя не е имала достъп до него, като с ключ е разполагал само подсъдимия, а тя е живеела в дома на баща си. По идентичен начин, с достъп до апартамента не е разполагал и св. И., в противен случай – не би използвал услугите на ключар, за да влезе в него, а след като е влязъл вътре в жилището не би и сигнализирал органите на полицията. Липсата на дактилоскопни или биологични следи от подсъдимия в жилището, съвсем не може да се интерпретира като обстоятелство, разколебаващо обвинението, тъй като такива въобще не са търсени от органите на досъдебното производство. Допълнителното възражение, че в подсъдимия не е намерен ключ за жилището, също не внася съмнение в извода относно авторството на деянието, тъй като видно от протоколите за обиск, претърсване и изземване на подсъдимия и жилището му, действията са извършени в значителен период от време след откриване на наркотичното вещество в апартамента в[жк]и следователно – на базата на констатациите в тях, не може да се заключи със сигурност, че подсъдимият не е разполагал с ключ за апартамента към момента на ползването му. Това означава, че на заявеното от св. К., че подсъдимият е бил единственото лице, разполагащо с ключ за жилището, няма какво да бъде противопоставено. На последно място, изтеклият период от време от моментите, за които свидетелстват К. и Б. И., до момента в който наркотичните вещества са намерени в жилището, макар и продължителен, не разкъсва системата от косвени доказателства, на базата на които е направено заключението, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 354а, ал.1, пр. 4 от НК. Известно е, че в процеса на доказване са допустими всякакви хипотези, но значима е само тази, която е надлежно подкрепена с допустими и годни доказателства. В настоящия случай правилно съдилищата са приели, че изцяло неподкрепена с доказателства е предлаганата от защитата хипотеза за друго, неизвестно и неустановено лице, което е ползвало апартамента и се е явявало притежател на намерените в него наркотични вещества. Конкретно проявеното от подсъдимия поведение по избор на апартамента, поставянето на метална врата, за която собственикът на жилището не е разполагал с ключ, респ. с достъп до него, поставянето на вътрешна изолация в апартамента, плащането на наем за един от първите месеци, целенасоченото мотивиране на св. К. тя да е лицето-наемател, както и данните за очевидното използване на жилището за различна от обичайната цел за живеене, а именно – за отглеждане и съхраняване на коноп, предвид създадените специфични условия за това/въздухопроводи, нагревателна лампа, пластмасови съдове с химикали/-всички тези обстоятелства несъмнено водят до извода, че подсъдимият е ползвал процесния апартамент, имал е достъп до него и там е държал предмета на престъплението. Нещо повече, инстанциите по същество са оценявали тези факти не само в тяхната взаимовръзка, но и в контекста на информацията, съдържаща се в показанията на св. К. за предходни действия от страна на подсъдимия във връзка с разпространение на наркотични вещества. С оглед изложеното касационния съд счита, че не са допуснати процесуални нарушения, а още по- малко съществени такива от контролираната инстанция при анализа и оценката на доказателствения материал, на основата на който е направен извод, че подсъдимият Я. е държал високорисковото наркотично вещество - предмет на престъплението, с цел разпространение. При възприетата от съдилищата фактология реализираното от него поведение правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал.1, пр.4 от НК. Възражението за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, поради определяне срока по чл. 66, ал.1 от НК в максималния размер от 5/пет/ години, е неоснователно. То е защитено с довода, че въззивният съд не е съобразил младата възраст на подсъдимия, обстоятелството, че той е студент, както и неголямото количество и вида на наркотичното вещество. Видно от съдържанието на мотивите на съдебния акт съдът е счел, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, като е изменил извода на първоинстанционния съд, че наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно и е приел, че целите по чл.36, ал.1 от НК могат да се постигнат с прилагане института на условното осъждане. Размерът на изпитателния срок от 5 години несъмнено е в максимално допустимия по чл. 66, ал.1 от НК, но намаляването му не би било съответно на престъплението от една страна, а от друга – не би допринесло до постигане на генералната и специалната превенция. Впрочем, въззивният съд правилно е констатирал, че първоинстанционният съд е допуснал логически парадокс при индивидуализация на наказанието, който е приел от една страна, че то следва да е при очевиден превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и същевременно определяйки го в минималния размер от 2/две/ години, предвиден в санкцията на чл.354а, ал.1, пр.4 от НК. Макар и в мотивите да липсва изрично изброяване на смекчаващите отговорността обстоятелства/сред които са младата възраст и обстоятелството, че подсъдимия е студент/, съдът е посочил, че е съобразил и смекчаващите отговорността обстоятелства, като е защитил решението си спрямо подсъдимия да се определи максималния изпитателен срок с аргумента, че именно този срок ще изиграе възпиращо действие върху подсъдимия. Изводът е верен, още повече когато по делото действително се констатира преобладаване на отегчаващите, а не на смекчаващите отговорността обстоятелства. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 311 от 30.06.2017г. по внохд № 399/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, V-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: