Ключови фрази
Укриване и неплащане на данъчни задължения * процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
София, 20 юни 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
МИНА ТОПУЗОВА


при участието на секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Тома Комов
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 532 по описа за 2018 година.


Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалби на подсъдимия П. Й. П. и на неговия защитник – адв.П., против решение на Апелативния съд-Бургас, постановено по внохд № 270/17 г. Възразява се наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК с алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване. Пред ВКС жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Защитникът му – адв.П., поддържа жалбата.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт.

За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдена присъдата на Окръжния съд-Сливен, постановена по нохд № 36/16 г., с която подс.П. е осъден на основание чл.255, ал.3, връзка с ал.1, т.т.2, 6 и 7, чл.26, ал.1 и чл.54 от НК на три години лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от четири години, както и на конфискация на ½ идеална част от лек автомобил, надлежно конкретизиран по вид, марка и др. съдът се произнесъл и по деловодните разноски, които поставил в тежест на подсъдимия.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:

Макар с жалбите да се претендира наличието на две касационни основания – по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, данни в подкрепа, съответно на изискванията по чл.351, ал.1 от НПК, са посочени само относно основанието по чл.348 ал.1, т.2 от НПК. Поддържа се, че АС-Бургас е нарушил изискванията на чл.339, ал.2 от НПК, като не е дал отговор на част от възраженията на подсъдимия; игнорирал е показанията на редица свидетели – Б., Б., С., Я., Д. и не е имал основание да откаже назначаването на повторна комплексна счетоводно-техническа експертиза. Останалите възражения, открояващи се в иначе пространните касационни жалби са на плоскостта на необосноваността, която не е от кръга на касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК.
Най-напред трябва да се посочи, че мотивите на присъдата са подробни, задълбочени, аналитични и убедителни и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда. Затова и въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни изводи по фактите въз основа на събраните по делото доказателства.
Независимо от това, БАС е направил собствен доказателствен анализ, в резултат на който е формирал изводите си по фактите. Те не се различават от фактите, приети за установени от първата инстанция. Съдът е отговорил на поставените на вниманието му, от страна на подсъдимия и защитата, доводи, като е направил верен извод относно нереалност на сделките по инкриминираните по делото фактури. Мотивите на въззивното решение не позволяват извод, че съдебният акт е лишен от посочване на основанията, с които възраженията и доводите във въззивната жалба са преценени като неоснователни и отхвърлени като такива. Несъгласието с казаното от съда не очертава нарушение на чл.339, ал.2 от НПК.
Показанията на свидетелите, на които е поставен акцент в жалбите, не са пренебрегнати от съда и това се обективира от мотивите на решението (л.29-34). На същото място се съдържат достатъчно ясни и детайлни съображения по оценката на тези източници на доказателства. Друг е въпросът, че освен тях съдът е ценил и други такива – свидетелите Р., М., Б., Н., И. и К..
Доказателственото искане, за което стана дума по-горе, не е отхвърлено мълчаливо или формално от решаващия съд. Известно е, че не всички искания по доказателствата съдът е длъжен да възприема положително, а само тези, които имат значение за изясняване на фактите от кръга по чл.102 от НПК. Като е установил, че последно посочените са изяснени обективно, всестранно и пълно, съдът е имал основание да отхвърли коментираното искане на подсъдимия и защитата му.
Необходимо е да се каже, че за изясняване на фактите от значение за правилното решаване на делото, тези по чл.102 от НПК, са събрани множество доказателства, от различни по вид източници, като част от доказателствата са изяснени и посредством редица експертни заключения. ВКС не намира причини за критично отношение към доказателствената дейност на БАС.
Фактите, приети за установени от въззивната инстанция имат своята доказателствена основа и тя добре е разчетена от съда. Всички доказателства са анализирани внимателно и във връзка с главния факт, в това число и във взаимната им връзка.
Изводът на БАС за нереалност на сделките по инкриминираните фактури е правилен. Обстоятелството, че търговското дружество, управлявано от подсъдимия, е разполагало със средства да извърши тези сделки, не налага друг извод, различен от направения. Изследването на дейността на дружеството, следваща „осъществяването” на тези сделки, поначало е злепоставено, доколкото е налице невъзможност за сравнение между предмета на сделките и предмета на последващата дейност. Последната не е изключена по принцип и дори да е осъществена, не е с конкретния предмет, очертан в инкриминираните фактури, поради посоченото по-горе.
При изложеното ВКС намери, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което липсва основание за връщане на делото за ново разглеждане.
В рамките на фактите, приети за установени от БАС, законът правилно е приложен. По признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, съдът е изложил съображения, които изцяло се възприемат от ВКС и не е необходимо преповтарянето им тук. Анализирайки субективната страна въззивният съд не е пропуснал да съобрази европейската съдебна практика по данъчни дела – Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. и двете ключови решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и дело С-285/11 (л.43 и сл.). Към казаното на същото място няма какво повече да се добави. Доколкото фактите разкриват признаците на инкриминираното престъпление, няма основание за оправдаване на подсъдимия.
Наложените на подсъдимия наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такива са справедливи. С оглед инициативата за образуване на настоящото производство ВКС оставя без коментар приложението на чл.66 от НК.
Водим от горното, като не установи основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 26.03.2018 г., постановено по внохд № 270/17 г. на Апелативния съд-Бургас.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: