Р Е Ш Е Н И Е № 72 гр. София, 10 юни 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 171 по описа за 2022 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Й. С., депозирана чрез защитата, срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 260059 от 14.04.21, по ВНОХД № 525/21, с която е отменена присъда на Софийски районен съд от 27.02.2018 г, по НОХД № 11447/13, и подсъдимите С. Й. С. и К. Й. С. са признати за виновни в това, че на 12.06.2012 г в [населено място], в съучастие като съизвършители, чрез използване на техническо средство / ключ / са отнели чужда движима вещ, на стойност 29 000 лв, от владението на В. Д. Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, като кражбата е в големи размери, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, всеки от тях е осъден на три месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. С първоинстанционната присъда подсъдимите С. Й. С. и К. Й. С. са признати за невиновни в това, че на 12.06.2012 г в [населено място], в съучастие като съизвършители, чрез използване на техническо средство / ключ /, са отнели чужда движима вещ, на стойност 29 000 лв, от владението на В. Д. Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, като кражбата е в „големи размери“, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, са оправдани по обвинението по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1вр. чл. 20, ал. 2 НК. С жалбата на подсъдимия С. Й. С. се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните аргументи: Въззивният съд е анализирал събраните доказателства в отклонение от процесуалните изисквания. При доказателствения анализ е отдадено предпочитание на обвинителната теза, което е довело до неверни изводи по релевантните факти. Не е съобразено, че липсват доказателства жалбоподателя С. да е извършил действия по отключване на автомобила. Не е установено той да е показал малкия талон на св. М., за да получи разрешение за откарване на превозното средство извън охраняемия паркинг. Не е съобразено това, че след привеждане на автомобила в движение, жалбоподателят си е тръгнал. При вярна интерпретация на събраните доказателства би бил изведен извода, че жалбоподателят не е участвал в инкриминираното деяние. Материалният закон е приложен неправилно. Не е взето предвид, че продажбата на лек автомобил е възмездна сделка, а по делото липсват доказателства, че св. Д. е платил цената на вещта. Осъдителната присъда почива на предположението, че св. Д. е възможно да е упражнил правата си по пълномощното, което е недопустимо. Неверен е изводът, че деянието е съставомерно по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Не е съобразено, че липсват елементите от състава на посоченото престъпление, а като е постановил осъдителна присъда, въззивният съд е допуснал неправилно приложение на материалния закон. Невярно е становището, че липсва хипотезата на чл. 14 НК. При събраните доказателства, че жалбоподателят не е бил уведомен от св. Д. за прехвърлителната сделка, не може да се изключи приложението на „фактическа грешка“ по смисъла на чл. 14 НК. Наличието на упълномощителна сделка не е достатъчно, за да се приеме, че инкриминираната вещ се явява „чужда“ по смисъла на чл. 194 НК. При липса на уведомление, че е сключен договор за продажба, не може да се приеме, че е налице съставомерност на деянието като кражба. Неправилно е становището, че вещта е отнета от владението на св. Д., тъй като не е съобразено, че свидетелят не е имал качеството на владелец на вещта. Неправилни са изводите, че е налице субективната страна на деянието. С жалбата на подсъдимия С. С. се правят алтернативни искания: за отмяна на осъдителната въззивна присъда и оправдаване на жалбоподателя или за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. В съдебно заседание на ВКС защитата на жалбоподетяля С. С. пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият жалбоподател не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: При разглеждане на делото пред настоящата инстанция съдът констатира, че подсъдимият К. Й. С. е починал на 15.07.2021 г, което се е случило след постановяване на въззивния акт. При тази хипотеза, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, въззивната присъда, в часта, която го касае, следва да бъде отменена, а воденото срещу него наказателно производство следва да бъде прекратено. ВКС намери, че жалбата на подсъдимия С. С. е неоснователна, по следните съображения: При анализа на доказателствената съвкупност са спазени изискванията на чл. 14 НПК, поради което неоснователно се сочи, че е допуснат порок при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Както първата инстанция, така и въззивната такава, са приели една и съща фактическа обстановка, но са извели противоположни правни изводи, касаещи съставомерността на инкриминираното деяние. В обобщен вид, релевантните факти са следните: Подсъдимите С. и К. С. заявили на св. Д., че са съгласни да му предоставят процесния лек автомобил, с което да се погаси неизпълнено парично задължение на подсъдимия К. С. към свидетеля. За да си уредят облигационните отношения, подсъдимите С. и св. Д. посетили офис на нотариус, където било изготвено пълномощно от 14.11.2011 г, по силата на което свидетелят получил право да се разпореди с вещта, като включително договаря сам със себе си. След заверката на пълномощното, същия ден автомобилът е предаден на св. Д., заедно с ключа към него и големия талон. Св. Д. откарал превозното средство на охраняем паркинг, където го оставил на съхранение. На 18.11.2011 г той се възползвал от правата си по пълномощното и прехвърлил автомобила на свое дружество, а на 22.11.2011 г, извършил пререгистрация в КАТ. Той не се обадил на подсъдимите С. и не ги уведомил за сделката. На 12.06.2012 г на охраняемия паркинг дошли подсъдимите С. и К. С. и заявили на охраняващия паркинга: св. М., че ще откарат автомобила на ремонт. Свидетелят поискал да му представят абонаментна карта за паркинга, но те не разполагали с такава. След като показали на свидетеля малкия талон на автомобила, той се съгласил да откарат превозното средство и видял, че двамата мъже се оттеглили с автомобила. Няколко дни по-късно св. Д. потърсил автомобила на паркинга и разбрал, че превозното средство е откарано другаде. Той се опитал да се свърже с братята С. и К. С., но те отказали да му се обадят. Св. Д. отишъл до дома им, където разговарял с баща им, с молба да бъде потърсен, но, след като и това не дало резултат, подал сигнал в полицията. Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата относно доказателствените изводи на съда, каасещи участието на жалбоподателя в инкриминираното деяние. Съдът е съобразил показанията на св. М., който на инкриминираната дата е възприел извозването на автомобила от охраняемия паркинг и обстоятелствата, при които това се е случило. Свидетелят е разказал, че двама мъже са се явили и са поискали да откарат автомобила, макар и да не са разполагали с абонаментна карта. В хода на досъдебното производство свидетелят е разпознал мъжете, за които е дал показания, като е посочил жалбоподателя С. С. и подсъдимия К. С.. Св. М. е възприел, че те са отключили колата, влезли са вътре, единият от тях е седнал зад волана, след което двамата са отпътували. С оглед на изложеното, верен е извода на съда, че деянието е извършено в съучастие под формата на съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК, а възражението в тази насока не може да бъде споделено. Неоснователно се твърди, че жалбоподателят си е тръгнал от паркинга, а само К. С. е останал в колата, тъй като е установено / от показанията на св. М., очевидец на събитията /, че двамата подсъдими заедно са отпътували от паркинга. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето и не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Инкриминираното деяние е съставомерно по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, какъвто верен извод е извела въззивната инстанция. В тази насока, от значение е следното: Законът позволява облигационните отношения между кредитора и длъжника да бъдат уредени чрез „даване вместо изпълнение“ по смисъла на чл. 65 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД /. При тази хипотеза се сключва нов договор между кредитора и длъжника, по силата на който кредиторът се съгласява да получи като престация нещо, различно от уговореното. „Даването вместо изпълнение“ е смесен сложен договор, при който се прилагат правилата на продажбата, респективно, замяната, както и тези относно новацията. Новият договор погасява дълга и за разлика от продажбата, той предполага незабавното преминаване на престираното имущество в собственост на кредитора. Братята С. и К. С. са предоставили автомобила на св. Д. с уговорката той да придобие вещта, за да бъде погасен дълга на подсъдимия К. С. към св. Д.. Постигането на съгласие между кредитора и длъжника по чл. 65 ЗЗД обвързва и двете страни по договора, тоест, даденото от длъжника съгласие не може да бъде оттеглено от него едностранно. При „даване вместо изпълнение“, ако бъде престирана вещ вместо пари, кредиторът, приобретател на вещта, не дължи заплащане на цената й. В този случай не се осъществява класическа продажба, а се прилага способът за изпълнение по чл. 65 ЗЗД, при който паричното задължение се погасява, а вещта преминава в собственост на кредитора. Когато братята С. са предали автомобила на св. Д. заедно с надлежно пълномощно, което го овластява да придобие вещта, ключ и талон, те са предали вещта във владение на св. Д., със съзнание, че той ще стане неин собственик. При тази хипотеза, не може да се сподели довода, че подсъдимите са имали субективната увереност, че тази вещ им принадлежи, а напротив, имали са съзнание, че вещта вече е „чужда“. На следващо място, без правно значение за изхода на делото е обстоятелството, че след като св. Д. се е възползвал от правата си по пълномощното, не е довел този факт до знанието на подсъдимите. Това е така, защото свидетелят е реализирал правата си по чл. 65 ЗЗД, които предварително са били известни на другата страна като част от клаузите на договора. Нещо повече, след откарване на автомобила от братята С. без знанието и съгласието на св. Д., в дух на коректност, свидетелят е направил усилия да се свърже с тях, но не е постигнал резултат. Налице са и признаците от субективната страна на състава: умисъл за своене на чужда вещ и намерение за присвояване, което е противозаконно. Това е така, защото подсъдимите са имали знание, че те са дали съгласие тази вещ да излезе от патримониума на предишния собственик и да премине в патримониума на св. Д., откъдето следва, че са имали знание, че вещта вече не им принадлежи. Вярно е становището на Софийски градски съд, че в случая липсва хипотезата на чл. 14 НК. Съображенията за това са следните: Подсъдимите са съзнавали, че са предоставили автомобила във владение на св. Д., с цел той да придобие вещта. За тази цел са го снабдили с надлежно пълномощно, даващо му право да продаде автомобила, като договаря и сам със себе си. При хипотезата на „даване вместо изпълнение“ действа новият договор, съгласно който дългът се погасява като парично задължение и кредиторът получава в собственост престираната вещ. Двете страни по договора са имали яснота относно клаузите на съглашението по чл. 65 ЗЗД и са имали задължение да ги спазват. Следователно, правилно е становището на въззивния съд, че подсъдимите са съзнавали всички признаци от обективната страна на състава на престъплението „кражба“, а не са действали при хипотезата на „грешка“ по смисъла на чл. 14 НК. Те биха били в грешка относно статута на вещта / своя или чужда /, ако са имали уговорка със св. Д. той временно да ползва вещта, но не и да стане неин собственик. При хипотезата на „даване вместо изпъление“ въпросът за преминаване на собствеността е решен нормативно / чл. 65 ЗЗД /, поради което длъжникът, чийто паричен дълг се погасява, не може да се позовава на незнание, че престираната вещ остава негова собственост. В настоящия случай, подсъдимите са имали съзнание, че инкриминираната вещ вече е чужда, но въпреки това, са се отнесли с нея като със своя и са изпълнили признаците от състава на инкриминираното престъпление. С оглед на изложеното, ВКС намери, че материалният закон е приложен правилно от въззивната инстанция, а релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е налице. При това положение, не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя за оправдаването му от настоящата инстанция, тъй като липсват процесуалните основания на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, даващи такава възможност. С оглед на изложеното, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. На основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, въззивната присъда в частта, касаеща починалия подсъдим К. Й. С., следва да бъде отменена, а воденото срещу него наказателно производство следва да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда на Софийски градски съд № 260059 от 14.04.2021 г, по ВНОХД № 525/21, в частта, касаеща произнасянето по отношение на подсъдимия К. Й. С., и ПРЕКРАТЯВА воденото срещу него наказателно производство. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в частта, касаеща произнасянето по отношение на подсъдимия С. Й. С.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: